План за занятие по № 1 Въведение. 
Исторически преглед на направленията 
в хидролокацията. Класификация на 
хидроакустичните средства.

Стр. 1 от 2

Първа редакция

2008 г.

Началник катедра “Електронника”

Доцент, доктор ____________ (Г. Иванов ) 
               
                          __.__.2008 г.
                            гр. Варна               

П Л А Н

за занятие № 1

Вид на занятието - лекция

Класно 

отделе-

ние

Дата

Учебни 

часове

Място

ТЕМА: 

Въведение. Исторически преглед на 

направленията в хидролокацията. Класификация на 
хидроакустичните средства.

Учебни цели:

1. Да се запознаят обучаемите с направленията 

в хидролокацията.

2. Да се запознаят обучаемите с 

класификацията на хидролокационните 
средства.

2

2430

№

ОСНОВНИ ВЪПРОСИ

ВРЕМЕ

I.

Подготвителна част

05’

Приемам рапорт на дежурния по клас, проверявам наличието и 
готовността на курсантите.

II.

Основни въпроси

75’

1.

Исторически преглед на направленията в хидролокацията.

40’

2.

Класификация на хидроакустичните средства.

45’

III. 

Заключителна част

10’

1.

Отговарям на поставени въпроси

5’

2.

Въпроси за предварителна подготовка за следващото занятие.

5’

1

ОРГАНИЗАЦИОННО МЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ

1.

Занятието се провежда като лекция.

2.

Материално осигуряване: 

Лаптоп

3.

Списък на лабораторни макети:

4.

Списък на учебна литература: 

Р. Дж. Урик, “Основи на хидрокустиката”, Христов, 

“Хидроакустика”.

5.

Задание за самостоятелна работа: 

1. Да се изучат направленията в хидролокацията.

2. Да се изучат видовете хидроакустически средства.

Ръководител:

Капитан II ранг ___________ (Илиев)

2

Лекция 1    Исторически преглед на направленията в хидролокацията. Класификация на 

хидроакустичните средства.

Основни въпроси: 

1. Исторически преглед на направленията в хидролокацията.
2. Класификация на хидроакустичните средства.

Основни цели: 

1.

Да се запознаят обучаемите с направленията в хидролокацията.

2.

Да се запознаят обучаемите с класификацията на хидролокационните средства.

Време: 2 часа
Място: Лек. зала
Литература: 

1. Дж. Урик, “Основи на хидрокустиката”, "Судостроение", Ленинград, 1978

2. инж. кап. 2р. Хр. Христов, “Хидроакустика”, ВВМУ "Н.Й.Вапцаров", Варна, 1972
3. А.П. Евтютов, А.Е. Колесников, “Справочник по гидроакустике”, Судостроене ,1982
4. Dynamics Technology, Inc_ - Synthetic Aperture Sonar.htm

1. Исторически преглед на направленията в хидролокацията.

От всички видове излъчвания  звукът  се разпространява  в морето с най-малко загуби. 

Радиовълните   и   светлината   затихват   в   мътна   и   солена   вода   значително   по-силно   отколкото 
звуковите   колебания,   които   по   своята   природа   са   механични.   Относително   свободното 
разпространение на звука във водната среда е позволило широкото му използване при изследване 
и усвояване на океана.

Същността   на   хидроакустиката   като   техническа   наука   е   изучаването   на   областта   на 

използване на подводния звук. 

Основни направления в хидроакустиката са [3]:



изучаване   на   физическата   същност   на   звуковите   вълни   и   законите   на 

разпространение на звуковите вълни във водна среда;



изучаване  на  акустическите   характеристики  на  хидроакустичния   информационен 

канал ( основните явления свързани с разпространението на звуковите вълни във водна 
среда – отражение,  интерференция, дифракция, конвергенция, затихване, рефракция, 
многолъчево разпространение, реверберация);



определяне на скоростта на разпространение на звуковата вълна;



изучаване на характеристиките на хидроакустичните антени;



изучаване на видовите хидроакустични шумове и техните характеристики;



изучаване силата на отразяване и разсейване от хидроакустическите цели (надводни 

кораби, подводници, торпеда, мини;



изучаване   на   характеристиките   на   шума   и   собствения   шум   излъчван   от 

хидроакустическите цели;



определяне на далечината на действие на хидролокационните станции, активни и 

пасивни;



проектиране на хидролокатори и прогнозиране на техните характеристики.

Историческият   преглед   на   откритията   в   областта   на   хидроакустиката   има   следната 

последователност.  Първият   хидролокатор   с   пиезоелектрически   вибратор   е   конструиран   от 
френския учен Полен Ланжевен (съвместно с руския инж. Шиловски) и е използван през 1918 г за 
борба с немски подводници. По късно различни видове ехолоти и хидролокатори са използвани за 
осигуряване   на   безопасността   на   корабоплаването   и   за   военни   цели.   Първите   количествени 
измервания   на   скоростта   на   звука   са   направени   през   1827   г   от   швейцарския   физик   Даниел 
Колладон и френския математик Шарлем Штур на Женевското езеро.

Откриването на пиезоелектрическия ефект /способност на някои материали да генерират 

ел заряд на определени страни под въздействието на налягане/ през 1830 г се свързва с имената на 

3