УВОД

Управлението е система от координирани мероприятия за постигане на определени цели 

от   организация   (фирма,   предприятие   и   т.н.)   Управлението   е   една   от   най-старите   човешки 

дейности.   То   съществува   оттотава,   откакто   хората   живеят   и   се   трудят   в   общество.   Само 

благодарение на координираните си действия хората създават и развиват материални и социални 

ценности.

Съвсем малко са случаите да загине бизнесът заради това, че не е бил управляван. Най-

добро е управлението, което позволява максимална самостоятелност.Управлението има значение 

дотолкова, доколкото помага за постигане на добри печалби на пазара. Но то се усложнява от 

промените   в   пазара   и   във   фирмата.   Малко   са   фирмите,   които   развиват   управлението   си   в 

съответствие с поставените цели. Ръководителят трябва да вижда по-далеч от подчинените си. 

Много важно е да си дадем ясна сметка какво, доколко и как управляваме. Вероятно с учудване 

ще разберем, че някои системи за управление и контрол всъщност нищо не управляват и не 

контролират - те дават информация, но тя не се използва като база за действие. За да преценим 

дали управленската система е ефективна, трябва да се замислим върху следното: често ли се 

получават изненади в нашата работа; притесняват ли се хората, че ще бъдат санкционирани при 

допуснати грешки, дори да са намерили изход за тяхното коригиране; наблюдаваме ли от близо 

събитията,   за   да   реагираме   навреме;   използваме   ли   кратка   и   ясна   информация   за   текущите 

работи; ако нямаме възможност за наблюдаване на това, което става всеки момент във фирмата, 

смятаме ли, че получаваната информация отговаря на действителността; даваме ли достатъчно 

свобода и автономия, без те да се превръщат в анархия. Всеки ръководител е желателно да спазва 

гореизброените принципи, за да може неговата управленска система да е ефективна, а също така 

и да получава максимална печалба от дейността на предприятието.

Питер Вейлл в своя труд “Изкуството да се управлява” пише:

“Не зная съществува ли “муза на управлението”, но тя би трябвало да същестува”

Тази мисъл в цитирания труд е начало на една поредица от “идеи без готови рецепти”, 

както   авторът   сам   определя   своя   труд.   Тези   “идеи”   отразяват   “протеста”   срещу   тези,   които 

забравят,   че   “всяка   организация   е   една   малка   вселена”,   в   която   “ръководителят   създава 

гравитационно поле”, т.е. не отчитат неговата изключително важна роля. Не е необходим анализ 

на посочените позиции, дори на тези, с които Питер Вейлл критикува не само “функционалната 

схема на Kyntz и O’Dohhell, но дори и “свързания с нея начин на мислене”. По-важна е тезата на 

автора за изключителната роля на ръководителя, а именно, че ръководителят се разглежда като 

“равностойна” част от системата за управление. Той е част от явление, което е представено като 

относително   устойчива   и   структурирана   система.   В   нея   управлението   е   формулирано   като 

обективен процес, като управленска технология с последователен ред от операции и процедури, 

1

който   са   в   зависимост   от   всички   съставни   елементи   на   системата,   в   това   число   и   от 

индивидуалният субект на управлението – ръководителят.

В реда на тези мисли може да се посочи, че в цитирания труд на Питер Вейлл има 

изключителни   приноси.   Дори   когато   категорично   се   изброяват   и   критикуват   митовете   в 

управлението (митове, без които управлението е невъзможно), авторът прави най-съществения 

принос, че всяка крайна позиция, всеки мит сам по себе си е вреден. 

Наличието   на   митове   е   свързано   преди   всичко   с   извеждането   на   приоритетните 

фактори,   от   които   (според   различните   автори)   в   най-голяма   степен   зависи   ефективното 

управление.   Приемането   на   извода,   че   ръководителят   е   основен   фактор   за   ефективната 

реализация на управленския процес не подлежи на дискусия. Заедно с това трябва да се имат 

предвид и следните основни положения:

1. Разглеждането на индивидуалните качества на ръководителят, като априори признати 

за   решаващ   фактор   (но   в   никакъв   случай   като   определящ),   не   може   да   бъде   причина   за 

пренебрегване   на   значението   например   на   организационно-структурното   моделиране, 

функционалното   разделение   на   управленския   труд,   писаните   управленски   технологии, 

“рационалните” анализи и управленски решения и т.н.

2. Поради това, че все още липсва единна концепция за “универсална структура” на 

явленията като системи (и съответно класификация на структурните им елементи) най-добрата 

позиция  е, че  всички елементи  фактори, позиции са важни  до доказване на  противното, при 

анализа на конкретния обект на управление.

3.   Очевидно   е,   че   възприемането   на   която   и   да   е   от   крайностите     е   отражение   на 

дискусията   за   реда   и   хаоса,   и   за   свързаните   с   нея   две   системни   позиции   при   анализа   на 

действителността.

