ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

Център „ Магистърско обучение”

Специалност „ Прогнозиране на финансовите пазари ”

Статистически анализ

на конюнктурата на паричната маса

Курсова работа-

„ Прогнозиране на конюнктурни изследвания”

Разработил:

Проверил:

Варна

   2012 г.

С ъ д ъ р ж а н и е

           Въведение

•

Обект на изследването.

•

Предмет е на излседването 

•

Цел на изследването 

I. Методологични знания за икономическата конюнктура в България.

II. Икономико- статистически анализ на обема и структурата на паричната 

маса в България

III. Спектрален анализ на обема и структурата на паричната маса в България 

           Заключение.

Литература.

Приложение.

2

Въведение

Парите са високоликвиден финансов актив, общоприето средство за размяна на стоки, използва 

се и като еталон за измерване на стойността на други стоки. За да изпълнява добре своите 

функции, парите трябва да притежават определени свойства. Тези свойства са:

1) средства за размяна;

2)мярка на стойността;

3)платежни средства и 

4) средства за натрупване

-предлагането да бъде ограничено;

-да бъдат делими;

-да бъдат трайни и лесно преносими;

-да бъдат трудни за фалшифициране;

-да са общо прието средство за разплащане с сделки и дългове.

Парите   са   едно   от   най-значимите   и   загадъчни   явления   с   човешката 

история, поради което паричната проблематика заема самостоятелно и много важно място в 

икономическата наука. Паричната статистика играе ролята на интегриращо ядро, осигуряващо 

надеждна и непротиворечива информация за обосноваване на приеманите решения в областта 

на макроикономическата политика.

Статистическото изучаване на паричното обръщение като масово явление 

се   базира   на   паричната   статистика.   В   България   тя   възниква   като   теория   и   практика   с 

приемането ни за член на Международния валутен фонд през 1990 г. Паричната статистика е 

изградена   на   база   месечните   отчетности   на   БНБ   и   ТБ.   Изразява   се   в   съставянето   на 

консолидиран паричен отчет в дирекция „Статистика и оперативни анализи” към управление 

„Банково” на БНБ.

Обект 

на изследване в настоящата курсова работа е паричната маса в Република българия за 

периода януари 2000 г. – декември 2011 г.

3

Цел

  на изследването е икономико-статистически анализ на обема, структурата, скоростта на 

обръщение и зависимостите на паричната маса.

Задачите

, свързани с постигането на целта са:

I. Разкриване на теоретичните основи  на паричната маса и анализ на нейната динамика, 

структура,   скорост   на   обръщение   и   зависимости   с   различни   макроикономически 

променливи.

II.

Осъществяване   на   статистически   анализ   на   динамиката   и   структурата   на 

паричната маса, изследване на скоростта   на обръщение и степентта на ликвидност на 

икономиката.

С оглед на поставените задачи ще бъдат приложени: методи за анализ на динамиката, 

методи за анализ на структурата, итеративен метод за разлагане на паричната маса на тренд, 

сезонен и случаен компонент.

Данните необходими за осъществяване на анализа на курсовата работа са 

взети от сайтовете на НСИ и БНБ. При разработването на курсовата работа ще се ползват 

програмите Word, Excel и статистика.

1.Методология на изследването

1.1.

Същност на паричната маса и проблеми при изучаването й

Под парична маса в обръщение се има предвид съвкупност от платежни средства, които 

домакинствата,   фирми   и   институции   притежават   във   всеки   даден   момент-   това   са   всички 

банкноти и монети извън касите на БНБ, парите в касте на търговските банки, спестовните 

каси, пощенските и застрахователните институции, в касите на фирмите и други организации и 

пари, намиращи се в домакинствата. При дефиниране на същността, обхвата и структурата на 

паричната маса са се обособили два подхода:

При   т.нар.  

теоретичен   подход

  се   набляга   върху  основното   качество   на   парите   като 

средство за размяна и поради това при измерване на паричното предлагане се обхващат само 

онези   високоликвидни   активи,   които   безусловно   изпълняват   тази   функция.   Това   включва 

4

парите в наличност, транзакционните депозити, а в по-редки случаи и някои нетранзакционни 

депозити.

За да се преодолее характерната неопределеност на теоретичния подход, 

емпиричният 

подход

  предлага едно по-свободно и по-разширено третиране на мярката за паричната маса. 

