Конспект „Структури на жизнения свят” 
(Алфред Шютц „Чужденецът”)

Пребивавайки   в   „жизнения   свят”   (Хусерл)   сред   себеподобни   преживяваме 

природата, културата и обществото, влияем върху тях и се влияем от тях. Мисленето ни 
се реализира от идеализациите „и така нататък” и „аз мога отново и отново” (Хусерл). 
Първата е допускането, че доказателството в своята валидност досега в нашия опит би 
останало валидно и в бъдеще, втората – до очакването, че занапред бих могъл отново и 
отново да постигам в света това, което съм постигал и преди, въздействайки му.

Основни допускания, характерни за естествената нагласа в жизнения свят, които 

са възприети като безвъзвратно дадени: допусканията за константността на структурата 
на света, за константността на валидността на нашия опит за света и за константността 
на нашата способност да действаме върху света и в света. 

Безвъзвратно даденото е добре познато като „саморазбиращо се”. Но то по всяко 

време може да бъде поставено под въпрос, така както саморазбиращото може да се 
окаже неразбираемо. Приетото безвъпросно дадено се превръща в проблем. 

Безвъпросносттта   и   познатата   близост   на   този   свят   показват   множество 

разслоявяния:

1)   Разслоявания   на   жизнения   свят   в   пространствено-времево   отношение   – 

пункта „сега” на моя актуален обсег, за който мога да имам непосредствено усещане 
със или без помощта на инструменти (поле на чуване, виждане, поле на боравене и 
т.н.). 2) Притежавам и онзи свят, който е бил преди в моя обсег, въпреки, че сега вече 
не е в него. 3) Третата зона е тази, която нито е, нито някога е била в моя актуален 
обсег, която обаче бих могъл да въведа в него. 

Разслоявнето на света на зони на актуален, възстановим или достижим обсег 

препраща   към   структурирането   на   жизнения   свят   съобразно   измененията   на 
обективното   време   и   неговите   субективни   корелати   –   припомняне,   очакване   и 
своеобразните   разграниченияна   преживяване   на   времето,   които   съответстват   на 
различните измерения на реалността. 

Социалният свят – свят на непосредствения социален опит. Субектите дадени в 

него – наши ближни, с които в този свят на непосредствения опит споделяме не само 
периодите на заедно преживяното време, а и с един сектор от пространствения свят в 
общ досег, при който тялото на другия е в моя обсег и моето – в неговия. Към това ядро 
на непосредсвен опит се присъединява светът на съвременниците – „хора покрй мен”. 
Независимо от дистанцията един от друг, съвременниците си въздействат един на друг. 
Светът на съвременниците е разчленен на предишен свят на билижните, възстановим 
или   не   и   на   възстановим   свят   на   ближните.   Откриваме   и   свят   на   нашите 
предшественици, който въздейства върху нас, без да можем ние да въздействаме върху 
него, и социалният свят на нашите наследници, върху който можем да въздействаме, но 
който не може да въздейства върху нас. 

Всички тези разслоявания се намират като безвъпросно дадени в нашия наивен 

опит за социалния жизнен свят. Културата е съставна част от нашия жизнен свят, който 
ни   изглежда   саморазбиращ   се.   Знанието   на   всеки   индивид   само   в   малка   степен 
съотвества на неговия жизнен опит. Преобладаващата част от това знание е социално