РУСЕНСКИ

УНИВЕРСИТЕТ

„АНГЕЛ

КЪНЧЕВ” 

ФПНО

КУРСОВА ЗАДАЧА

По ВАЛЕОЛОГИЯ

Методи за научни изследвание, методи за практически изследвания. Хранене и здраве. 
Хранителен режим. Физическите упражнения и здравето. Тибетски упражнения за здраве, 
младост и дълголетие.

9/28/2012

I.

Методи за научни изследвания. Методи за практически изследвания. 

В съответствие с целите и задачите, методите на Валеологията:
 Към социологическите методи

Беседа

– използва се в разговор между изследователя и набелязаните за целите на проучването 

изследвани лица. Най-често това са ученици, учетели и пр. Много полезни са беседите, които се 
провеждат   със   земеделски   производители,   бивши   възпитаници   на   средни   земеделски 
училища – така се установяват пропуски в рактическата подготовка на учениците, какви нови 
знания и умения са им необходими в конкретната практическа дейност. Тя е особено полезна, 
ако в нея взимат участие и психолози, лекари, методици и др., които имат пряко отношение към  
изработването.   Водещият   беседата   си   води   записки   с   цел   понататъчно   обобщаване   и 
систематизирани. Беседите трябва да бъдат подчинени на конкретна це, която стриктно да се 
преследва – не бива да се превръща  в неконтролиран разговор.

Анкета  и   анкетиране

  –  същност  –  система   от  въпроси  и  отговори,   които  се   предлагат   на 

изследваните лица. Въз основа на получените резултати се правят заключения и изводи. Метода 
има констатиращ характер, Въпросите се дават за мнение, отношение и оценка. Има следните 
форми:
•

Стандартизирана   –въпросите   и   отговорите   са   дадени   предваритерно   в   строга 

последователност. Анкетираното лице отбелязва правилният според него отговор.
•

Частично   стандартизирана   –   въпросите   са   дадени   предварително   в   строга 

последователност, но само при някои от тях има формулирани отговори из между които трябва 
да се избере.На останалите въпроси самостоятелно се констатират отговорите.
•

Нестандартизирана   –   не   са   дадени   нито   формулировка   на   въпросите,   нито   тяхната 

последователност. Ето защо тя се нарича свободна анкета или интервю.

По отношение на точността на получените резултати анкетите се делят на устни и писмени.По –
точно могат да се анализират резултатите при писмените анкети.Устните анкети биват свободен 
разговор и интервю. Свободният разговор протича по предварително уточнена програма, но без 
строго формулиране на въпросите. Изследователят в зависимост от конкретната ситуация така  
води разговора, че да достигне до по-голяма дълбочна в изследването, да установи мотивите за 
поведението, отношението и др. С тнози вид анкета се обхващат по-трудно измерими проблеми. 
Недостътък – трудно се систематизират и обработват резултатите след проверката на няколко 
интервюта. Обикновено тази форма е комбинирана с други форми на анкета. Интервюто е също 
устен разговор, който обаче протича със стъндартизирани въпроси и при установени условия. 
Предимство тук е чу се прави много бързо и резултатите могат да бъдат оформени и обработени 
статистически. Писмени анкети – анкетиране по телефона / при масово проучване/, анкетиране 
по пощата / само 5-20% връщат анкетните карти. Трябва да съдържат оптимален брой въпроси, 
които да са кратки, ясни и да не надхвърлят възможностите на анкетираните/, анкетиране с 
анкетьори   /   попълва   се   под   непосредственото   наблюдение   на   анкетьора,   той   създава 
необходимите условия, дава необходимите указания, изчаква  и сам лично събира анкетите/

Провеждане на анкета:

Подготовка   на   анкетната   карта   –   изяснява   се   целта   на   анкетирането,   условията,   избира   се 
формата на анкетиране, формулират се въпросите и евентуално техните отговори.
Съставяне на анкетната карта – Уводна част – анкетиращият обеснява кой е, какъв е, с каква цел 
се   провежда   анкетата.   Уточнява   се   начина   за   формулиране   или   отбелязванена   отговорите. 
Обръща   се   с   молба   към   участниците   за   обективни   и   конкретни   отговори.   Основна   част   – 
подреждане на различвите въпроси с евентуалните отговори, които общо не бива да надхвърлят 
1-1,5 страница машинописен текст.   Закючителната част се задават демографските въпроси –  
име, пол, възраст, сочиално положение, образование, вероизповедание и др. След събиране на 
анкетните   карти   задължително   се   извършва   анализ,   който   трябва   да   бъде   съпроводен   със 
статистическа обработка, за да се говори за едно надеждно и обективно изследване.