При него изборът на активите, които могат да се нарекат пари, се базират на критерия коя 

съвкупност от финансови инструменти с различна ликвидност оказва най-силно влияние върху 

измененията на основните макроикономически променливи като инфлация, безработица, темп 

на икономически растеж или цикличност и поради това е най-добре за предвиждане на тяхното 

развитие.

Методическа  и  информационна  основа  за измерване  на динамиката  на  националната 

икономика   като   цяло   е   система   от   макроикономически   сметки,   която   включва   четири 

взаимосвързани части: система на националните сметки, платежен баланс, парична статистика 

и   статистика   на   държавните   финанси.   Те   отразяват   съответно   дейността   на   четирите 

функционално  обособени  стопански  сектора  (реален,  външен,  финансов и правителствен)  и 

задават,   както   макроикономически,   така   и   главните   особености   на   паричната,   валутната   и 

фискалната политика, осигуряващи движението към поставените цели.

В системата от макроикономически сметки особено място заема паричната статистика. 

Тя има две съществени предимства в сравнение с показателите, характеризиращи останалите 

три   сектора   –   постъпва   с   най-малко   закъснение   и   е   най-надеждна.   Това   произтича   от 

обстоятелството,   че   се   извлича   от   счетоводните   баланси   на   банките   и   другите   финансови 

институции, които се съставят ежемесечно, обхващат цялостната им дейност и чрез системата 

на двойното записване гарантират равенство между активите и пасивите.

Паричния отчет представлява макроикономическа характеристика на финансовия сектор 

и   на   неговите   връзки   с   други   институционални   сектори.   Паричният   отчет   се   получава   в 

резултат от консолидирането на аналитичния отчет на БНБ и аналитичния отчет на търговските 

банки (ТБ). В актива на паричния отчет се групират източниците на паричното предлагане, а с 

пасива   –   основните   парични   агрегати,   формиращи   паричното   предлагане.   Структурата   на 

паричния отчет може да се изрази със следното математическо тъждество:

нетни чуждестранни активи + нетни вътрешни активи=широки пари + дългосрочни  

пасиви

5

Паричният отчет представлява консолидиран баланс на националната парична система, 

от който се определя паричната маса. Тя обхващя съвкупността от пари, които са в оборот в 

националната икономика и се състои от парични запаси, които са групирани според степента 

си   на   ликвидност   в   парични   агрегати.   Системата   от   парични   агрегати   е   изградена   върху 

принципа на натрупване – всеки един от тях включва в обхвата си предходния плюс нови 

специфични   финансови   активи   с   по-висока   ликвидност.   Според   международната   банкова 

статистика  съществува   унификация  на   паричните  агрегати,  която   позволява  сравнителните 

анализи на динамиката на паричното предлагане в официалните публикации на централната 

банка.

Паричната маса може да се измери в статистиката – като сума от осатъците на различни 

компоненти, влизащи в нея, или в динамика чрез скоростта на паричното обръщение.

Конкретните мерки на паричната маса се наричат парични агрегати и се означават с М 

със съответния индекс. От 1990 г. България е член на Международния валутен фонд (МВФ). От 

тогава   се   пресмятат   паричните   агрегати   за   страната.   Обощено   структурата   на   паричното 

предлагане се представя чрез следната схема:

                                        Структура на паричното предлагане                                   

схема 1

Паричното предлагане се основава на мултиплицирането на паричната база от търговски 

банки. За неговото определяне се използват паричните огрегати М1, М2 и М3.

6

Обърнайт 
депозити

Пари извън 
банките

Срочни 
депозити(лв)

Спестовни 
депозити(лв)

Депозити в 
чужда валута

Дългови ЦК

Акции и дялове на 
ФПП

Репо - сделки

Тесни пари   
  М1

Квази пари

Инструменти на 
паричния пазар

Пари М2

Широки 
пари М3

Паричната база (резервните пари – М0) се състои от парите извън банките и средствата 

на   търговските   банки   (банкови   резерви).   Последните   включват   депозитите   на   ТБ   в   БНБ   и 

парите в касите им. Депозитите на търговските банки обхващат задължителните минимални 

резерви   и   свръхрезервите   (обърнайт   и   депозитите   с   договорен   матуритет).   Динамиката   на 

резервните запаси от размера на задължителните резерви и от свръхрезервите.

