Инструменти на  

паричната политика 

на БНБ

Осножен лихжен процент­ От 04.02.1991 г. 

основният лихвен процент се определя 

самостоятелно от БНБ. На 04.02.1991 г., считано от 

07.02.1991 г. основният лихвен процент става 45.00 

на сто, след което нееднократно е променян. 

Основният лихвен процент е дефиниран като 

лихвен процент по кредитите в левове за 

рефинансиране на търговските банки от БНБ.

С влизането в сила от 10.06.1997 г. на новия Закон 

за БНБ, банката обявява основния лихвен процент 

за съответния период съгласно определена от 

Управителния съвет методика и го обнародва в 

"Държавен вестник". Методиката за основния 

лихвен процент първоначално е базирана на 

доходността на краткосрочните държавни ценни 

книжа на първичния пазар, а от 01.02.2005 г. ­ на 

равнището на лихвения процент на междубанковия 

паричен пазар.

При режима на паричен съвет основният лихвен 

процент не е лихва, по която БНБ оперира на 

паричния пазар.

Основен лихвен процент в сила от 01.12.2012 : 

0.03%

Задължителните минимални резерви на 

търговските банки са средствата, които се 

държат като определен норматив в ЦБ. 

Операциите свързани с тяхната промяна, 

формират в своята съвкупност третата 

основна регулираща мярка на ЦБ спрямо 

състоянието на паричната маса и кредитната 

дейност в дадена страна.

Величината на съхраняваните в ЦБ 

минимални резерви зависи от два фактора:

Държавните ценни книжа представляват директно 

задължение на държавата и основен финансов 

инструмент, чрез който се осъществява 

управлението на вътрешния държавен дълг 

Настоящата дипломна работа има за цел да направи 

кратък обзор на държавните ценни книжа, 

емитирани у нас, като се акцентира главно върху 

видовете, основните им характеристики, 

емитирането им, придобиването им на първичния 

пазар и сделките с тях на вторичния пазар, 

реализираните емисии през последните години.

Икономическата обстановка налага едно 

задълбочено изучаване на държавните ценни 

книжа у нас, тъй като по своята същност те 

представляват държавен заем и се ползуват като 

средство за покриване на бюджетния дефицит. 

Eмитирайки ценните книжа държавата сключва 

заем с участниците в гражданския оборот, затова 

държавните ценни книжа по правило 

материализират вземане на техните титуляри с 

размер номиналната стойност на ценните книжа. 

Държавните ценни книжа са доминиращ 

инструмент на финансовите пазари поради тяхната 

висока ликвидност и гарантирането на изплащането 

им от правителството. 

В първата част на дипломната работа са 

разгледани основните видове държавни ценни 

книжа, техните характеристики, които го определят 

като водещ финансов инструмент на дълговия 

пазар, както и доходността която носят отделните 

видове ДЦК. Дипломната работа е съобразена с 

теорията и нормативните изисквания в Република 

България.

Втората част на дипломната работа разглежда 

процеса и начините на емитиране на държавни 

ценни книжа у нас. Разгледани са процеса на 

емитиране и сключването на сделки на първичния и 

вторичния пазар, както и ограниченията и 

съображенията с нормативната уредба 

регламентирани основно в Наредба N5/1998 от МФ 

и БНБ. 

Третата част на дипломната работа конспектира 

развитието на пазара на държавни ценни книжа у 

нас от възникването му, като по­подробно са 

разгледани данните от месечните бюлетини на БНБ 

през последната 2001 г., както и извлечението за 

месец август 2001 г.

Основни характеристики на ДЦК

Основни понятия.

Определение за ДЦК

Държавните ценни книжа представляват 

задължение на държавата. Те са прехвърлими 

документи и права, които могат да бъдат 

предлагани публично. ДЦК имат дефинирана 

доходност и падеж.

Под държавни ценни книжа / ДЦК / най­общо се 

разбират всички дългови ценни книжа емитирани от 

държавата. Чрез издаването им правителството 

набира необходимите за нормалното му 

функциониране средства, които се превръщат в 

държавен дълг. Този дълг е секюритизиран 

(материализиран и лесно прехвърлим) и 

представлява договорно задължение на емитента 

към инвеститорите да плати основната сума и 

лихвите на падежа. 

