Контент-анализ
Тема:
„Агресията сред подрастващите”
Обект:
Мнението и оценките, отразени в списание „Обществено възпитание” по
проблема за агресията сред подрастващите.
Предмет:
Факторите, водещи до агресията сред подрастващите.
Цел:
Да се изследва степента на важност на факторите, водещи до проявите на
агресията сред подрастващите;
Задачи:
1.
Да се анализира значимостта и влиянието на семейството като фактор за
агресията сред подрастващите.
2.
Да се анализира значимостта и влиянието на училищната среда като фактор за
агресията сред подрастващите.
3.
Да се анализира значимостта и влиянието на средствата за масова комуникация
като фактор за агресията сред подрастващите.
Хипотеза:
Водещи фактори за проявите на агресията сред подрастващите са:
отчуждеността, липсата на общуване и близки контакти в семейството; негативното
влияние на училищната среда и средствата за масова комуникация.
Теоре
тична обосновка
Темата за агресията сред подрастващите напоследък все повече тревожи
обществото, защото се наблюдава ескалация на проявите на агресия и насилие сред тях.
Днес често ставаме свидетели на груби и арогантни форми на агресивно поведение и
насилие, които като че ли се превръщат в съзнателен стил на поведение и „ефективно
средство” за разрешаване на междулчностни конфликти. Един поглед върху
статистиката на регистрираните случаи на убийства на български ученици, както и на
други прояви на агресивност, извършени от техните съученици и връстници през
последните години, още повече засилва това тревожно усещане в обществото.
Същност и определение на агресията
В речниците по психология и психопатология агресията е понятие, с което се
обозначава „регистър от поведения, насочен към нанасяне на вреда на другия или на
себе си”. Съществуват много и различни дефиниции, които конкретизират и анализират
проблема за агресията. Според Сава Джонев- доктор на психологическите науки,
„агресия е всяко враждебно действие, целящо да ощети по някакъв начин другия в
общуването”. Джеймс Долард дефинира агресията като "отговор, имащ за цел
увреждане на жив организъм". Според Карл Шейфър тя може да бъде определена като
"преднамерено действие, насочено към увреждане на друго лице". Сред
изследователите, които включват не само акта на причиняване на вреда спрямо даден
индивид, но и акцентират върху значението на намерението на определено поведение
на индивида, е и американският психолог Ленард Бърковиц, който определя агресията
като „преднамерено ощетяване на другия”. Всички тези дефиниции на понятието
„агресия” потвърждават безспорния факт, че и в научната литература, и в масовия език
определението за агресия е изключително всеобхватно и обект на редица теории.
Видове агресия
Съществуват различи видове агресия. Най-често тя се класифицира като:
•
Външна;
•
Вътрешна;
•
Телесна;
•
Вербална;
•
Активна-пасивна;
•
Директна-индиректна и др.
Разрастването на насилието и агресията, както в национален, така и в световен
мащаб, е насочило вниманието на редица изследователи в тази област и на широката
общественост към теоретичното изследване на характера и причините на агресията.
Сред психолозите, философите и други изследователи обаче съществува разногласие,
дали агресивността е вродено, инстинктивно явление, или подобно поведение се
научава и усвоява. Според някои от тях в естественото си състояние човекът е добро
същество, а обществото със своите ограничения му налага да бъде агресивен и го
покварява (теории за външни подбуди). Други автори споделят тезата, че в
естественото си състояние човекът е звяр, чиито естествени инстинкти към агресия и
насилие могат да се обуздаят само с прилагането на мерки за опазване на обществения
ред (инстинктни теории). Към привържениците на втората теза принадлежи и
Зигмунд
Фройд
.
В своите трудове Фройд разглежда агресията като
вътрешно-инстинктивно
заложена.
Основателят на най-популярното течение в психологията-психоанализата,
обяснява човешкото поведение като резултат от борбата между инстинкта за живот
(Ерос) и инстинкта за смъртта (Танатос). Макар, че инстинктът към смъртта в по-
голямата си част работи скрито, той има видима изява във външна и вътрешна агресия,
като краен етап във вътрешната е самоубийството. Насочен навън, инстинктът към
смъртта се проявява във враждебност, разрушителни наклонности и убийство.
В своя труд ''Анатомия на човешката деструктивност'' известният психоаналитик
Ерих Фром
се отличава в своя подход към
проблема за агресията, като я разглежда в
две направления:
1) Защитна, себеутвърждаваща;
2) Злостна, деструктивна
Фром акцентира върху дуалистичния характер на агресията и се стреми да
докаже, че със засилване с ролята на властта в хода на цивилизационните процеси, се
появяват деструктивност, насилие и агресия.
Конрад Лоренц
, също като Фройд, подкрепя идеята за инстинктивния характер
на агресивността като непрекъснато пораждащ се в организма. Според него агресията
произтича от нападателния инстинкт, които хората и останалите животински видове
споделят. Човекът според Лоренц е неотстъпчив, когато защитава земята си от
натрапници. Създаването на високоефективни технологии за производство на оръжия
за изтребление обаче, води до нарастване на опасността от агресия, насилие и война.
Според
теориите за външни подбуди,
различни външни условия водят до
агресивен подтик. Основателите на тези теории -
Дж. Долард и Н. Милър
, твърдят, че
съществува неразривна връзка между
агресията и фрустрацията
- те взаимно се
обуславят и предполагат. Самата фрустрация се разглежда като „специфично
негативно, емоционално натоварено състояние на психиката, често съпътствано от
Предмет: | Педагогическа психология, Психология |
Тип: | Анализи |
Брой страници: | 10 |
Брой думи: | 2440 |
Брой символи: | 16195 |