ЕСТЕСТВЕНА
ИСТОРИЯ
НА
ЗЕМЯТА
Планетата
Земя
се
създава
преди
около
4,5
млрд
години
от
сблъскването
на
по
-
малки
космически
тела
.
Тъй
като
тези
сблъсъци
генерират
огромно
количество
енергия
,
Земята
е
много
нагорещена
,
няма
твърда
кора
,
по
повърхността
кипи
лава
,
която
отделя
много
въглероден
двуокис
.
Така
първият
геоложки
етап
от
историята
на
планетата
–
Хадей
,
продължил
700
млн
.
г
. –
минава
в
постоянни
бомбардировки
на
метеорити
,
експлозии
и
никакви
шансове
за
живи
организми
.
Прмерни
гледки
от
Земята
през
Архай
и
Протерозой
През
следващите
периоди
се
създава
земната
кора
,
а
огромен
брой
вулкани
изхвърлят
в
атмосферата
водни
пари
,
които
се
кондензират
,
изваляват
и
се
създават
първите
океани
.
Именно
в
тези
водни
басейни
се
появяват
първите
форми
на
живот
–
доклетъчни
вируси
,
прокариотни
(
без
ядра
)
микроорганизми
–
бакте
-
ии
.
Това
става
с
участието
най
-
вече
на
водород
,
въглерод
и
амоняк
.
По
-
късно
първите
еукариотни
организми
(
с
клетъчни
ядра
)
са
синьо
-
зелените
водорасли
,
които
фотосинтезират
и
отделят
кислород
в
атмосферата
.
Междувременно
стават
първите
нагъ
-
вания
на
земната
кора
и
се
образуват
най
-
старите
съвременни
планини
.
Последните
три
периода
от
развитието
на
Земята
са
Палеозой
,
Мезозой
и
Неозой
.
Палеозоят
започва
с
така
наречения
„
Камбрийски
взрив
” –
бърза
поява
на
разнообразни
,
но
все
още
без
-
гръбначни
организми
.
Моретата
изобилс
-
тват
от
трилобити
,
брахиоподи
и
гастро
-
поди
.
През
периода
Силур
преди
около
420
млн
г
.
крайбрежните
водорасли
постепенно
се
приспособяват
към
живот
на
сушата
.
Така
се
появяват
псилофитите
–
най
-
ранните
сухоземни
растения
,
а
от
тях
Трилобити
и
Стегоцефал
(
възстановка
)
произлизат
хвощовете
,
папратите
и
плауновите
растения
.
През
следващия
период
–
Девон
–
масово
се
разпространяват
костните
риби
и
главоногите
(
сепии
,
октоподи
),
от
които
произлизат
първите
сухоземни
жи
-
вотни
–
стегоцефалите
.
Те
,
както
и
трилобитите
масово
измират
в
края
на
Палеозоя
(250
млн
г
.),
за
да
отстъпят
място
на
големите
топлокръвни
влечуги
.
Макар
че
през
Мезозоя
се
появяват
насекомите
и
бозайниците
,
това
опреде
-
лено
е
епохата
на
динозаврите
.
Името
им
означава
„
могъщи
гущери
”,
но
на
практика
това
не
са
точно
гущери
,
а
влечуги
от
по
-
ранен
тип
.
Досега
от
фосилни
находки
са
известни
над
1000
вида
с
всякакви
размери
–
от
дребосъци
колкото
гълъб
до
огромните
диплодок
и
брахиозавър
(
високи
до
12
м
,
дълги
над
30
м
,
тежки
до
50
т
).
Големите
тревопасни
се
движат
бавно
на
четири
крака
,
докато
хищниците
–
велоси
-
раптор
,
тиранозавър
,
алозавър
–
са
двукраки
и
бързи
.
Това
е
време
също
така
на
големите
иглолистни
гори
от
голосеменни
растения
.
Изобилната
,
но
трудно
смилаема
храна
прави
тревопасните
динозаври
толкова
големи
–
те
трябва
да
ядат
много
,
за
да
получат
необходимата
енергия
.
През
трите
периода
на
Мезозоя
–
Триас
,
Юра
и
Креда
–
неведнъж
се
е
стигало
до
масово
измиране
на
динозаври
,
но
това
,
което
се
случва
преди
65
млн
г
.
е
съвсем
различно
.
Космическо
тяло
се
сблъсква
със
Земята
и
освен
разрушително
земетре
-
Брахиозавър
Птеродактил
Трицератопс
Стегозавър
Тиранозавър
Диплодок
сение
предизвиква
вдигане
на
толкова
прах
,
че
Слънцето
е
закрито
за
няколко
десетки
години
.
Температури
-
те
падат
,
много
растения
умират
,
а
оттам
и
почти
всички
динозаври
.
Днес
от
динозаврите
са
останали
само