      Към емпиричните методи

Педагогическо   наблюдение

  –   чрез   него   се   изследва   УВ   процес,   поведението   на   колеги, 

ученици и др. Съгласно набелязаната цел. Метода има констатиращ характер. Наблюдението 
може да бъде непосредствено и опосредствено. При първото изследователят лично наблюдава 
хода на изследователските процеси, води бележки и на тяхна база – изводи. При второто се  
използва скрита камера, то отразява по-обективно и по-вярно ситуацията, но се счита, че не е 
етично по отношение на преподавателя, но може и да бъде полезно за него, защото при гледане 
на   записа   може   да   обърне   внимание   не   само   на   собственото   си   поведение,   но   и   това   на 
учениците. Този метод също не се използва самостоятелно, а най-често като съпътстващ на 
педагогическият експеримент.
Изучаване и обобщаване на челния педагогически опит – този метод също е констатиращ. При 
него се събират, обобщават и внедряват положителните изменения в педагогическата практика. 
Този   метод   повишава   значението   си   заради   все   по-масовото   включване   на   учителите   в 
експерименталната дейност.

Метод с тестовете – има следните изисквания:

o

Да се изполсват здрави хора;

o

Използваните да са запознати с техниката на тестиране;

o

Да има правилен подбор наобекти;

o

Да има добра хигиена на помещението;

o

Оразмеряване на мястото на провеждане;

o

Основните   тестове   за   отчитане   на   физическата   дееспособност   се   прилагат 

задължително в началото и в края на учебната година;
Използват се следните тестове:

o

„Бързина” – бягане 50м  / секунди

o

„Издръжливост” – бягане 200м, 400м, 800м;   / секунди 

o

„Сила на ръцеи раменен пояс” – хвърляне на плътна топка 1кг, с 2 ръце над глава   /  

сантиметри

o

„сила на долните крайници” – скок дължина от място с 2 крака           / секунди

o

Взривна сила на долните крайници – максимален брой клякания за 20сек.   / брой

o

„Сила на коремната преса” масимален борой от тилен лег за 30 сек.  /    броой

o

Точност на окомера – хвърляне на малка плътна топка в цел   / брой точни удари

Педагогически експеримент

 - Това е най-точният и перспективен метод, играещ водеща роля. 

Той  може   да   бъде   възпитателен,   социално-педагогически,   дидактически.   С   последните   най-
често се установява ефективността на нови методи, нагледни средства, форми на рганизация в 
педагогическата практика. Общите изисквания към педагогическия експеримент са следните:
-

Да има ясна и доказуема хипотеза.

-

Провилно да се оформи педагогическата извадка

-

Ясно   да   се   формулира   единствено   различие   в   екперимента/   всички   условия,   с 

изключение на експериментираното, да са еднакви/
-

Правилно оформяне на вариантите.

-

Осигурена задължителна променливост

-

Статистическа достоверност.

Етапи   на   провеждане:   І   Теоритичен   /подготвитилен/   -   в   него   се   изяснява   замисъла   на 
изследването, уточнява се темата, методика на проучване.Спазва се правилото да се изследва 
това,   което   още   не   е   изследвано   при   същите   условия.   Формулира   се   работната 
хипотеза.Уточняват се условията за провеждане на експеримента/ къде ще се проведе, с кои 
участници,  с какви методи, с колко паралелки, в колко последователнигодини и т.н./. Определят 
се критериите и показателите за оценка на резултатите. Определя педагогическа извадка – 30-
120   души,   като   оптималната   е   40-60.Обследва   се   педагогическа   литература.   Разработва   се 
методика,   планират   се   дейностите,   подготвят   се   необходимите   дидактически   материали.   ІІ 
Провеждане   на   експеримента   –   разделят   се   учениците   в   груп   по   варианти.   Групите   се  
изравняват   по   пол,   възраст,   успех,   интелектуално   ниво.   За   целта   се   провежда   констатиращ 
експериент. От всички групи се избират онези, които най-пълно отговарят на условията. След 
уточняване   на  групите   и правилно  на   вариянтите   се  провежда   експеримент по  утвърдената 
методика.   Осигурява   се   поторяемост.   Завършва   с   проверка   н   знанията,   получени   след 
използване на различни по вид нагледни средства. В заключениесе отчита ефективността на 
тестовете. ІІІ Обработка на резултатите и статистически анализ – обикновено се анализират 
голям брой оценки. Статистическата обработка цели да установи дали получените разлики са 
достоверни или са в рамките на грешката.

II.

Хранене   и   здраве.   Хранителен   режим.   Физическите   упражнения   и   здравето. 

Тибетски упражнения за здраве,  младост и дълголетие.
Хранене и здраве. Хранителен режим.

Доброто   здраве   се   основава   на   доброто   хранене.   Всеки   се   нуждае   от   четири   основни 
хранителни   вещества   -   вода,   въглехидрати,   белтъчини   и   мазнини,   както   и   от   витамини, 
минерали и микроелементи. За да можете да изберете подходящите храни и да разберете по-
добре защо е необходимо тези храни да бъдат подкрепяни от хранителни добавки, трябва да  
имате ясна представа за съставките на здравословната диета.

