background image

Реферат

„История славянобългарска“. Основни митологически архетипи на възрожденското 

световъзприятие.

Когато заговорим за българската национална митологиля от осемнайсти век в съзнанието 
ни веднага изплува най- важният митографски текст за това време „История 
славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Казано най- общо, Паисиевата творба поставя 
акцента върху историческия мит на българите ( етногенезиса, славното минало и спомена 
за значимите травми ). Паисиевата история събира исторически и псевдоисторически 
сюжети и ги натуварва с митичен смисъл. Като цяло „История славянобългарска“ може да 
се съпоставя с, казано най-общо, митографските текстове и на първо място с Библията. В 
Паисиевата книга се наблудава характерното редуване на възходи и падения, натуварени с 
особен апокалиптичен смисъл. Така българската история започва с възход ( времето на 
Батоя, Тривелия и др. ) , последван от падение ( Телезвия, Сабин и др. ) , нов възход около 
покръстването ( Крун, Муртагон, Симеон Лабас ) , ново падение ( Долан, Алусиан ), нов 
възход ( Асен ) и т.н. до последното падение – завладяването на България от турците. Без 
да е посочено в текста, позитивният апокалипсис, т.е. възстановяването на българското 
царство и излизането от почалното настояще се подразбира от аналогията с Библоята и от 
цялостнитя християнски светоглед на автора.Библейската аналогия присъства и открито в 
началото на главата „Събрано накратко колко знаменити били българските крале и царе“, 
където е казано за Тривелия : „ Бог го дарувал с българския народ за велика полза, както 
Мойсея на еврейския народ и Константина на латините и гърците, така и него на 
българите.“ За митологичното мислене е характерно въвеждането на Мойсеевия тип в 
ключови места от повествованието на миналото.“ История славянобългарска поставя 
няколко акцента в миналото на българите : етногенезиса, държавноста

и 

постоянните 

войни с враговете, на първо място Византия, делото на Кирил и Методий и покръстването, 
българските светци и др. От всички акценти в „ История славянобългарска“ единствено 
проблемът за етногенезиса на българите е пораждал сериозни различни тълкувания. От 
етногенезиса пряко следва и принадлежноста на българите към някаква по- голяма 
общност. Две са големите общности към които Паисий причислява българите – 
славянството и християнството. Всяка от тези общности трябва да има своята митология. 
Библията е естествен митологически кодекс на християните. Славяните все още не 
разполагат с такъв авторитетен и общоприет компендиум и при Паисий славянската 
древност е представена общо и без крупни митологически фигури и събития. Паисий 
мисли света в категории на нациите и по- големите общности, които често свеждаме до 
нациите. Същевременно неговата представа за „нация“, назовавана „ род и език“, е доста 
по- широко: славяните  са един род и език, а власите са един род и език с 
латините.Следователно, в един случай Паисий отъждествява  голямо етническо или 

Това е само предварителен преглед!

"История славянобългарска". Основни митологически архетипи на възрожденското световъзприятие.

Когато заговорим за българската национална митологиля от осемнадесети век в съзнанието ни веднага изплува най-важният митографски текст за това време "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски...

"История славянобългарска". Основни митологически архетипи на възрожденското световъзприятие.

Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Анализи
Брой страници: 3
Брой думи: 1029
Брой символи: 6632
Изтегли
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм