Терминология относно дистанционното обучение

Термини   като  

самообучение

,  

независимо   обучение

,  

отворено   обучение

, 

дистанционно   обучение

,  

дистанционно   образование

  и   др.   често   се   използват 

взаимозаменяемо. Това се отнася и за понятията, разкриващи формите на Интернет-

базираното   дистанционно   обучение   –  

уеб-базирано   обучение

,  

онлайн   обучение

  и 

електронно обучение

. Тази практика не е съвсем правилна, тъй като свързаните на 

пръв поглед термини, описващи дистанционното обучение, се различават доста едно от 

друго. 

Ако   разгледаме,   например,   близките   понятия   „самообучение”   и   „дистанционно 

обучение”, те могат да се считат за термини, адекватно описващи ситуация, при която 

студентите   са   в   дистанционен   режим   на   обучение.   В   този   контекст   процесът 

„преподаване-учене”   се   осъществява   при   физическо   разделяне   на   обучаващи   и 

обучаеми, което означава, че студентите извършват учебните дейности автономно и 

независимо   без   директното   ръководство   на   преподаватели   и   други   образователни 

посредници.  Във връзка   с това  Холмберг  дефинира  дистанционното   обучение   като: 

„форма на обучение, която обикновено е базирана на работата на отделните студенти, 

осъществявана   в   по-голяма   или   по-малка   степен   самостоятелно   и   без   директни 

напътствия от страна на обучаващите”. От тази гледна точка в основата си терминът е 

описателен   и   доста   неутрален   по   отношение   на   господстващата   методологична 

философия.   Някои   автори   обаче   използват   и   понятия   като   независимо   обучение, 

независимо   изучаване   и   автономно   обучение,

които   съдържат   в   себе   си 

образователната философия на

обучението,

поставящо в центъра  студента.

Терминът   „самообучение”   може   да   се   приеме   за   съдържащ   се   в   понятията 

„дистанционно обучение” и „дистанционно изучаване”, ако се изходи от факта, че е 

логично съществуването на дейности със самообучителен характер да се разглежда в 

контекста   на   традиционното   обучение.   За   по-точно   дефиниране   на   самообучението 

обаче   би   трябвало   да   се   подчертае   директната   връзка   между   студента,   учебните 

материали   и   тяхното   съдържание,   от   една   страна   и   разделянето   (или   индиректната 

връзка) между студента и външните образователни посредници, от друга. В системата 

на  дистанционно   обучение   учебните  материали,  средства,   планове  и  съдържание  се 

планират   и   изработват   с   оглед   на   разделянето   между   обучаем   и   обучаващ   и   при 

отчитане на особеностите на възрастния учащ. Като последица дистанционният курс би 

трябвало да има характеристиките,  присъщи на самообучението, което означава  „да 

бъде подходящ за самостоятелно учене без помощта на преподавател”. 

Една   от   най-съществените   разлики   между   самообучението   и   традиционното 

обучение е посочена от Роунтри през 1986 г.: „при по-модерната форма на обучение 

учебните материали са специално проектирани и изработени, за да служат като основни 

източници за обучение на целева група от хора, докато при конвенционалната форма 

обучението   е  базирано  на   материали,  съществуващи  от   преди   това,  които   могат   да 

бъдат или да не бъдат използвани от преподаватели и студенти в учебния процес”. 

По-сложна   е   връзката   между   понятията   за   отворено   обучение   и   дистанционно 

обучение.

В   основата   си   отвореното   обучение   има   две   различни   значения:   от   една 

страна, то се отнася до критериите за достъп до образователната система (отвореността 

е разглеждана като еквивалент на идеята за премахване на бариерите пред свободния 

достъп  до  образование   и  обучение),   а от  друга,  разкрива,   че  процесът  на  обучение 

трябва да бъде свободен от гледна точка на студента по отношение на времето, мястото 

и темпото на напредък. И двете значения са свързани с образователната философия, 

която отъждествява отвореността с обучението,

поставящо в центъра студента.

Основните

  причини

  за   възможно  

концептуално   объркване

  между  

отвореното 

обучение 

и 

дистанционното обучение 

са следните:

-   още   със   своите   първи   проявления   и   достижения   дистанционното   обучение 

въплъщава в себе си възможността за отвореност

чрез намаляване на критериите за 

подбор и на процесите за получаване на достъп до образование;

-   при   по-късното   тълкуване   на   дистанционното   обучение   се   придава 

концептуално значение и на аспекти на

философията, характерна за обучението,

което 

поставя в центъра студента.

В началото  на 90-те години на миналия век Люис характеризира  по следния 

начин еволюцията на понятието за отворено обучение: „При дефиниране на отвореното 

обучение   в   началото   се   набляга   върху   достъпа   до   образование   като   най-важен 

критерий.   Днес   отвореното   обучение   се   асоциира   не   толкова   с   достъпа,   колкото   с 

разширяване на избора на обучаемите по отношение на съдържанието на учебния план 

и на средствата за разпространение на обучението”. Поемайки отговорен избор за тези 

и други аспекти на образованието и обучението си, студентите придобиват по-голяма 

автономност и увереност  в себе си – качества, високо ценени във всички сфери на 

съвременното общество.

През   2000   г.   Лий   и   Оуенс   дефинират   Интернет-базираното

дистанционно 

обучение като „обучение, разпространявано посредством Интернет или интранет чрез 

използване  на глобални компютърни  мрежи (WAN) или локални  мрежи (LAN)”. За 

неговото означаване се използват също термините уеб-базирано обучение, електронно 

обучение (e-learning) и онлайн обучение. Тези понятия обаче не са еднозначни, за което 

говорят, например, определенията им в уеб енциклопедията Уикипидия: 

Уеб-базираното обучение

 е подобно на обучението, основано на компютър, но 

се   разпространява   чрез   Интернет   при   използване   на   уеб   браузър.  То   включва 

интерактивни  методи  като  уеб табла за съобщения,  чат, видеоконференции  и други 

средства за комуникация. Това обучение дава възможност за самостоятелно определяне 

от студентите на скоростта на напредък в обучението. 

Електронното обучение

 е свързано с обучението, базирано на компютър, но се 

основава  на  технологии,   далеч  надхвърлящи   интерактивността,   която  може  да  бъде 

осигурена от един компютър. Тези технологии позволяват използването на Интернет, 

електронна   поща,   дискусионни   форуми,   системи   за   групово   обучение   и   др. 

Електронното   обучение   подпомага   дистанционното   обучение   чрез   използване   на 

глобални компютърни мрежи (WAN) и се счита за форма за гъвкаво обучение, при 

което е възможно обучението „в точно определено време”. 

Онлайн   обучението  

е   общ   термин,   използван   за   описание   както   на 

разнообразни методи за получаване и публикуване на учебни материали в Интернет, 

така и на различни модели за обучение. 

Съществуващата практика понятията за дистанционно обучение да се използват 

взаимозаменяемо не е много удачна като се вземе предвид, че близките на пръв поглед 

термини  се   различават   много   в   семантично   и   технологично   отношение.   Доброто 

познаване   на   нюансите   в   значението   на   понятията,   описващи   дистанционното 

обучение, е важно, особено при формулирането на образователните цели и политики, 

които при отделните видове дистанционно обучение биха могли да бъдат различни и 

дори несъвместими.