Лидия Димитрова Кирковска

фак.№ 0809281029

Специалност: философия

курс: четвърти

„ПОВЕСТ ЗА АНТИХРИСТА“

В   многообразието   на   своите   трудове,   великият   руски   философ   и 

писател Владимир Соловьов засяга и темата за християнството. В „Повест за 
Антихриста“,   Соловьов   доста   изкусно   разказва   и   описва   един   исторически 
момент,   показващ   проблематиката   на   вярата   състояща   се   в   нейната 
разпръснатост. Това разбира се не е единственият проблем, но от него тръгва 
цялата трагичност на човешкия вид. 

Историята   разказва   за   една   личност,   която   заслепена   от   своята 

свръхчовечност иска да се провъзгласи за втория, а защо не и за единствения 
месия, син Божий. Но когато вярата е нечиста и неистинска, и е забулена в 
праха на земните изкушения, няма как да достигнеш до превес на душата. 
Затова пък Злият Дух винаги е готов да помогне и да услужи на заблудения в 
неговите начинания. От тук започва великата история за една изгубена душа, 
която в стремежа си да достигне всевишния или поне до негов единствен и 
първороден син успява да се преобрази в Антихрист.

  „Сред малцината вярващи спиритуалисти имало един забележителен 

човек – мнозина го наричали свръхчовек, ­ който бил еднакво далеч както от 
умственото,   така   и   от   сърдечното   детинство.   Той   бил   още   млад,   но 
благодарение на своята висока гениалност към 33­годишната си възраст се 
прославил нашироко като велик мислител, писател и обществен деец. Като 
съзнавал в самия себе си голямата сила на духа, той бил убеден спиритуалист 
и ясният ум винаги му сочел истината на онова, в което трябва да се вярва: 
доброто, Бога, Месия. Той вярвал в това, но обичал само себе си. Той вярвал в 
Бога, но в дълбочината на душата си неволно и несъзнателно предпочитал 
себе   си   пред   Него.“   Самолюбивият   човек   няма   да   намери   място   сред 
Царството Божие, защото изкушенията на живота са премного, за да може 
духът   да   удържи   на   поднесените   блага   и   на   Божиите   дарове.   Този 
свръхчовек приел себе си като това, което Христос бил в действителност и не, 
че   отричал   неговото   съществуване   и   месианските   му   дела,   но   повече   го 
приемал като свой предшественик, който сякаш е трябвало да подготви рабите 
за появата на истинския, съвършен и окончателен спасител. „ И с тези свои 
мисли   великият   човек   от   двадесет   и   първия   век   ще   прилага   към   себе   си