Паричният  агрегат  М1, наричан  още „тесни” или бързоликвидни пари, включва най-

бързо ликвидните инструменти, използвани за разплащане (пари извън банките (С) и овърнайт 

депозитите (DD1) в левове и чуждестранна валута).

(1.1)

М1=C+DDlv

Квазипарите   (QM),  известни   като  потенциални   пари   представляват   съвкупността   от 

финансови   активи   с   относително   по-ниска   степен   на   ликвидност,   които   се   отдалечават   от 

парите  като универсално разменно средство. Квазипарите и паричният агрегат М1 съставят 

паричния агрегат М2.

(1.2)

М2=М1+QM

Най-ниско ликвидните финансови инструменти са репосделките и издадените дългови 

ценни книжа до 2 години  (DDbl).  Те са в левове и чуждестранна валута и заедно с паричния 

агрегат   М2   формират   най-широкия   паричен   агрегат   М3,   който   е   известен   като   парично 

предлагане (широки пари).

(1.3)

М3=М2+DDbl

Паричното предлагане (М3) може да се представи като произведение на паричната база 

и променливата паричен мултипликатор.

С   оглед   хармонизацията   на   българската   парична   статистика   с   европейската,   по 

изискванията на МВФ и стандартите на Европейската централна банка (ЕЦБ) от началото на 

2003 г. в състава на широките пари влизат и репосделките. През 2004 г.се прави разграничение 

на   кредитите   на   получени   от   МВФ   и   от   други   източници,   като   първите   се   включват   в 

паричното   предлагане.   През   тази  година  от  обхвата  на  паричната   маса  отпадат  и  следните 

дългосрочни пасиви: депозитите с договорен матуритет над 2 години и такива, договорени за 

ползване след предизвестие над 3 месеца; издадените дългови ценни книжа с матуритет над 2 

години; капитал и резерви. Всичко това поражда проблеми при нейното изследване, тъй като 

7

данните   за   отделните   парични   агрегати,   респ.   елементите   им,   стават   до   известна   степен 

несъпоставими. В нашата страна парични агрегати започнаха да се разработват след 1990 г. От 

тогава до сега паричните агрегати претърпяват редица промени. Последната е от м. Февруари 

2004   г.,   когато   се   постигна   пълна   хармонизация   на   ЕЦБ.   У   нас   се   използват   три   парични 

агрегата: М1, М2 и М3.

1.2.  

Показатели   за   скоростта   на   обръщение   на   паричната   маса,   ликвидност   на 

икономиката и паричните мултипликатори

Основните фактори влияещи върху динамиката на скоростта на парите, са състоянието 

на   националната   банкова   и   платежна   система,   развитието   на   финансовите   пазари   и 

финансовото   посредничество,   инфлационните   процеси,   относителния   дял   на   скритата 

икономика.

Съществуват   два   показателя   за   определяне   на   скоростта   на   паричното   обръщение   в 

националното стопанство: пряк и непряк. Прекият показател показва средния кръгооборот на 

паричната маса и се определя по фомулата:

(2.1)

3

Y

K

M

=

където: 

Y – стойността на БВП

3

M

- паричен агрегат

Непрекият показател (m) показва продължителността на един кръгооборот в дни и се 

изчислява по формулата:

(2.2)

3

3

1

;

M

Y

m M

n

n

n

Y

K

=

=

=

Показателят за ликвидност на икономиката (L) се изчислява в проценти по следната 

формула:

(2.3)

3

3

100

M

L

Y

=

8

2. Икономико – статистически анализ на статистическите показатели

Монетарните   принципи   на   управление   са   свързани   с   концепцията   за   паричния 

мулипликатор.   Елементарния   модел   на   парично   предлагане   изхожда   от   предлагането   на 

резервни пари от ЦБ. Търсенето на резервни пари има два източника: 1) публичния сектор, 

който използва парите като обменно средство и за натрупване на богатство, и 2) ТБ, които ги 

използват като резерви.

Паричният   мултипликатор   характеризира   степентта   на   мултипликационния   ефект   от 

дейността   на   ТБ.   Измерва   се   чрез   съотношенията   на   широки   пари   (М3)   или   на   отделните 

агрегатти  (М1 и М2) към резервните  пари.  Българската  банкова статистика  изчислява  само 

мултипликаторите на отделните агрегати, но не и тези на съставните компоненти на паричната 

маса, известни в паричната теория, които съдържат важна информация за създаването на пари. 

