Тема 1: Възникване и етапи в политическата психология

1. Политически аспекти на политическите идеи в древността и средновековието

Платон в диалога идеалната държава залага идеите си, които има за устройство на 

обществото. Аристотел в трактата си “Политика” открива психологически аспекти, които се 
очертават   като   много   значими.   Той   говори   за   гражданското   общество   и   начина   му   на 
развитие. Аристотел се противопоставя на идеите за идеалната държава на Платон, но не 
се противопоставя на благото на обществото. Той говори и за политическото поведение, 
взаимодействие в политическия процес, в различни социални групи. Аристотел изгражда 
виждането си за държавата на базата на това. 

Н.Макиавели “Князът”- натрупан е вече политически опит, а и се пише в конкретен 

исторически   момент.   Той   е   един   от   основоположниците   на   психологическите   аспекти   в 
политиката. Негови идеи са обект на множество спорове, защото той с най-голям реализъм 
представя   властта   и   той   навлиза   в   мотивите   за   действие   на   управляващия   и   какво 
предизвиква   това.   М.   не   се   страхува   да   представи   властта   и   с   нейните   антиценностни 
нагласи. От психологическа гледна точка настоява за ролята на личността в политическия 
процес, която е нещо основно за психологията, т.е. личността в политическия процес.

Г.Любон   –   “Психология   на   тълпите”   и   “Политическа   психология”   –   от   гл.т.   на 

психологическия   процес   се   интересувал   от   2   проблема.   Политическата   личност   в   този 
процес   и   ролята   на   последователите.   В   “Политическа   психология”   той   развива   част   от 
идеите заложени в “Психология на тълпите”. 

2. Основни психологически теории, които характеризират тази наука

Тя се обяснява от няколко основни науки – социология, политология, психология и 

психиатрия.   Когато   разглеждаме   проблемите   на   политическата   психология,   не   може   да 
пропуснем   и   философските   теории,   които   са   дълбоко   заложени.   Социологията   води   до 
начало на изследвания на личността и ролята й в обществото и затова е в основата на 
полит.пси. и започва с нея. Психологията влияе и с различните изследвания и теории, които 
се   развиват   в   нея.   Има   най-общо   3   направления   за   разглеждане   на   политическата 
психология:  максималистично  –   считат,   че   владеенето   на   полит.пси.   е   в   основата   на 
управлението;  минималистично  – че познаването й не е чак толкова значимо, а е просто 
елемент;  синкретичен елемент  (слятост) – класическата пси. Е един от факторите, които 
влияят върху политическия процес, защото не може само една наука да даде аспектите на 
политическия процес. Полит.пси. бурно се развива през последните години.  

1) Политическата власт е един от основните проблеми за политическата психология. 

От нейна гл.т. има различни модели за управление. 

2) Политическата дейност е другият проблем – да се има предвид какви са мотивите, 

които предизвикват и определят тази дейност, ролята на участниците в този процес. 

3)   Полит.лидерство   –   то   се   обособява   и   е   следствие   от   лидерството   като   цяло. 

Генезисът на лидерството е в политиката. 

4)   Политическо   поведение   –   има   много   фактори,   които   влияят   на   политическото 

поведение и е значимо неговото познаване. 

Полит.прогноза – тя е основа и от там започва всичко. Всички знания се трупат, за да 

се достигне до правилната прогноза, защото всеки полит.акт има неизвестност и се стреми 
към   прогнозиренае.   Пси.   Ни   показва   как   всеки   човек   би   реагирал   в   определени 
обстоятелства.

3. Обособяване на политическата психология като наука

През 1950г. се поставя началото в Мичиган в центъра за политически изследвания и 

стартира с цел изследване при изборите за президент и орентацията на хората.

Ясно обособяване  на институти на полит.пси. става през 1960г. когато се въвежда 

като дисциплина в Йелски университет и може да се каже, че тогава се ражда. 

