Българският таен централен 

комитет

На 27 май 1866 година в Букурещ е създаден БТЦК.Негов инициатор е бившия 
съратник на Раковски и участник в Първата българска легия ­ Иван Касабов. 
Участват още и българските патриоти Димитър Диамандиев, Стефан Репов, 
Иван Адженов и Пантелей Кисимов. БТЦК обединява дейци с различна 
политическа ориентация ­ едни склонни към радикални действия, други възлагат 
надежди за подкрепа от западните велики сили, трети ­ убедени еволюционисти. 
Тази организация възниква при конюнктурни политически обстоятелства, 
свързани с румънското правителство, което иска да се възползва от българите 
за свои политически цели. Комитетът не е свързан с руската политика, за 
разлика от другите политически групировки. Създаването на организацията е 
повлияно от идеята на румънските либерали за "свещена коалиция" между 
българи и румънци за създаването на "влахо­българска държава". БТЦК се 
задължава спешно да подготви и обяви въстание в България, дейците 
пристъпват към създаване на тайни комитети, но в последствие румънската 
политика се променя и революционният ентусиазъм на БТЦК се охлажда. 
Дейците му са склонни към различни политически комбинации и през 1867 
година, те изпращат до султан Абдул Азис и великите сили мемоар за 
създаването на дуалистична турско­българска монархия, по модела на Австро­
Унгария. В него се предлага да се създаде българско автономно конституционно 
царство със своя войска, народно събрание и администрация, като се изтъкват 
както изгодите за Турция, така и изгодите за България. Той завършва със 
заплаха, че ако Високата порта отхлърли предявените искания, българите ще 
прибегнат до силата но оръжието. БТЦК няма сериозни намерения, както и 
възможности да изпълни заканата си, така че мемоарът има характер на 
политически блъф. Въпреки че Високата порта не реагира и отминава мемора с 
презрително мълчание, този документ постига известен ефект, дължащ се на 
обстоятелството, че съвпада по време с четническата акция на Панайот Хитов и 
Филип Тотю. Тази случайност създава впечатление, че са свързани помежду си 
като дело на една и съща организация. Високата порта възприема четите като 
опасен симптом на надигащата се българска революция. Фантастичните слухове 
за "хвъркатия" Филип Тотю войвода и "чутовните подвизи" на българските 
"комите" ободряват духа и създават условие за политическо оживление.

Въпреки това противоречивите оценки на мемоара причиняват сътресения в 
БТЦК и поради идейни противоречия комитетът се разпада през 1868 година.