Паричният   мултипликатор   е  функция  на   съотношението  пари  извън   банките/депозити   и  на 

банковите   резерви   към   депозитите,   известни   като   фактори   за   определяне   на   паричното 

предлагане. Съотношението между парите извън банките и депозитите зависи преди всичко от 

поведението на широката публика, а съотношението между банковите резерви и депозитите е 

резултат от поведението на търговските банки. За изчислението на паричният мултипликатор 

се използва следната формула:

(2.4)

i

М

М

резервнипари

=

където: 

i

М

- парични агрегати i=[1,3]

Паричният   мултипликатор   се   разглежда   като   функция   от   мултипликацията   на 

депозитите, изразени чрез следните два показателя:

(2.5)

1

100

E

M

MP

D

=

където: 

i

MP

-частен мултипликатор на парите извън банките

9

E

M

 - пари извън банките

     D    - депозити

(2.6)

2

100

R

MP

D

=

, където:

2

MP

- чаcтен мултипликатор на банковите резерви

R

    - банкови резерви

Съотношението между парите извън банките и депозитите зависи преди всичко 

от неправителствения сектор. Съотношението между банковите резерви и депозитите от 

поведението на търговските банки.

2.1.

Статистически методи за анализ на динамиката, структурата и общата 

еволюция на паричната маса

За установяване на скоростта на развитие в динамичните редове се използва система от 

показатели,   известни   като   „описателни”.   За   нуждите   на   конкретния   анализ   са 

използвани следните величини:

- Абсолютен прираст – може да се изчисли при верижна и базиска основа. Получената 

величина  показва  абсолютното нарастване  на паричната  маса  и на нейните  съставни 

елементи в сравнение с периода, приет за основа

(3.1)

1

i

i

Y Y

−

∆ = −

(3.2)

0

i

Y Y

∆ = −

      -  Коефициент на растеж – изчислява се при постоянна и верижна база:

(3.3)

i

Y

K

Y

=

(3.4)

1

i

i

Y

K

Y

−

=

-  Темп на растеж – също бива с постоянна и верижна база:

10

(3.5)

0

100

i

Y

T

Y

=

(3.6)

1

100

i

i

Y

T

Y

−

=

        - Скоростта на прирастта – представлява отношението на абсолютния прираст към 

базисния, началния или предходния абсолютен размер на членовете на разглеждания 

статистически ред:

(3.7)

`

1

K

K

= −

Динамичните редове изравяват общата еволюция в развитието на масовите 

явления, която се формира, както е известно,  от четири  компонента:  тренд, сезонен, 

цикличен и остатъчен. Разлагането на един временен помесечен ред на тези елементи се 

извършва чрез интеративния метод. Той се реализира в следните основни етапи:

1) Динамичният ред от месечни данни за паричният агрегат М3 се изглажда по 

метода на 12-месечните центрирани верижни средни. Така се отстраняват случайния и 

сезонния компонент в интервала на една година.

2) Изчисляват   се   по   месечните   индекси   на   сезонността   по   метода   на 

фактическите към изгладените стойности.

3)  Така изчислените месечни сезонни индекси съдържат случаен

компонент, който се отстранява в случая (редът е съставен от месечни данни за шест 

години),   като   първо   се   премахват   тези   от   тях,   които   имат   най-голяма   и   най-малка 

стойност.   От   останалите   се   изчислява   среден   индекс   на   сезонността,   като 

новополучените величини се наричат модифицирани индекси на сезонността. 

4) Изключването на сезонния компонент става, като за всяка година по месеци 

началните   данни   на   реда   се   разделят   последователно   на   коригираните   индекси   на 

сезонността.

5) Премахването   на   тренда   се   извършва   чрез   построяване   на   регресионни 

модели, въз основа на аналитични функции, имащи сходно графично изображение. За 

всеки един от моделите се изчислява неговата стандартна грешка и се избира този с най-

малка.   Величината   на   изходния   динамичен   ред   последователно   се   разделят   на 

изгладените   стойности   от   избрания   регресионен   модел.   Така   получените   индекси 

съдържат цикличен и случаен компонент.

11

6) Случайните   колебания   се   получават   чрез   последователно   разделяне   на 

индексите,   съдържащи   цикличен   и   случаен   компонент   на   индексите   на   цикличния 

компонент.

2.2.  