ДЦК материализират заемите, които държавата в 

лицето на правителството тегли и ползва за 

определен период от време. Те материализират 

парично вземане за техните притежатели с размер 

номиналната стойност на книгата. Освен това 

право, обичайно материализират и някои акцесорни 

права: право на вземане на лихви и премии; право 

за използване като парично средство в процеса на 

приватизация и други. По правило ДЦК се издават 

за финансиране на бюджетния дефицит. Но 

емитирането им може да е свързано с държавен 

дълг натрупан в минали години. ДЦК имат за цел да 

акумулират свободните средства в икономиката и да 

ги преведат в полза на държавата. Като документ 

ДЦК се характеризират с номинална стойност 

матуритет и лихвен процент.

Всяка ДЦК се издава за точно определен срок. 

Времето от деня на издаване до деня на падежа 

(деня, в който ще се изплати заема) се нарича 

матуритет. Той варира от 1 месец до няколко 

години.

Номиналната стойност представлява една част от 

заема, който титулярът на книжата е предоставил 

на държавата. Обикновено тя е цяло число кратно 

на 100 или 1 000 парични единици.

Лихвеният процент е своеобразна цена на 

получения от държавата заем. Лихвата по ДЦК 

често е под формата на купони които отразяват 

процента за определен период ­ за 6 месеца , за 1 

година и т. н.

Предназначение на ДЦК

Предназначението на ДЦК е да финансират 

бюджетния дефицит, да финансират някакво 

мероприятие, да покрият натрупания от кредити 

държавен дълг.

Практически във всички развити страни държавата 

използва емисията на ценни книжа за финансиране 

на своите разходи, непокрити от данъчни приходи 

или от други постъпления. Държавният дълг може 

да бъде дефиниран като “дължими от държавата 

суми във формата на ценни книжа, изискващи 

изплащане на определени количества пари на 

собствениците им в посочено от тях време”. 

Държавния дълг се различава от недържавния до 

голяма степен само по това, че представлява 

задължение не на физическо или на юридическо 

лице, а на държавата.

Световна практика е управлението на държавния 

дълг да се осъществява чрез регулярни емисии на 

държавни ценни книжа, които покриват временните 

разлики между приходите и разходите в държавния 

бюджет. Този начин е за предпочитане, тъй като 

държавният дълг се разпределя не само за по­

дълъг период, но и върху по­широка база 

инвеститори, които са с различни предпочитания по 

отношение на падежа и ликвидността и включват не 

само финансовите институции, но и фирмите и 

домакинствата. Следователно чрез емитирането на 

ДЦК правителствата набират необходимите за 

нормалното им функциониране средства, които се 

превръщат в държавен дълг. 

ДЦК са директно задължение на правителството и 

инструмент за финансиране на бюджетния 

дефицит. По своя характер те са високоликвидни, 

като изплащането им на падежа е гарантирано с 

пълната законодателна сила на държавата. Това 

тяхно качество им придава статут на доминиращ 

инструмент на финансовите пазари. ДЦК заемат 

висок относителен дял в борсовата търговия. В 

някои развити страни сделките с тях достигат до 

80% от оборота на пазарите.

Освен като инструмент за управление на 

ликвидността преди всичко на търговските банки, 

те са атрактивно инвестиционно направление на 

институционалните инвеститори от типа пенсионни 

и инвестиционни фондове. Обичайна практика е 

присъствието на солиден дял ДЦК в техните 

портфейли. Често горната тенденция е 

законодателно регламентирана или фискално 

насърчавана.Държавния дълг може да бъде 

класифициран по различни критерии. В случаите, 

когато държавните ценни книжа са собственост на 

лица, намиращи се извън юрисдикцията на 

емитента, дългът е външен. Докато собствениците 

на държавни ценни книжа намиращи се под 

юрисдикцията на емитента, са кредитори на 

вътрешен държавен дълг. Мащабността на 

вътрешния дълг се определя от националния 

капиталов пазар и от организацията на спестовната 

система.

В сравнително малките страни националния пазар 

не може да обезпечи потребността на държавата 

от финансови ресурси, което налага образуването 

на крупни заеми на международния капиталов 

пазар. За страни с големи икономики не съществува 

необходимост от излизане на международния пазар 

на капитали, тъй като техния вътрешен пазар 

представлява значителна част от самия 

международен капиталов пазар. Те обикновено не 

са ограничени от валутна конвертируемост и имат 

високонадеждни държавни облигации, което ги 

прави желана форма на инвестиции

.

Характерно за управлението на вътрешния дълг 

преди икономическата реформа у нас бе, че 

бюджетния дефицит се финансираше чрез преки 

заеми от Централната банка, при много ниски лихви 

и отсъствие на държавни ценни книжа.