Социологията като наука за обществото.

Социологията се заражда като наука през 2рата половина на 18 век. Неини предшественици са 

представителите на социялизма като Сен-Симон, Фурие, Ласал. Тяхната представа за 

обществената система е била нереалистична и твърде абстрактна поради прехода на обществото 

към машинно производство. Новите условия изисквали абстрактни схеми и идеи ,но изисквали ли 

и изучаване на деиствителноста на тяхното приложение. При тази необходимост се появяват 

предшествениците на позитивната социология. Аугюст Конт(1798-1857) той пише 6 томно 

произведение курс по позитивна философия от 1830-1846. Като си е поставил за цел да обоснове 

цялостна теория за обществото. Да разработи универсален стандарт за научните области на 

познанието. Разглеждайки социологията като наука за обществото, Конт предлага изучаването да 

става в 2 аспекта – динамичен и статичен. В статичния аспект който той нарича социялна статика 

се изучава пасивната структура на обществото. Неговите съставни части, тяхното взаимодеиствие, 

социялен ред и консенсус и др. Втория аспект се нарича социялна динамика, който включва 

активната структура на взаимодействащите части на обществото, които осигуряват социялните 

промени и социялния прогрес. Изучаването на социялната статика и динамика , позволява 

създаването на универсална концепция за обществото които според Конт се развива по-общ 

еволюционен закон- закона за 3те стадия, през които преминава умственото развитие на 

човечеството и неговия стремеж да опознае заобикалящия свят. По същество тези три стадия са 

три различни начина на мислене и интерпретиране на света. Първият е технологичния стадии и 

обхваща периода до 1300г от новата ера.Всички природни и обществени явления през този етап се 

обясняват с дейности на сврух естествени сили- богове, духове и др. Втория стадии е 

метафизичния от 1300 до 1800г. При него заобикалящия свят се изучава от хората посредством 

идейте който вече съществуват ,а не чрез вмешателство на божествени сили.3тия стадий е 

позитивния стадий , той започва от началото на 19ти век. Той се различава от последните 2, че 

обощенията за отделни явления се изграждат в/у основата на наблюдението , набирането и 

обработката на имперични данни. Затова този стадий е научен. Той е свободен от фиктивното и 

абстрактно познание, което теологично и метафизично е обслужвало оправлението през първите 2 

стадия. Конт с тези свой приноси е представил началото на социологическото познание като 

научно название. Хърбърт Спенсър 1820-1903г. Социологическите възгледи на Спенсър са 

подикнати от Дарвиновото учение за произхода на видовете. Той е прибягвал до аналогии м/у 

социялния и биологичния живот като пръв използва понятието социялен организъм. Съпоставяйки 

биологичния и социялния организъм Спенсър остановяво множество сходства като-

-притежават маса
-растежа е им е свързан с овеличаване на сложноста и структурата
-усложняването на структурата води до дефиринцияция на функциите
-притежават системи с сходни дейности които ги отличават от неорганичната материя

Но Спенсър не биологизира социологията, като подчертава качествената разлика м/у биологичния 
и социялния организъм. Спенсър нарича обществото не просто социялен организъм а свръх 
организъм, или свръх органичен агрегат. Той също разглежда закон за универсална революция, но 
при него този закон включва други 3 момента за разлика от Конт. Първият е интеграционя момент. 
Втория е дефирационият.Третия изразява преход от неопределеност към определеност, тоест от 
отцъствие на ред към социялна подреденост. Идейте на Спенсър в социологията допринасят за 

формирането на социологията като наука. Следващ представител на социялния позитивизум е 
Емил Дюркем 1858-1917. Той е впечатлен от опита на Спенсър за създаване на универсална наука 
за обществото, но същевреммено предлага на остра критика тяхната методологична ограниченост 
която не и позволява правилно да обясняват социялните факти и еволюцията на социялните 
процеси. Според него социялните факти трябва да се разглеждат като вещи но без да се поставя 
знак за равенство м/у материялните неща и социялните факти. За да се формира социологията като 
строга наука е необходимо да се определи кръга от социялните факти  , които тя ще изучава тоест 
да се определи нейния предмет. Дюркем въвежда понятието социялна реалност. Именно 
социялната реалност с цялото многообразие от социялни факти на отделните граждани, 
взаимотношения м/у тях и взаимодействие м/у институции е предметната област на социологията. 
С приноса от Дюркем за социологията последната придобива всички черти необходими за 
самостоятелна наука свързана със същноста и произхода на развитие на обществото. 

2 въпрос. Основи на социологически парадигми. 