Анализ   на   динамиката   на   паричната   маса,   скоростта   на   паричното 

обръщение и паричния мултипликатор

За   нуждите   на   икономико-   статистическия   анализ   на   паричната   маса   в   Република 

България са използвани данни за обема на паричното предлагане на агрегати за периода 

2000 г.- 2011 г. с месечни (Приложение 1) и годишни данни (таблица 1), както и за 

парите извън банките, овърнайт депозити, квази парите и търгуемите инструменти.

Динамика на паричните агрегати за периода 2000-2011 г. по години

                     Паричен агрегат М1 (млн. лв.)                           

Таблица 1

М1

Пари извън 

ПФИ

Овърнайт-

депозити

2000

4 797 188

2 374 112

2 423 076

2001

6 033 044

3 081 023

2 952 021

2002

6 696 213

3 334 922

3 361 291

2003

8 029 897

3 874 108

4 155 789

2004

10 297 864

4 627 875

5 669 989

2005

12 442 987

5 395 515

7 047 472

2006

16 078 439

6 230 673

9 847 766

2007

20 726 653

7 433 358

13 293 295

2008

19 866 626

8 029 165

11 837 461

2009

18 124 990

7 114 909

11 010 081

20010

18 387 052

7 356 650

11 030 402

2011

21 026 877

7 793 381

13 233 496

От получените показатели за паричната база М1 се отчита, че през 2002 спрямо 

2001 г. те са нарастнали едва с 662169 лв, като това е най-малкият им прираст за 

разглеждания времеви период. През 2008-2010 година има спад на прираста, което се 

дължи на финансовата криза Най-значително изменение се наблюдава през 2011 спрямо 

2010 г. с 2639825 . При пари извън ПФИ се наблюдава едно постепенно увеличение на 

абсолютния прираст до 2008. След това има  незначително намаляване на абсолютния 

прираст. При овърнайт депозитите също има покачване на показателите от 2 423 076 

през 2000 на 13 293 295 пред 2007, след което следва намаляване до  . На фигура 1 е 

представено развитието на паричния агрегат М1 за периода 2000-2011 г.

12

          Динамика на паричния агрегат М1 по години за периода 2000- 2001г.        Фигура 1

От графиката ясно се вижда, че и трите криви имат положителна тенденция до 

2007. От 2007 до 2009 има лек спад, което се дължи на финансовата криза през 2007, 

след което абсолютния прираст тръгва отново нагоре.

Паричня агрегат М2 съдържа депозити с договорен матуритет до 2 год., депозити, 

договорен за ползване след предизвестие до 3м. и квазипари. Изчислява се като към 

паричния агрегат М1 се прибавят квазипарите.

                    Паричен агрегат М2 (млн. лв.)           

Таблица 2

Депозит

и с 

договор

ен 

матурите

т до 2 г.

Депозити, 

договорени 

за ползване 

след 

предизвест

ие до 3 

месеца

КВАЗИПА

РИ

M2= 

М1+ 

квази 

пари

2000

4117926

91 502

5059428

9856616

2001

5135373

1232095

6367468

1240051

2

2002

5782043

1375995

7158038

1385425

1

2003

6814899

1619867

8434766

1646466

3

13

2004

7927382

2077126

10004508

2030227

2

2005

10482701

2311098

12793799

2523678

6

2006

13137175

2804997

15942172

3202061

1

2007

21394403

3534316

21314907

4204156

0

2008

21394403

426895

25821298

4568792

4

2009

2521662

4086853

29508515

4763350

5

2010

27840364

4441198

32281562

5066861

4

2011

30444324

5366241

35810565

568372

От таблицата се вижда,че при депозити с договорен матуритет до 2 год. Има 

покачване на прирастта от 4117926 през 2000г. на 3044432 през 2011г. При депозити, 

договорени за ползване след предизвестие до 3м. също има покачване на абсолютния 

прираст от 91 505 през 2000г. до 536621 през 2011г. За разглеждания период нивото на 

квази парите също се покачва от 

5059428 през 2000г. до 35810565 през 2011г. като 

най­ голям ръст забелязваме през 2007 спрямо 2006г с 5372735.

Динамика на паричния агрегат М2 по години за периода 2000- 2011г.      Фигура 2

От графиката се вижда, че паричния агрегат М2 има ясно изразен прираст до 2010г. 

След което има рязко спадане на абсолютния прираст. Квазипарите също се покачват 

макар и с по- бавни темпове от М2.  През 2009г, депозити, договореи за ползване след 

14