Съединението на Княжество България и 
Източна Руменлия през 1885г. и неговата 
защита 

1.Решенията на Берлинския конгрез за Източна Румелия

След Берлинкия конгрес от Южна България (без Софийско поле) се 
създава отделна област,наречена Източна Румелия.
Територия : 32 978
Население: 815 531 От тях 57 321 са българи,следвани от 
турци,гърци,цигани и еврей.
Център на Източна Румелия : Пловдив.

 статут на областа

Областа е поставена под пряката политическа и военна власт на султана 
при условия на админитративна автономия.
Управлението се възлага на главен управител – християнин,назначен от 
Високата порта и одобрен от Великите сили за срок от 5 години.

2.Дейност на ВРУ в Източна Румелия

 СЛед оповестяването на решенията от Берлинския конгрес ВРУ се заема 
да наутрализира до колкото е възможно неблагоприятните последици.
Русия се старае да не бъдат прекъснати връьките между Княжество 
България и Източна Румелия.

ВРУ полага грижи за жъоражените сили в областта.
Османската империя съсредоточава по границите на Източна Румелия 
хиляди въоражени башибозуци и махаджири. По предложение на 
ген.Тотлебен ВРУ предоставя на българското население оръжието 
останало след превъоражаването на руската армия.
Всички мъже годни да носят оръжие получават военна подготовка в 
„гимнастически дружества” Цялата кампания се ръководи от ген.Скобелев.
 Високата порта е изправена пред алтернативата в случей че се възползва 
от предоставените и от конгреса права  да съсредоточи военни части в 
Източна Румелия да започне една нова война.Под натиска на АНглия и 
Русия се отказва от тази своя идея.

3.Изработване на Органически устав

Берлинския договор предвижда да се състави една Европейска комисия,в 
която да бъдат представени всички Велики сили и Турция.На нея се 
възлага да състави Органически устав на Източна Румелия.
Европейската комисия започва работата си пред семптевмри 1878 в 
Цариград,а през октомври премества работата си в Пловдив.

В специален мемоар до Европейската комисия местни първенци излагат 
интересите на българите в областта.В него остро протестират срещу 
широките правомощия на султана по отношение на Източна Румелия.
В отговор на мемоара членовете на комисията заявяват,че областта няма да 
се превърне в турски вилает.Самият англииски делегат Х.Уолф посещава 
султана,за да му обясни ,че трябва да се откаже от мисълта да изпрати 
войски в Източна Румелия.

                              противоречия в комисията

- остра борба между руските представители полк. Ал.Шепелев и княз 

Ал.Церетелев от една страна и делегатите на Англия,Турция и Австро-
Унгария от друга.

- Руските представители не искат да допускат съществени различия в 

основните закони на Княжество България и Източна Румелия

     Приемане на Органическия  устав 

На 14 април 1879 Органическия  устав е приет.Той гарантива основните 
граждански права и свободи
- на печата
- на словото
- на вероизповеданието..

4.Уредба на Източна Румелия според Органическия  устав

Централна фигура в управлението е главния управител.Той ръководи 
изпълнителната власт и отговаря пред султана.

Функцийте на Министерския съвет в Източна Румелия се изпълняват от 
Частен съвет (директорат) при главния управител в състав от 6 души.Най-
влиятелна фигура в него е главния секретар.

Областното събрание е законодателен орган, който обсъжда и приема 
законите.Състава му е от 56 души : 10 се посочват от главния управител, 
10 влизат „ по право” и 36 се избират от жителите на областта.

Между сесиите на Областното събрание неговите функции се поемат от 
Постоянен комитет от 10 души. (сенат)

      Административна уредба

- Източна Румелия е разделена на 6 департамента (окръзи) и 28 кантона ( 

околии) 

- За седалища на окръзите са определени градовете: 

Русе,Пловдив,Пазарджик,Стара Загора,Хасково,Сливен и Бургас.

- Окръзите се управляват от префекти , а околиите от околийски 

началници.

                                        Официален език

- 3 официални езика : български,турски и гръцки
- По предложение на руските представители за официален език по места 

се приема този на преобладаващата народност

                                  Въоражени сили

В Генралния щаб на Въоражените сили се назначават предимно чужденци.
През 1883 е изпратен да служи първият български офицер – Сава 
Муткуров.

                  Задължения на областта

- да плаща годишен данък на Турция 240 000 лири 
- султанът има право да одобрява законите гласувани в Областново 

събрание

- има право да назначава и повишава офицери от милициата и 

жандармерията

Източна Румелия няма право на самостоятелна външна политика

5.Политически живот

За пръв главен управител на Източна Румелия е назначен Алеко Богориди.
- пристига в Пловдив на 15 май 1879

- положеният на главата му калпак а не фес символизира пробългарската 

политика,която смята да води

- титулува се „ княз” а не паша

                     частен съвет

Алеко Богориди съставя своя Частен съвет
Състав : Г.Кръстевич, Т.Кесяков, Г.Вълкович , Й.Груев

Султанът назначава за директор на милицията В.Виталис
Европейската комисия налага за директор на финансите А.Шмид.

                 Избори за Първо Областно събрание

Провеждат се на 7 октомври 1879.От избраните 36 депутата 31 са 
българи,3 гърци и 2 турци.

            Политически течения 

Оформят се две течения „ умерени” и „крайни”.
- умерените гравират около : Екзарх Йосиф, митрополит Панарет, 

Ив.Гешов, Г.Вълкович, братя Груеви и др.Те са по-заможни хора и не 
приемат решенията взети на Берлиснкия конгрес,но подпкрешят 
мирните срества, за да се издействат отстъпки от Великите 
сили.Противопоставят се на въоражената борба.

- крайните най-често са бивши участници в 
националнореволюционното движение,представители на селските 
маси.Техни водачи са: Д.Матевски, К.Величков,Г.Тилев.Те подготвят 
българите за въоражена борба.

              Политически партии 

Оформят се две политически партии : Народна и Либерална.
Ръководна роля в НП : Ив.Гешов, Г.Хаканов , М.Маджаров, Ст.Бобчев , 
К.Величков.Ив.Вазов и др.В тази партия влиза по заможни хора,не са 
малко и бившите участници в националнореволюционното движение.
Вътрешно политическите им принципи : запазване на автономията на 
областта, развитието и като българска държава,подготовка за национално 
обединение.
Външнополитически: следват руската балканска политика.