Три основни полит. концепции и значението им в полит. пси.:

Бихейвиоризъм – спомага с разглеждане на поведението във връзка с влиянието на 

средата   –   директно   и   опосредствено   влияние   на   социалната   среда.   Начина   по   които 
стимулираме един процес, за да получим  точно определена реакция е нещо много значимо 
за   полит.пси.   Тук   може   да   поставим   и   манипулацията,   като   днес   медиите   са   основен 
инструмент. Политическата социализация е принос на бихейвиоризма. Това е свързано с 
едно адаптиране към политическия процес и то по-бързо адаптиране. Бихейвиористите се 
интересуват от поведението в целия процес и това е най-значимо за полит.пси. 

Психоанализа – е едно от най-силните влияния върху политическата психология и то 

с модела на човешко поведение и възможностите за контрол на поведението. Фройд говори 
за външен контрол на поведението. Той говори и за лидерството свързано с функциониране 
на групата. За първи път той развива идеята за идентифициране с лдера. Според него се  
формират 2 вида връзки – член-лидер и член-член. Адлер и Фром също са значими. Адлер с 
идеята си за властта като конпенсация е от значение. Причината за търсене на конпенсация 
в малоценността. Силно развито чувство за непълноценност, води до авторитаризъм на по-
късен   етап.   Фром   пък   има   идеи   за   генезиса   на   авторитаризъм   като   личностна 
характеристика свързана със стремежа. Психоанализата изследва политическата личност и 
полит.власт.

Концепция   за   социално   взаимодействие   –   води   до   2   теории,   ролева   и   за 

референтната група. Ролевата теория открива възможност да се характеризира личността, 
според   различните   роли   които   може   да   изпълнява;   важно   е   да   се   знае   и   характера   на 
ролята,   длъжността.   Теорията  за   референтната  група  говори   за  това  как   се   въздейства 
върху поведението, чрез наличие на кръговете, сред които се движи и които му влияят. 
Възможно е тези, които влияят върху личността да са извън неговото обкръжение.

4. Психологически аспекти на политическите идеи в България

Може   да   ги   открием   в   първите   жития.   Например   житията   на   Кирил   и   Методии, 

“Черноризец   храбър”   и   др.   Те   показват   социалното   влияние   и   идеологията   на   времето. 
Религиозните особености оказват голямо влияние и в политическото развитие на страната. 
Етноса също има голямо значение.

Роля   на   социалната   психика   в   обществения   живот   се   свързва   с   формирането   на 

различни социални групи и мястото им в обществото. 

Значението   на   характеристиката   на   личностите   на   обществото   също   е   проблем 

значим от онова време. 

Йоан Екзарх с неговия пролог, беседа срещу богомилите, на презвитер Козма, също 

са показателни за процесите в обществото.

Второто българско царство – разхвърляни политически идеи. Едно от важните жития 

е това на Патриарх Евтимии. То има политическа роля по време на падането на страната  
под турско робство. Периодът на робството затруднява политическото развитие в страната. 

След   робството   значима   е   “История   славянобългарска”   на   Паисии   Хилендарски. 

Значим е и Софроний Врачански, които разглежда душевността на раята. “Горски пътник” на 
П.С.Раковски – той е един от родоначалниците на българския национализъм. “Записки за 
България и българите” на Любен Каравелов – свързва се с ясна и обективна оценка за  
етническата оценка и идеи за бъдещето. Не може да се пропуснат и Ботев и чувството за  
политическо бъдеще.

След освобождението и начален подход към политическа мисъл – Славейков играе 

значима роля. В края на 19-ти и началото на 20-ти век водеща става народопсихологията д-
р Кръстю Кръстев – един от първите изследователи на бита и нравите на българите, които 
имат значение за развитието на политиката. Той се опитва да принесе западните идеи в 
българския контекст. Янко Сакъзов също е много значим в произведенията си (Цезаризъм и 
демокрация) – свързва се с утвърждението на монархизма и неговото влияние. Александър 
Илков   –   “За   буржоазните   и   политически   партии”;   Антон   Страшимиров   –   “Книга   за 
българите”, “Реформата” – един от най-значимите народопсихолози. 

