Технически Университет София

Колеж-Сливен

ОТЧЕТ

За проведена учебна практика

Дисциплина:Металообработване

Тема:Отнемане на металите чрез 

стружка.Стругиване

Изготвил:                                                         Приел:
Димитър Димитров                           Ас.Инж.К.Димитров
Специалност:PEAT
Група:1
Ф.N:101315

16.12.2010г.

Град Сливен

Основни геометрични елементи на ножовете

и елементи на рязане.

Задачата на курса „Рязане на металите” е да ви запознае с основните 

закономерности при обработване на металите, металните сплави и неметалните 

материали чрез рязане. В дисциплината се изучават свойствата на материалите 

използвани за режещи инструменти, геометричните характеристики на режещата част 

на инструмента, законите и явленията при рязане, режимите и същността на техниката 

и технологията на рязане на металите.

1.

Основни елементи на режещия инструмент и обработвания детайл.

Всеки нож се състой от две основни части тяло и режеща част (глава). Тялото служи за 

закрепване на ножа в ножодържача на машината, а режещата част извършва рязането.

Режещата част на ножа е съставена от следните повърхности:

-

α

A

 - главна задна повърхност;

-

'

α

A

 - спомагателна задна повърхност;

-

S

 - главен режещ ръб. При рязане главният режещ ръб има по-голяма контактна 

повърхност с обработвания материал и отрязва стружката  по  широчина;

- '

S

 - спомагателен режещ ръб. При рязане спомагателния режещ ръб отрязва 

стружката  по  дебелина;

-

b

 - връх  на  ножа. Той може да бъде остър или криволинеен. При рязане ножът 

обикновено се разполага така, че върхът му да лежи на височината на хоризонталната 

ос на детайла;

-

γ

A

 - предна  повърхност  на  ножа .

Тялото на ножа може да бъде с призматична форма или с кръгло сечение. За 

ориентиране на инструмента спрямо обработвания детайл се използва страничната 

повърхност 2 и тя се нарича базова.

Ножа може да бъде изработен цялостно от специална инструментална стомана, но в 

този случай той става много скъп, поради високата цена на материала. Ето защо най-

често се използват съставни ножове при които режещата част се изработва от 

инструментална стомана, а тялото от по-евтина конструкционна стомана.

Фиг. 1    Елементи на стругарския нож: 1 – тяло на ножа; 2 – базова повърхност; 

α

A

 - 

главна задна повърхност;  

'

α

A

 - спомагателна задна повърхност; 

S

 - главен режещ 

ръб;  '

S

 - спомагателен режещ ръб; 

b

 - връх на ножа; 

γ

A

 - предна повърхност на ножа.

При механична обработка на заготовките с режещ инструмент различаваме 

различаваме следните повърхности:

-

обработвана (1), това е повърхността от която се отделя слой материал;

-

обработена (2) , която се образува след преминаването на режещия 

инструмент;

повърхност на рязане (3), тя е временна и се образува при движението на главния 

режещ ръб на ножа и свързва обработваната с обработената повърхност.

Фиг.2    Повърхности при стругуване:

1 - обработвана повърхност; 2 – обработена  повърхност; 3 – повърхност на рязане; 4 - стружка

2.

Равнини  на режещия клин на ножа в статичната система.

За ефективна механичната обработка на заготовките е необходимо правилно да се 

определят ъглите на режещите инструменти и скоростите на рязане.

За определяне на ъглите на режещите инструменти се използват две системи: статична 

и кинематична.

Статичната система се използва за изработване и контрол на ъглите. Равнините при нея 

са следните:

-

r

P

 - основна равнина. Тя минава през произволно избрана точка М на режещия ръб и е 

перпендикулярна на вектора на скоростта 

U

 на главното движение;

-

S

P

 - равнина на рязане. Тя е допирателна към режещия ръб в точка М и е 

перпендикулярна към основната равнина.;

-

0

P

- главна равнина. Тя е перпендикулярна на режещия ръб и минава през точка М.;

-

P

P

 - осова равнина. Тя минава през точка М, перпендикулярна е на основната и е 

успоредна на оста на инструмента.;

-

f

P

 - работна равнина (равнина на движение). Тя минава през точка М и се определя от 

векторите на главното 

U

 и подавателното 

.

ПОД

U

 движение.

Фиг.3    Равнини при режещия инструмент

r

P

 - основна равнина; 

S

P

- равнина на рязане; 

0

P

- главна равнина; 

P

P

 - осова равнина; 

f

P

 - работна равнина (равнина на движение).

Освен тези основни равнини различаваме още:

-

g

P

- равнина на максималното наклоняване на предната повърхност. Тя минава 

през точка от режещия ръб и е перпендикулярна на основната равнина 

r

P

и 

на предната повърхност на ножа 

γ

A

;

-

b

P

 - равнина на максимално наклоняване на задната повърхност. Тя минава през

точка от режещия ръб и е перпендикулярна основната равнина 

r

P

и на главната 

задна повърхност 

α

A

.

90

°

90

°

90

°

P

P

g

P

в

P

s

Фиг.4    Равнини на максимално наклоняване

g

P

 - равнина на максималното наклоняване на предната повърхност; 

b

P

 - равнина на 

максимално наклоняване на задната повърхност.

3.

