Римско облигационно право

1.Obligatio  е правна връзка на доверие между кредитор и длъжник - да
2.Дълговото робство и фзическото обвързване на длъжника по 
obligation са отменени в IVв.пр.н.е. от Lex Poetelia - да
3.Obligatio има едностранен и относителен характер -да 
4.Obligatio престава да съществува само след изпълнение – не 
5.Плащането на парична сума е изпълнение на задължение за dare - да
6.Не може да съществува облигационно отношение между роб и 
господар – да?
7.Според Гай източниците на obligatio са три - да
8.Разликата между деликт и квазиделикт е липсата на вина при 
квазиделикта - не
9.При acto quod metus се присъжда двойната стойност на претърпяната 
вреда -  не
10.В древния Рим не са се сключвали сделки при условията на пряко 
представителство - да
11.Договорът под отлагателно условие не поражда павни последици 
към момента на сключването му – да?
12.Чрез datio in solutum може да се промени всяка престация – да?
13.Actio de dolo е субсидиарен иск с едногодишен преклузивен срок от 
момента на разкриване на измамата - не
14.Error in corpore  съвпада с error in substantia - не
15.Отговорност за неизпълнение се търси само при умишлено 
неизпълнение на дължимата престация - не
16.В класическото римско право офертата може да бъде променяна с 
преговори - да
17.Обезщетение за вреди се дължи, когато е уговорено, дори и вредите 
да не са настъпили - не
18.При nexum’a формата с бронз и везни е forma ad substantiam - да
19.Компенсация е възможна при наличието на две насрещни ликвидни 
задължения - да
20.Навацията не погасява старото задължение - не
21.Cautio Mutiana е свързано с фингираното сбъдване на условието, 
когато това е осуетено от заинтересованата по сделката страна – да?
22.При делегацията делегантът поканва делегата да се задължи да 
плати на делегатаря - да
23.С paktum de non petendo облигационното отношение се погасява ope 
exceptionis - да