През този процес на преден план излиза народопсихологията на политическия процес 

с оценка на класите. Основни проблеми са: 

-

за обществената психика – повишаване на общественото и политическо съзнание

-

политически анализ на социални групи

-

обществени явления – политическа апатия, агресия, робска психика.

Откриват се при Иван Хайджииски – “Бит и душевност на българския народ” – описва 

политическата   среда   и   условия,   свързва   ги   с   еснафа.   Димо   Казасов   –   “Психология   на 
политическия живот” – първи опит за анализ на политическия живот след освобождението. 
Стефан Костурков – “Върху психология на българина” – анализ на качествата на българина 
и разкрива 40 качества, част от които са свързани с политиката. Цвятко Петков – “ Внушения 
в   българския   живот”   –   внушенията   се   свързват   с   емоционалното   влияние   върху 
политическия живот. Здравко Митовски – “Мистицизмът в българския народ”

В средата на века се наблюдава отстъпление от тези науки заради съветския период 

–   Минчо   Герганов   –   “Социална   психология   в   България”;   Трифон   Трифонов   – 
“Народопсихологични характеристики на българина”.

Тема 2: Методология и изследователски методи на 

политическата психология

1. Езикът на проучване и видове

В   усилията   си   да   разкрият   същността   на   полит.пси.,   изследователите   използват 

различни методи и анализи. 
Езикът на проучването – изучавайки това се започва с променливите величини. Те могат да 
са групата, без значение дали е голяма или малка.
Операционални дефиниции – за да се обясни начинът по които става измерването. Значимо 
е   изследователя   да   ги   представи   ясно,   обосновано   и   да   носят   спецификата   на 
изследователя. 
Надеждност на изследването – до колко стабилни са данните във времето. Стабилността 
зависи от методите, които се използват – колкото повече и различни методи се използват, 
толкова по-стабилно, а от там и надеждно е изследването.
Валидност на изследването.
Критичност – тук изследователите се стремят към установяване на валидност на причинно-
следствените връзки. Тук се свързва елиминирането на някои данни.

Видове изследователски методи:
Има 2 проблема, от чиято гледна точка ще ги разгледаме – до колко могат да се 

контролират данните и до каква степен могат да се генерализират. 
(1)   Обзорно   изследване   –   включва   проучването   на   информация   от   отбрана   група   хора, 
които   трябва   да   са   достатъчно   представителни.   Използват   се   2   базисни   техники: 
изследване   с   интервю,   което   трябва   да   става   с   добре   обучени   интервюиращи   и   добре 
подготвени въпроси; с въпросници – има по-ниска степен на валидност. Като част от тези 
техники   е   използването   на   анкети,   които   се   използват   най-често,   но   има   проблеми   с 
формулирането на въпросите; формата под която се поставя, формата на отговори – дали 
са открити или закрити; дали въпросите са директни или не. Преимуществото на обзорното 
изследване   е   че   се   засягат   много   теми   с   едно   изследване;   възможността   с   него   да   се 
създадат   условия   близки   до   социалния   живот;   тази   информация   създава   условия   за 
генерализиране на данни. Недостатъците са: дали лицето казва истината, има ли страх от 
изследването, валидността на изследването. 
(2) Качествено изследване – това е базова стратегия, чрез която изследователят трябва да  
съчувства или участва пряко в самия процес; преживяването е инф. за процеса. Цели се с 
тях   да   се   контролира   поведението   свързано   с   неподчинението   например.   Използва   се 
включено наблюдение. Този тип изследвания се провеждат с анонимност и тайност, т.е. да 
не   се   знае,   че   човекът   е   изследовател.   Тук   се   засяга   проблема   за   морала.   Цели   се 
регистриране на поведението на политическия лидер. 