Първата позиция е, че в непрекъснато променящия се свят е наивно да се говори за ред, 

в който могат да се прилагат “рационални управленски” методи.

Втората   позиция   е,   че   и   тези,   който   приемат   за   приоритетни   творческия   гений   на 

ръководителя,   неговите   качества,   с   които   може   да   се   превръща   хаоса   в   ред   и   да   бъде 

“гравитационно поле”, не отчитат, че в социалните системи все пак трябва да се знае какъв е “по-

добрият” ред, как да се подредят елементите така, че да се постигне оптимална системна среда, в 

която ще действа ръководителя.

Отговорът на въпроса за ролята на ръководителя в този смисъл е, че той създава ред. Но 

винаги   в   рамките   на   съществуващ   ред   от   по-висш   порядък.   Той   е   опосредстван   от   законите 

(природни   и   обществени)   или   от   друг   по-висш   субект,   които   за   конкретния   ръководител   са 

обективна   даденост.   Това   означава,   че   неговият   управленски   гений   може   да   се   прояви,   ако 

познава   сложната   действителност,   проектира   и   управлява   системата   съобразно   нейните 

обективни   рамки.   Налага   се   изводът,   че   без   творческите   способности   на   ръководителя   няма 

ефективна система за управление. Но… той е част от нея. Промяната е възможна чрез науката и 

2

чрез ясната “представа” каква да бъде конфигурацията на системата със съответното място – 

роля, връзки, отношения и граници на “свободното” управленско творчество на ръководителя. 

4)   Поставянето   на   въпроси   като:   изкуство   или   наука   е   управлението;   рутина   или 

комплексна   творческа   дейност;   рационална   (предварително   формулирана)   или   “свободна”   е 

процедурата при вземане на решенията; дали организацията се управлява чрез предварително 

създаден ред или резултатите, в т.ч. реда са резултат от творческа дейност в  условията на хаос, е 

некоректен подход, особено когато се заемат крайни позиции при уговорките на тези въпроси.

5) Анализът, изследването и идентификацията на ръководителят като явление е предмет 

още и на философията, психологията, етиката, естетиката, и други науки. Може с основание да се 

подчертае, че са налице разработките на голям брой учени, има стройни системи за оценка на 

качествата   на   ръководителя,   тяхната   роля   и   значение.   Това   улеснява   практикуващите 

ръконводители при избора на кадри и при оценка на собствените си качества.

Анализът   на   ролята   на   ръководителя   в   управленския   процес   е   пряко   свързан   с 

дефинирането   на   управлението.   Всяко   определение   на   управлението   обхваща   най-общите 

характеристики   на   процесите.   Независимо   от   това,   определението   може   да   бъде   база   за 

формулиране на основните дейности, който се реализират от ръководителите. В най-обобщен 

план основните роли на ръководителят са следните:

Първо: 

Управлението като съзнателен, творческ, интегрален и научнообоснован процес 

е предпоставка за ролята на ръководителя като:

-

обединяващ   фактор   на   всички   процеси   в   организацията,   в   т.ч.   да   генерира   идеи,   да 

ръководи определянето и реализацията на мисията и стратегията, да координира, контролира и 

регулира процесите;

- стимулиращ   фактор   за   развитието   на   организационно-управленската   култура, 

иновационния   потенциал   и   прилагането   на   авангардните   научни   постижения   и   научни 

технологии;

-

утвърждаващуправленски   стил,   основан   на   споделените   ценности   в   организацията, 

единодействието,   колективизмът,   ясно   дефинираните   права,   отговорности   и   цели   на   всички 

равнища.

Второ: 

Колективният   характер   на   управлението   извежда   като   важни   умения   на 

ръководителя:

- да създава екипи;

- да ръководи тяхната дейност;

- да работи с кадрите.

Трето: 

В ролята на ръководителят се включва целият комплекс задачи, свързани с:

- генериране на идеи;

- разработване на проекти и тяхната реализация;

3

- организиране на системите за производство и управление;

- тяхното развитие и функциониране в съответствие с предварително поставените цели.

В синтезиран  вид генералната  роля  на  ръководителят  е  задължението  за  “системни, 

взаимносвързани действия за постигане на някаква желана цел”.

Ръководителят има решаваща роля не само при реализацията на самия управленски 

процес, но и за създаване на оптимални организационни условия. По тази причина при описване 

на неговите дейности се включват изграждането на системата за управление (когато предстои 

нейното  създаване) и  усъвършенстването  на съществуващата,  когато това е  необходимо. Тази 

необходимост се определя чрез периодични изследвания, анализи и оценки в рамките на всеки 

важен  цикъл  (на   продуктите   или  например   на  организационната  структура   на  управляващата 

подсистема.

Дейностите, който ръководителят извършва се реализират за всяка управленска задача, 

независимо от мястото на му в йерархията на системата и неговите функционални задължения. 

