Реферат
„История славянобългарска“. Основни митологически архетипи на възрожденското
световъзприятие.
Когато заговорим за българската национална митологиля от осемнайсти век в съзнанието
ни веднага изплува най- важният митографски текст за това време „История
славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Казано най- общо, Паисиевата творба поставя
акцента върху историческия мит на българите ( етногенезиса, славното минало и спомена
за значимите травми ). Паисиевата история събира исторически и псевдоисторически
сюжети и ги натуварва с митичен смисъл. Като цяло „История славянобългарска“ може да
се съпоставя с, казано най-общо, митографските текстове и на първо място с Библията. В
Паисиевата книга се наблудава характерното редуване на възходи и падения, натуварени с
особен апокалиптичен смисъл. Така българската история започва с възход ( времето на
Батоя, Тривелия и др. ) , последван от падение ( Телезвия, Сабин и др. ) , нов възход около
покръстването ( Крун, Муртагон, Симеон Лабас ) , ново падение ( Долан, Алусиан ), нов
възход ( Асен ) и т.н. до последното падение – завладяването на България от турците. Без
да е посочено в текста, позитивният апокалипсис, т.е. възстановяването на българското
царство и излизането от почалното настояще се подразбира от аналогията с Библоята и от
цялостнитя християнски светоглед на автора.Библейската аналогия присъства и открито в
началото на главата „Събрано накратко колко знаменити били българските крале и царе“,
където е казано за Тривелия : „ Бог го дарувал с българския народ за велика полза, както
Мойсея на еврейския народ и Константина на латините и гърците, така и него на
българите.“ За митологичното мислене е характерно въвеждането на Мойсеевия тип в
ключови места от повествованието на миналото.“ История славянобългарска поставя
няколко акцента в миналото на българите : етногенезиса, държавноста
и
постоянните
войни с враговете, на първо място Византия, делото на Кирил и Методий и покръстването,
българските светци и др. От всички акценти в „ История славянобългарска“ единствено
проблемът за етногенезиса на българите е пораждал сериозни различни тълкувания. От
етногенезиса пряко следва и принадлежноста на българите към някаква по- голяма
общност. Две са големите общности към които Паисий причислява българите –
славянството и християнството. Всяка от тези общности трябва да има своята митология.
Библията е естествен митологически кодекс на християните. Славяните все още не
разполагат с такъв авторитетен и общоприет компендиум и при Паисий славянската
древност е представена общо и без крупни митологически фигури и събития. Паисий
мисли света в категории на нациите и по- големите общности, които често свеждаме до
нациите. Същевременно неговата представа за „нация“, назовавана „ род и език“, е доста
по- широко: славяните са един род и език, а власите са един род и език с
латините.Следователно, в един случай Паисий отъждествява голямо етническо или
Предмет: | Възрожденска литература, Литература |
Тип: | Анализи |
Брой страници: | 3 |
Брой думи: | 1029 |
Брой символи: | 6632 |