Предимства: богатство на информация и подробностите, които осигурява; достъп до 

данни, недостъпни за други изследователи; наблюдава се реалното поведение. Недостатък: 
генерализират се данните; данните са от един или няколко изследователи.
(3) Анализ на документи – анализ и оценка на протоколи, стенограми. Това може да даде 
много добра информация

(4) Социометрия и рефернтометрия

2.Научни проблеми при изследването на човек и политическо поведение

Последните   изследвания   показват,   че   характеристиките   на   сами   изследовател 

оказват   влияние   на   резултатите.   Експериментална   среда;   очакванията,   които 
изследователят има и до колко те се разминават с обективната действителност; ролевите 
атрибути – всичко това оказва влияние

Етиката   на   изследването   е   от   голямо   значение.   Възможната   измама   в   самото 

изследване също е неморална. Цели се разкриване на вярно поведение, а не очаквано. 
Няма   готови   решения   за   справяне   с   измамата   –   често   се   използват   различни   методи. 
Защитата на интимния свят на човека е проблем при изследването. Ако изследването води 
до стрес у човека, то засяга личността на човек. 

Тема 3: Личността на политика и личността в политиката

1.Теоретични подходи към личността на политика.
 

Мотивите, които определят мотивите на активността, могат да се вържат с различни 

интересни наличността. От психологична гл.т. съществени са чувствата и емоциите, които 
определят   личността.   Те   имат   множество   различни   аспекти.   Те   може   да   са   свързани   с 
конкретна ситуация, но може да са трайни. От изключително значение е светогледът на 
личността, който се свърза с личния опит и изградената му личностна философия за самия 
себе   си.   Способностите,   които   притежава   личността   също   са   важни:   способност   за 
комуникация – типовете висша нервна дейност и темперамент – ако това не се знае, трудно 
би могло да се направи предсказване как би реагирал един политик в дадена ситуация. 

Ролева концепция – водещо е социалния статус на личността и свързаните с този 

статус потребности и от тук ролята, която играят. Затова е добре да се знае заобикалящото 
обкръжение на личността и техните роли значения. 

Психоанализата и неофройдизма – в определен период този подход се фаворизира. 

Обяснява личността и от гледната точка на социалните сили. Ерик Ериксон – невротичните 
реакции са под въздействие на средата. Психологията на личността е изходна част при 
обяснение   на   политическата   личност.   Ролята   на   политическата   личност   в   социалните 
отношения,   влияние   на   групата   върху   личността.   При   изследването   на   личността   на 
политика има 3 подхода: 

-

изучаване на конкретния жизнен път с особеност на микро и макросредата, в която 
живее 

-

анализ   и   оценка   на   личността   от   гл.т.   на   неговото   поведение,реализирано   в 
определена среда – характера, типа нервна дейност, в конкретната ситуация

-

закономерностите и особеностите на които се подчинява политическото поведение. 

2. Личността на политика и социално поведение.

Има 2 типа политика – консистентни (предвидими) и непредвидими. Възниква въпроса 

за   ситуационни   детерминанти:   как   личностните   диспозиции   си   взаимодействат   със 
ситуационните детерминанти. Поведенчески афекти – те са във връзка с диспозициите и са 
реакция на конкретната ситуация.

Личностни черти и ситуации като детерминанти в поведението на политика. Олпорт – 

наброява 170 личностни черти, засилва се интереса върху няколко базисни черти: 

-

екстровертен – може да се характеризира като комуникативен, социабилен, но могат 
да са и авантюристи

-

воля   за   постижения   –   настоичиви   личности,   решителни,   с   реакция   на   социалните 
проблеми, ненадеждни

-

емоционална   стабилност   –   внушават   спокойствие,   стабилни,   улегнали   в 
професионален план

-

откритост за преживяване – артистичен тип личност, богато въображение

Например   екстравертните   избират   социална   среда,   която   предполага   откритост   и 

комуникация.   Политическата   личност   се   опитв   да   подрежда   ситуацията   така,   че   да 
съответства   на   техните   личностни   характеристики.   Поведението   се   определя   от 
ситуационните   фактори.   Правят   се   много   изследвания   на   личностните   диспозиции. 
Анализите   се   съсредоточават   върху   изследването   на   авторитарните   личности,   защо   е 
такова тяхното поведение, в частност Хитлер и Сталин. 

