Стресът   обхваща   психологични   и   физиологични   отговори, 
настъпващи   в   организма   при   рязко   променяща   се   околна   среда. 
Животът   в   цивилизованите   страни   създава   многобройни   и 
разнообразни   условия,   предизвикващи   стрес.   Изучаването   на 
промените в организма при стрес и ролята на стреса за психичното 
и здравното състояние на човека е интердисциплинарен проблем. 
Решаването на този проблем е в границите на медицинската наука, 
психологията,   поведенческите,   когнитивни   и   др.   науки.   Уолтър 
Канън   определя   реакцията   на   организма   при   стрес   с 
общобиологичната   алтернатива   "борба   или   бягство".Стресът   е 
процес, при който ние оценяваме настъпващите в околната среда 
промени   и   отговаряме   поведенчески   и   функционално   на 
повишените изисквания към организма или на заплахи към неговата 
цялост.   Класическото   схващане   за   стреса   е   дефинирано   от   Ханс 
Селие   през   1935   год.   Според   него   стресът   е   общ   адаптационен 
синдром, който възниква при всякакъв вид травматични стимули - 
изгаряне,   оперативна   интервенция,   прегряване,   изстудяване, 
физическо   натоварване   и   др.   Той   протича   в   три   фази:   тревога, 
съпротива и изтощение.                                                   

Cъвременни схващания за стреса

Стрес се появява не само при наличие на стресогенни фактори, но и 
при   отсъствие   на   условия   за   задоволяване   на   биологични   или 
психосоциални   нужди.  За  възникването   на  стрес,  в   неговите  най-
различни   форми   и   степен   на   изяви,   основно   значение   има 
преработката   на   информация   в   организма.   Човешкият   организъм 
може   да   бъде   разглеждан   като   хомеостатична   система,   в   която 
редица показатали на вътрешното постоянство се регулират около 
едно средно генетично зададено регулируемо ниво. Ако стресогенни 
фактори   изведат   организма   от   това   състояние   на   равновесие, 
настъпва "тревогата", която следва да послужи за организиране на 
"съпротивата". Следователно стресът е алармената система в един 
хомеостатичен организъм. Стрес възниква освен при всякакъв вид 
травматични   стимули,   още   и   при   различни   стимули   от   вида   на 
загуба на близък човек, фрустрация, социален конфликт и много др.
Стресогенен   фактор   е   липсата   на   информация,   която   създава 
несигурност и непредвидимост за достигане на позитивен резултат, 
или   невъзможност   за   избягване   на   негативен   резултат.   Това   е 
съвременно   схващане   за   стреса,   което   е   в   съгласие   с 
общобиологичното   определение,   че     стреса   е   извеждане   на 
организма   от   хомеостатичното   равновесие.Стресът   има 
поведенчески   и   физиологични   компоненти   с   приспособително 
значение   като   в   този   смисъл   е   полезен   дори   когато   е   свързан   с 
отрицателни   емоции.Различните   емоции,   свързани   със   стрес,   се