Статични ъгли на ножа.

Ъглите на ножа в статичната система се наричат „статични ъгли”. В зависимост от 

равнината, в която се измерват ъглите, те се делят на ъгли в сечение, установъчни ъгли 

и ъгли на наклон на режещия ръб.

3.1 Статични ъгли в сечение

Статичните ъгли в сечение имат долни индекси с които се показва в коя равнина е 

извършено сечението. Най-характерни от статичните ъгли са ъглите в главната равнина 

0

P

(наречени „Главни ъгли”), ъглите в работната равнина 

f

P

 (наречени „Странични 

ъгли”) и  ъглите в осовата равнина 

P

P

 (наречени „Осови ъгли”) (фиг. 5).

Главните ъгли

 се измерват в сечението на главната равнина 

0

P

 с предната и главна 

задна повърхност, основната и равнината на рязане. Те са:

-

0

γ

- главен преден ъгъл - заключен между предната повърхност 

γ

A

 и 

основната равнина 

r

P

;

-

0

β

- главен ъгъл на заостряне - заключен между предната 

γ

A

и главната задна 

повърхност 

α

A

;

-

0

α

 - главен заден ъгъл  - главната задна повърхност 

α

A

 и равнината на рязане 

S

P

.

Страничните ъгли

 се измерват в сечението на работната равнина 

f

P

 и са заключени 

между съответните повърхнини на ножа 

γ

A

, 

α

A

, основната 

r

P

 и осовата 

p

P

 равнини. 

Те са:

- 

f

γ

 - страничен преден ъгъл, който е заключен между основната равнина 

r

P

 и 

предната повърхност 

γ

A

;

- 

f

β

 - страничен ъгъл на заостряне, заключен е между предната 

γ

A

 и главната задна 

α

A

 повърхнини;

- 

f

α

 - страничен заден ъгъл, заключен между главната задна повърхност 

α

A

 и 

равнината на рязане 

S

P

.

Осовите ъгли

 се измерват в сечението на осовата равнина 

P

P

, съответно с 

повърхнините на ножа 

γ

A

, 

α

A

, основната 

r

P

 и равнината на рязане 

S

P

. Те са:

- 

P

γ

-осов преден ъгъл, заключен между предната повърхност 

γ

A

 и основната равнина 

r

P

;

- 

P

α

 - осов заден ъгъл, заключен между главната задна повърхност 

α

A

 и равнината на 

рязане 

S

P

;

- 

P

β

 - осов ъгъл на заостряне, заключен между предната повърхност 

γ

A

 и главната 

задна повърхност 

α

A

.

p

p

p

f

f

P

p

P

f

P

0

P'

S

f

f

f

f

M

M

M

M

M

A

0

0

0

A

A

A

A

0

0

0

'

0

A

'

Фиг.5  Определяне на статичните ъгли в сечения в главната  

0

P

 и работната 

f

P

равнини.

0

γ

- главен преден ъгъл; 

0

α

- главен заден ъгъл; 

0

β

- главен ъгъл на заостряне; 

P

γ

- 

преден осов ъгъл;  

P

α

 - заден осов ъгъл; 

P

β

- осов ъгъл на заостряне; 

f

γ

- страничен

преден ъгъл; 

f

α

- страничен заден ъгъл; 

f

β

- страничен ъгъл на заостряне; 

'

0

α

- 

спомагателен заден ъгъл.

Ъглите, които определят геометрически режещия ръб, са свързани помежду си със 

следните зависимости:

2

0

0

0

π

α

β

γ

=

+

+

;            

2

π

α

β

γ

=

+

+

f

f

f

;            

2

π

α

β

γ

=

+

+

P

P

P

Предният ъгъл може да заема положителна и отрицателна стойност. Когато режещият 

клин е разположен между двете ограничаващи го равнини, предният ъгъл е с 

положителна стойност. В случай, че предната повърхност се намира над основната 

равнина 

r

P

, предният ъгъл е с отрицателна стойност.

Съществуват и спомагателни статични ъгли в сечение. От тях (на спомагателния режещ 

ръб 

'

S

) се измерва само спомагателният заден ъгъл 

'

0

α

 (

'

P

α

,

'

f

α

), заключен между 

спомагателната задна повърхност 

'

α

A

 и спомагателната равнина на рязане 

'

S

P

.Спомагателният заден ъгъл е винаги с положителна стойност.

3.2  Установъчни ъгли

Установъчните ъгли се измерват в основната равнина. Те биват:  главен, спомагателен 

и върхов.

-

r

χ

- главният установъчен ъгъл – Той е заключен между проекцията на главния 

режещ ръб 

S

 в 

r

P

 и работната равнина 

f

P

.

-

'

r

χ

- спомагателният установъчен ъгъл – Той е заключен между проекцията на 

спомагателния режещ ръб 

'

S

 в 

r

P

 и работната равнина 

f

P

.

-

r

ε

- върховият установъчен ъгъл - Той е заключен между проекциите в 

r

P

 на 

главния и спомагателния режещ ръб.

Установъчните ъгли са свързани помежду си със зависимостта:

π

ε

χ

χ

=

+

+

r

r

r

'

M

r

P

S

r

r 

Фиг.6  Определяне на статичните установъчни ъгли в сечения в основна равнина 

r

P