-

авторитаризъм   –   личностна   черта,   която   се   характеризира   с   конвенционализъм 
(човек, който има лошо възпитание и   изградено от това поведение, което трудно 
може   да   се   разбере   от   друг   и   с   други),   авторитарно   подчинение   (уважение   на 
авторитетите, до колко са в състояние ценят и уважават авторитетите), авторитарна 
агресия (свързва се със сексуалните престъпления изнасилване и блудство с деца), 
антиинтроспекция (когато човек има проблем и грижи за него е по-добре да си мисли 
за весели неща) - несъгласието с това е типично за авторитарния тип, суеверие и 
стереотипизиране, власт и отвърденост (това, от което се нуждае страната са по-
малки   служби   и   закони   и   повече   работещи   хора),   деструктивност   и   цинизъм   (при 
положение,   че   човешката   природа   е   такава,   винаги   ще   има   война   за   това), 
проективност (сексуалните оргии на гърците са детска игра в сравнение с това, става 
встрани и то в кръгове, в които не очаквате това), сексуалност (хомосексуалността е 
абсолютно долно поведение и трябва да бъде жестоко наказвано затова). 

3. Личността в системата на междуличностните взаимоотношения.

Интеграцията на политика е от важно значение. Етапи в интеграцията: 

-

адаптационен   етап   –   активно   усвоява   действащите   в   обществото   норми;   води   до 
загуба на част от собствената индивидуалност. Това е обаче до момента в който се 
издигне и успее да промени програми, установки и т.н. 

-

индивидуализация – нормално е политическата личност да не е съгласна със слабата 
изява по време на адаптацията. За това иска да покаже себе си и да фиксира другите  
върху себе си. Мобилизира всички вътрешни сили за да се открои от другите. Така 
започва да търси референтна група, която да обезпечи тази политическа личност и 
тази група да е достатъчно влиятелна

-

интеграция   –   преминава   през   противоречието   личността   да   е   със   собствената 
идентичност и с желанието му да е в унисон с политическата група. 

Междуличностните отношения са връзките, които възникват между хората: 

-

социална перцепция (възприемане на политика) – може да стане с физическия облик 
на личността, позициите на личността, дали е склонен към сътрудничество или към 
дистанцираност

-

възприемаща личност; жизнен опит (помага да се разбират в дълбочина другите и 
техните проблеми), акцентуването (научаването да се възприемат определени факти 
и   явления,   като   по-значими   от   останалите),   собствена   теория   за   личността 
(самооценка),   ефекта   на   първенството   (първото   впечатление),   ефект   на 
последователността, емпатия, част от емпатията  е идентификацията, афективното 
подръжание, стереотипите на възприемането. 

4. Психически аспекти на политическите стратегии.

В зависимост от различните процеси, политиците изграждат различни стратегии. 

-   идеологиите   в   критичните   времена   въздействат   върху   националното   съзнание.   Рейгън 
използва   тази   стратегия,   като   използва   последователен   антикомунизъм,   намира   израз   в 
изказването му, че Русия е империя на злото, идеологическата стратегия на либерализма е 
също страна на Рейгън. Според Рейгън политическата партия трябва да има ясен профил. 
Клинтън пък предлага варианти на политиката, която води. Подобна политика има и при 
Чърчил, той излиза от “пустинята”, за да обедини Британия. Отхвърляйки предложението на 
Хитлер, печели народа с фразата, че не може да им предложи нищо повече от кръв, пот и 
сълзи.   Въпреки,   че   това   е   негативно   послание,   то   печели   народа,   защото   е   искрено   и 
честно. Дегол е друг пример за печеливша стратегия за национално съзнание. През 1944 
година   той   предлага   обединение   на   Франция.   Републиканската   идея   е   в   основата   на