СПОСОБНОСТИ И
РАЗВИТИЕ. СТРУКТУРА.
ОРГАНИЗАТОРСКИ
СПОСОБНОСТИ И
УПРАВЛЕНСКА ДЕЙНОСТ.
ЛИДЕРСКИ КАЧЕСТВА И
УМЕНИЯ.
СХОДСТВА И РАЗЛИЧИЯ
МЕЖДУ ЛИДЕРА И
МЕНИДЖЪРА
„Истинското мерило за лидерството е
влиянието – нито повече, нито по
малко.»
Лидерството неизменна част от
ефективното управление. Всеки
мениджър трябва да е лидер, но не
всеки лидер е мениджър.
Лидерството
се проявява
в
междуличностните ни отношения
. То
се свързва с постигането на цели
така, че
последователите да ги
възприемат като свои собствени
.
Управлението засяга хората като
изпълняващи определени функции,
контролирайки взаимодействието
помежду им. Ефективното управление
е невъзможно без лидерство.
Могат ли отделните хора да бъдат
обучавани за лидери или те се раждат
такива?
Защо личности със съвсем различни
черти, образование, култура успяват
да се изявят като успешни лидери?
Вярно ли е, че няма лидерство без
последователи?
ЛИДЕРСКИ КАЧЕСТВА И УМЕНИЯ.
СХОДСТВА И РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ
ЛИДЕРА И МЕНИДЖЪРА
Лидерът е
активен, общителен
и
подчертано
заинтересован
от
осъществяването на
груповите цели
и
интереси.
Никога не остава
равнодушен
към общите проблеми и
открито и неуморно демонстрира
усилията си за тяхното решаване.
Винаги е активна страна в общуването
и винаги предлага идеи. Но също и
умее да изслушва и никога не
пренебрегва идеите и предложенията
на колегите си във връзка с
решаването на всеки конкретен
проблем.
Лидерът се грижи всеки член на екипа
или отдела да взема пълноценно
участие както в обсъждането на
задачите, така и в действията по
тяхното решаване.
Той не винаги е найкомпетентния в
екипа, но благодарение на
организаторския си талант успява да
подпомогне изработването на най
компетентните решения в него.
Чрез организационния си усет лидерът
успява да осигури възможност на
всеки член да се включва активно в
съвместните дейности, така че никой
да не остава изолиран или
пренебрегнат в желанието си за изява.
Така успява да спечели симпатиите и
уважението на останалите в екипа.
Разлика между лидера и
мениджъра
Лидерът вижда в колегата си неговата
личност, докато мениджърът е по
склонен да вижда в служителя си
неговата длъжност.
•
Лидерът се отнася към другите
служители като към партньори, но за
мениджъра те са преди всичко
подчинени.
•
Първият повече държи на качествата
и уменията, а вторият набляга на
задълженията.
Не само защото е фаворит на групата,
но и защото е непосредствено вътре в
нея, лидерът регулира динамиката на
междуличностните и служебните
отношения поуспешно, отколкото
мениджъра.
Лидерът по правило е чувствителен
към колебанията в емоционалните
настроения на групата. От една
страна, той усеща кога климатът в
екипа клони към съгласие и използва
този положителен тонус, за да насочва
груповата енергия към реализирането
на една или друга цел.
Според функционалният подход, всеки
ръководител трябва да изпълнява в
своята дейност
общи функции
: да
определя
цели
те, да
решава
какво
трябва да се направи за тяхното
реализиране и да
осигурява
реализацията им; да
организира
, да
класифицира
и да
разпределя
работата
им; да осигурява
мотивация
на хората и
колектива; да
анализира
и
оценява
дейността на организацията, групите и
лицата, работещи в нея.
Междуличностните роли
, които
изпълняват ръководителите са три:
лидер, връзка и фигурант
.
Предмет: | Психология на управлението |
Тип: | Презентации |
Брой страници: | 50 |
Брой думи: | 1566 |
Брой символи: | 9736 |