Четирите основни хранителни вещества

Водата,   въглехидратите,   белтъчините   и   мазнините   са   основните   строителни   блокове   на 
храненето. Чрез подбор на най-здравословните форми на всяко от тези хранителни вещества и 
храненето с тях в подходящо равновесие ще дадете възможност на своето тяло да функционира 
оптимално.

Вода

Две трети от човешкото тяло се състои от вода. Водата е основна хранителна съставка, която 
взема участие във всички функции на организма. Тя подпомага пренасянето на хранителните 
вещества   и   отпадните   продукти   навътре   и   навън   от   клетките.   Тя   е   необходима   за 
храносмилането,   абсорбцията,   кръвообращението   и   отделителната   функция,   а   също   и   за 
оползотворяването   на   водноразтворимите   витамини.   Нужна   е   също   и   за   поддържане   на 
телесната температура. Ако приемате достатъчно вода - най-малко по 2 литра дневно (или по-
точно килограмите умножени по 0,003) - можете да сте сигурни, че тялото ви ще разполага с  
необходимото количество за поддържане на доброто си здраве.

Въглехидрати

Въглехидратите   снабдяват   тялото   с   необходимата   енергия.   Те   се   намират   почти   изцяло   в 
растителните храни като плодове, зеленчуци, ядки и варива. Единствените храни от животински 
произход, в които се съдържат значително количество въглехидрати, са млякото и млечните 
продукти.
Въглехидратите се делят на две групи -прости и сложни. Към 

простите въглехидрати, 

които 

понякога се наричат прости захари, се включват фруктоза (плодова захар), захароза (трапезна 
захар), лактоза (млечна захар), както и няколко други видове захари. Плодовете са едни от най-
богатите природни източници на прости захари. 

Сложните въглехидрати 

също са съставени от 

захари, но захарните молекули са свързани, оформяйки по-дълги и по-сложни вериги. Към тях 
се включват фибрите (например целулоза) и скорбялата. Храни, богати на сложни въглихедрати, 
са зеленчуците, пълнозърнестите продукти, ядките и бобовите растения.
Въглехидратите са главен източник за кръвната глюкоза, която е най-важното гориво за клетките 
на   тялото   и   е   единствен   източник   на   енергия   за   мозъка   и   червените   кръвни   клетки.   В 
храносмилателната система както простите, така и сложните захари се превръщат в глюкоза, с 
изключение   на   фибрите,   които   не   се   разграждат.   Глюкозата   или   се   използва   пряко   като 
доставчик на енергия за тялото, или се складира в черния дроб за бъдещи нужди. Когато човек  
консумира повече калории, отколкото тялото му оползотворява, част от тези въглехидрати се 
складират в организма под формата на мазнини. Поради сложни химически реакции в мозъка 
поемането   на   въглехидрати   има   леко   успокоително   действие   и   може   да   бъде   полезно   за  
страдащите от сезонно афектйвно разстройство и/или депресия.
Когато избирате богати на въглехидрати продукти, винаги предпочитайте непреработени храни 
като   плодове,   зеленчуци,   ядки,   бобови   растения   и   пълнозърнести   продукти,   а   избягвайте 
рафинираните,   обработени   храни   като   безалкохолни   напитки,   десерти,   бонбони   и   захар.   В 
преработените   храни   се   запазват   съвсем   малко,   ако   изобщо   остават,   витамини   и  минерали, 
които са изключително важни за здравето. В допълнение, ако прекалявате с този вид храна в  
продължение   на   години,   голямото   количество   прости   въглехидрати,   намиращи   се   в 
рафинираните   храни,   довеждат   до   многобройни   заболявания,   включително   диабет   или 
хипогликемия (понижено ниво на кръвната захар). Друг проблем възниква от факта, че храните, 
богати на рафинирани прости захари, често са богати и на мазнини, които трябва да бъдат 
ограничавани   при   здравословната   диета.   Това   е   причината,   поради   която   някои   храни   като 
тестените сладкарски изделия, и многото бързи закуски, обикновено изобилстват с калории.
Тук   е   редно   да   споменем   за   фибрите,   които   са   много важна форма   на   въглехидратите.   В 
миналото   наричани   „груба   храна",   полезните   фибри   са   тази   част   от   растението,   която   е 
устойчива на храносмилателните ензими на организма. В резултат на това относително малка  
част от фибрите се смилат в храносмилателния тракт или се метаболизират в стомаха и червата. 
Поради   това   по-голямата   част   от   тях   се   прид вижват   през   стомашно-чревния   тракт   и   се 
изхвърлят с екскрементите.
Въпреки че по-голямата част от фибрите не се смилат в организма, те са полезни за здравето по 
няколко причини. Първо, фибрите задържат вода, което прави екскрементите по-меки и по-
обемни   и   по   този   начин   организмът   се   предпазва   от   развитието   на   запек   и   хемороиди. 
Приемането на богата на фибри храна намалява риска от рак на дебелото черво, може би поради