Така реализацията на мисията и стратегията, като предварително съгласува своите решения с тях. 

Вскички   негови   действия   при   определяне   на   техниките   и   технологиите,   разпределение   на 

задачите,   контрола   и   избора   на   алтернативи   за   промяна   са   част   от   единните   общосистемни 

процеси. Много често тези условия се определят като ограничители на “свободната” инициатива, 

на   гъвкавостта   при   вземане   на   решения   и   т.н.   Когато   обаче   управленските   технологии   са 

разработени така, че да осигуряват свобода на действията в подсистемата, тези характеристики не 

са   валидни.   Това   означава   например   на   определено   равнище   (подсистема),   ръководителят   и 

екипът   сами   да   определят   функционалните   задължения   и   технологиите   за   изпълнение   на 

конкретните задачи. Единствено условие е да не се нарушават общата технология, критериите за 

качество и т.н.

Изключително важна е ролята на ръководителя като генератор на идеи. Тази, както и 

всички останали роли са по принцип колективни. По тази причина, когато се изброяват винаги 

трябва да се има предвид, че всяка роля се съпътства с умението да се организира системата за 

нейното   изпълнение.   Така   например,   отделният   ръководител   може   да   генерира   непрекъснато 

идеи.   За   целта   той   трябва   да   има   евристични   способности,   да   умее   предвижда,   за   да   взема 

решения с превантивен или изпреварващ характер, но и да организира системата, за да осигури 

систематизацията,   отсяването,   оценката,   разработването   и   реализацията   не   само   на   неговите 

идеи.   Част   от   тази   система   е   именно   стимулирането   на   иновационната   активност   на   всички 

членове на екипа, в това число търсенето и генерирането на идеи.

Ако   се   приеме   условно,   че   определен   ръководител   има   само   тези   функционални 

задължения, т.е. управлява процесите само в това направление, ще се констатира обективната 

необходимост да се структурират подсистеми (екипи, звена, кадри, консултанти) да се разработят 

технологиите, стимулите, ограниченията, ресурсното осигуряване, реализацията.

4

Разгледани от тази позиция и в контекста на цялата система задачите на ръководителя се 

очертават като сложна и разнообразна мозайка. За всяка то тези дейности трябва да се отчитат 

специфичните особености, но не е ли по-добре заедно с това да са налице “единни” технологии, 

общи принципи, подходи и методи за организиране и управление на системата и на отделните 

процеси.   Това   е   възможно   по   пътя   на   универсализацията   на   управленските   техники,   чрез 

прилагане на системни подходи и методи, основани на нова научна парадигма за тяхната същност 

и съдържание. Успешно решение   на задачите е възможно само от ръководители, които имат 

колективен подход и се ръководят от принципа, че ключът към успеха е добре организираната и 

структурирана   система   с   разпределени   управленски   функции,   но   интегрирани   в   единна 

управленска технология.

Основните функции, който ръководителят трябва да изпълнява са:

- планиране – това е процес на поставяне на цели и решаване как е най-добре да бъдат  

постигнати. Като ключова управленска функция планирането съдържа в себе си предпоставките 

за успех или провал на управлението като цяло. Както всеки сложен процес, така и то се състои 

от няколко по-прости: целеполагане, анализиране на аналитчната информация и прогнозиане, 

разработване на плавовете и тяхното изпълнение.

    -   организиране   –   процес   на   определяне   и   подредба   на   човешките   и   нечовешките 

ресурси така, че плановете да бъдат успешно изпълнени;

-   мотивиране   –   процес   на   въздействие   върху   поведението   на   другите   за   постигане 

целите на организацията;

-контролиране – процес на регулиране действията на организацията така, че сегашното 

състояние да отговаря на очакваните организационни цели и норми (стандарти).

Тези   функции   подсказват   какво   трябва   да   прави   ръководителя.   Функциите   се 

изпълняват от ръководителите в “идеалните” организации, при “идеални” условия, където те са 

майстори на своята съдба и капитани на своите души. Какво всъщност правят ръководителите? Те 

изразходват   повече   време   да   противодействат,   отколкото   да   предизвикват   събитията.   Те   са 

въвлечени в множество отношения и ситуации, при които осъществяват само минимален контрол. 

По-реалистично описание на действията на ръководителя е следното:

- стремят се да изпълняват своя личен план за професионално развитие, използвайки 

фирмата като средство за това. Правейки това, те задоволяват изискванията на организацията;

- желаят да отговарят на изискванията на висшестоящите. Те се опитват да са в течение 

на новите въздействия, развитие и изисквания, който могат да повлияят на начина им на работа;

   - договарят се със своите колеги от другите поделения (отдели) за съвместни действия, 

за да бъде тяхата работа по-ефективна;

    -изграждат добри връзки между персонала, за да бъде тяхната работа по-добра;

5