Парадигма в социологията означава такова научно напревление което за даден период от време е 
основен източник на идеи и решения за социологическата общност и социялните практики. 
Направление на хората които се занимават с социялни дейности. Първи вид социологическа 
парадигма- структорна-функционална парадигма. Основател е Талкът Парсънс 1902-1979. 
Ключова парадигма имат 3 понятия. Характеризират се с абстрактност и висока степен на 
неопределеност затова са предмет на остри дискусии. Въпреки това тази парадигма има огромно 
влияние за развитието на на социологията като научно мислене и познание. Като обогатяване 
понятията за социялна система , социялен контрол и деиности. Максистката парадигма, нейн 
основоположник е големия теоритик и социялен историк Карл Макс 1818-1883година. Максиската 
парадигма прилича на структорния функционализъм по това че е всеобща социологическа теория 
за обществото. Но тя се отличава от стръкторна функционалната парадигма по следното. Първо по 
отношение на подхода като се изследват реални факти от социялния живот и дейности на хората. 
Анализира се материялното производство като изходен пунк за характеризиране на обществото. По 
отношение на съдържателната разработка на основните социологически проблеми. Тук основен 
структорен елемент са производствените отношения  които се формират м/у хората в материялното 
производство или в материялните условия за съществуване  на хората и обществото. Трето- по 
отношение на империчните социологически отношения  Карл Макс използва империчните факти 
за всички свои теоретични разработки. Той прилага различни социологически методи за събиране 
на имперична информация като изучаване на документи, наблюдения анкети, беседи и др. Макс е 
автор на 2 анкетни карти- обща статистика на работническта класа и анкета за работниците която 
например съдържа 99 въпроса. Предназначена за събиране на имперична ифнормация. 

3.Субективно-хуманистична парадигма – основоположник на тази парадигма е Макс Вебер 1864 
-1920г.Според него източник на социологическите знания е империчния опит а не някакви 
обобщаващи понятия и закони.Критикува остро описателния подход в социологията тъй като дава 
представа за дълбоките процеси на преобразование в обществената действителност.Според него в 
природата деиствува принципът на необходимостта.А в обществото – принципът на 
свободата.Затова поведението на хората за разлика от поведението на животните има смислова 
организация която зависи от собствените им субективна реалност и от ценностната им 

система.Ключово заключение в тази парадигма в социологията имат идеално – типичните понятия 
или идеалните типове.Това са мисловни конструкции с преднамерено значение за субекта на 
действие.Идеалният тип не е моделът към които те се стремят а е познавателен инструмент метод 
за измерване и сравняване с чиято помощ се изучава социалната действителност.Макс Вебер 
създава много идеални типове.Сред тях най голямо значение имат онези които се отнасят за 
социалното действие като например целево рационално действие,традиционно действие,просто 
ефективно действие,ценностно рационално действие.За Вебер рационалното действие е 
непосредствен предмет на социологията.Друго направление в тази парадигма е символният 
интеракционализъм и феменологията.Символният интеракционализъм представя социалният 
живот в вид на драматична метафора с актйори които изпълняват роли и определн сценарии.В този 
смисъл тя е драматична теория за обществото.Феноменологията е направление на социалният 
живот който се изучава като съвкупност от човешките представи за него като се дава простор на 
интуативното сезерцание и на независимите от емперичното познание закономерности.Трите 
парадигми в социологията Не изчерпват голямото многообразие от школи и направления в 
социологията но дават яснота за формирането на социологията като наука която предобива 
нарастващо значение за ролята на обществото като фактор на исторически прогрес.

Съвременни схващания за предмета на социологията.Използва се за анализ и синтез. При анализа 
явленията на обществото се разграничават едно от др а при синтеза се обединяват в еднородни 
комплекси.Литературата съществуват различни определения за предмета на социологията което се 
дължи на различни причини например исторически познавателно или гносилогически ,фактически 
и др.Например понятието социология е съставено от латинската дума социокас (общество) и 
гръцката дума логос (наука).Социологията е наука за функционирането и развитието на 
обществото.Важно място в социологията заема и понятието взаимодействие.Те са генераторът за 
създаването на различни социални образования и на обществото като цяло.Чрез тях възникват 
всички социални явления и процеси формиращи общественият живот.Чрез тях се получават 
качествена и количествена необходимост и възможност за интеричен израз на социалната 
структора и социалният живот на хората.Заедно с другите науки социологията има собствено 
изследователско поле.Чрез което се изучава социалната действителност и социалните 
взаимодействия.Социологията се отличава от другите науки по това че няма за предмет обесобена 
част от обществото.Важно значение за по добро разбиране на предмета социология има и 
понятието социално.То се употребява в 2 значения.1- при разграничаване на общественото от 
природното.2-при структорирането на общественото като специфично обществено пространство 
или аспект на проявление включващ положението на хората и групите в обществото изпълняващи 
някакви социални роли.

СЪЩНОСТНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИКОНОМИЧЕСКАТА  

СОЦИОЛОГИЯ

1.Раждане на икономическата социология.

Тя е една от най-новите преспективни области на социологическото познание.Разбирането на 
нейното актуално състояние особености на предмета практическата зависимост и преспективи, 
неможе да бъде пълноценна ако не се познава нейното формиране и развитие.Предпоставките за 
възникването на икономическата социология се търсят в индустриалната революция защото тя