Технически университет – Варна

Ергономия и ергономично проектиране

Курсова работа №2

Работно облекло

Изготвил:

Проверил:

10.12.2010г.

Съдържание:

1.

Водолаз........................................................3

•

характеристика………………………….…3

•

специфика на служебните задачи....…5

2.

Работно място…………………………………....5

•

оборудване……………………………........5

•

работни уреди и инструменти…….…...5

3.

Работни пози……………………………….….….7

4.

Работни зони на досегаемост……………...…7

5.

Работно облекло………………………………….9

2

Водолаз

Характеристика

Водолазно гмуркане, работа и плуване под 

вода

 се осъществява с технически 

средства, позволяващи на човека да диша и получава необходимия за съществуването 

му 

кислород

. Най-популярни за това са водолазните костюми, свързани с маркуч за 

непрекъснато подаване на въздух от повърхността или автономните скафандри, 

наричани 

акваланги

, обезпечаващи запас от 

въздух

 за продължителен период от време 

(до 3 часа, в зависимост от дълбочината и потреблението). Има разработени и 

специални апарати, използвани най-често във военно-морските сили, при които 

издишаният въздух не излиза във водното пространство и не се оставят следи от 

въздушни мехурчета. Те използват т. нар. затворен цикъл, където с химически средства 

издишаният въздух след обогатяване с кислород, отново се вдишва.

Водолазното гмуркане и водолазният спорт могат да са любителски или 

професионални, но и двете изискват подготовка, тренировка и документ за 

правоспособност.

Условно водолазите се делят на две групи - леководолази и тежководолази.



Леководолазите ползват автономно оборудване и са независими от кораб или 

лодка при гмуркането си под вода. Тяхната екипировка позволява плуване, спускане 

на дълбочина и промяна на посоката, независимо от обезпечаващия ги морски съд. 

Съществува правило "Никога сам!", което предполага, че подводно гмуркане може 

да се осъществи от мерки за безопасност поне от двама човека.



Тежководолазите или само водолази са съоръжени със скафандри, тежки 

обувки и метални шлемове. Те са вързани с въже и маркуч за непрекъснато 

подаване на въздух и се обезпечават от кораба и неговия екипаж. Тяхното спускане 

и изваждане от водата се осъществява от корабния екипаж, а работата и престоят 

3

им под вода се определя изключително от намиращия се на кораба ръководител на 

подводното спускане.

Водолазите могат да си говорят само ако носят маска за цялото лице.  В останалите 
случаи 

комуникацията

 под вода става чрез знаци с ръце. Измислени са универсални 

знаци, които всеки водолаз научава преди да започне да се гмурка. Този, към когото е 
насочен знакът трябва да го повтори за да покаже, че е разбрал. Този начин на 
комуникация може да се окаже от изключителна важност при подводна опасност – 
например приближаващо опасно животно или неизправност на акваланга.

История на професията

Гмуркането под вода със задържане на въздух е известно още от древността. То е 

използвано при събиране на 

раковини

, 

перли

, 

корали

 и други подводни богатства. 

Нуждата от наличие на въздушен резервоар под вода се засилва когато се налагат 

поправки на 

кораби

, подводен 

риболов

 и изследване на морското дъно и животинските 

видове. Едни от първите опити за плуване под вода е с помощта на тръстикови пръчки, 

но това не позволява спускане на дълбочина, по-голяма от около метър. 

Около 

1535

 година се появява подводната камбана, камера за спускане на водолази. 

Тя има формата на 

камбана

, отворена отдолу и се спуска във водата с помощта 

на 

въжета

 от 

палубата

 на кораб. това е първият ефективен метод за спускане под вода, 

чиято идея принадлежи на 

Леонардо да Винчи

.

4

Във 

Франция

 и 

Англия

 са разработени първите водолазни костюми от 

кожа

, които 

позволяват спускане до 18 метра. Появяват се и първите подводни 

шлемове

, 

изработени от 

метал

. До началото на XIX-ти век единственият ефективен способ за 

подаване на въздух е от повърхността. В

1865

 година е разработен първият сферичен 

въздушен контейнер с регулатор, който водолазите носят на гърба си при спускането. 

През 

1893

година е разработена 

подводната камера

.

По това време (към края на XIX-ти век) започват и първите научни изследвания по 

влиянието на водното налягане върху човешкия организъм и безопасните граници за 

спускане и престой под вода.

Революцията във водолазния спорт правят френският морски изследовател, еколог, 

журналист и фотограф 

Жак-Ив Кусто

 (

Jacques-Yves Cousteau

) и 

Емил Ганян

, които 

изобретяват акваланга през 

1943

 г. Това позволява развитието на подводната 

археология. През 

1985

 година са намерени останките на 

Титаник

.

Мерки за безопасност под вода.

Работата под вода има особеност, при която без да се усеща физическо натоварване 
има изключително опасни състояния за здравето и живота на водолаза. По-
високото 

налягане

 на въздуха под вода води до естествено разтваряне и насищане на 

кръвта на човека с висока 

концентрация

 на въздух. Стига се до там, че при дълбочини 

над 25-30 метра количеството азот в кръвта вече е толкова голямо, че настъпва т. 
нар. 

азотна наркоза

 или азотно опиянение. Съзнанието на водолаза се замъглява, 

нарушава се основната координация на движенията му, настъпва състояние на 
веселост, безотговорност и без да отчита околната среда леководолазът може да 

5