Изготвил: Лазар Миленов Лачев
F55396

Плюсове и минуси при присъединяването на България към ЕС

1. 

Въведение

В последните 10-12 години разширяването на ЕС на изток е предмет на много
икономически публикации и изследвания относно ползите и разходите за страните
от Централна и Източна Европа. Интересен е фактът, че в хронологичен ред
песимистичните и оптимистичните мнения следват икономическия цикъл. В
годините на икономически растеж в световен мащаб, т.е. между 1992 – 2000
преобладават предимно анализите на ползите от разширяването на ЕС, докато в
последните 3 години на рецесия преобладаващата част от анализите са насочени
към разходите и негативните страни от приемането на страни от бившия
комунистически блок в съюза. Последното е продиктувано от факта, че
европейската икономика не показва признаци на възстановяване от рецесията,
както САЩ или Япония, като това се дължи предимно на свръхрегулираността на
еврозоната, негъвкавия пазар на труда, високите данъци и други фактори, спиращи
икономическия растеж. В този контекст е нормално да се повдигне въпросът, дали
разширяването ще донесе някакви ползи за присъединяващите се страни.
Естествено е този въпрос да стои и пред България. Несъмнено обаче е невъзможно
да се обхванат всичи икономически ползи и разходи от приемането на България в
ЕС в една разработка. Затова настоящото есе си поставя за цел да анализира само
един от важните аспекти, с който са свързани може би най-големите очаквания от
членството ни в ЕС – чуждестранните инвестиции. Тъй като чуждестранните
инвестиции също са достатъчно широко понятие, както и поради факта, че те също

са 

обект на много изследвания, повечето от които много общи, аз ще се
съсредоточа върху преките инвестиции от страни – търговски партньори на ЕС,
които биха имали интерес от достъп до европейския пазар, възползвайки се от
конкурентните предимства на България, които ще спомена по-долу. С последното е
свързан и метода за оценка на предимствата от приемането ни, който предлагам.
Значението на преките чуждестранни инвестиции за България е голямо – те
представляват средно 40-42 % от брутното капиталообразуване,при средни