1.Онтологична и гносеологична определеност на 

теориите за конструиране на технологичното 
обучение

      С разширяването на познанията на науката и техниката,преподавателите се 

сблъскват с проблема-как да научим учениците на всичко,което трябва да 
знаят в бъдещия им живот?При традиционните начини на учене се обръща 
най-голямо внимание на запознаване и възпроизвеждане на един често пъти 
остарял обем от знания и практически умения.Нещо повече-техните отговори 
стават все по-трудни,защото развитието на техниката става изключително 
бързо и предвиждането на най-близкото бъдеще-много трудно и дори 
невъзможно.

      Конструирането на процеса на обучение по най-добрия възможен начин е 

мечта за хората,занимаващи се с обучение на децата,от далечни 
времена.Давайки си ясна сметка,че идеални рецепти не съществуват, 
особено привлекателна е идеята да се погледне

на въпроса за конструиране на процеса на обучение от гледна точка на 

натрупания опит на човечеството,обективните условия и личната позиция на 
преподавател,имащ виждане и отношение към авторови становища,но не и 
за някакъв универсално приложим модел за обучение.

  Например М.Андреев представя 10 модела-структури на процеса на 

обучение,обосновани от различни автори в различно историческо време:

    1.Коменски-сетивно възприемане,обмисляне,запомняне;

    2.Й.Песталоци-нагледност,заучаване,упражняване;

    3.О.Вилман-запознаване,разбиране,сръчност/приложение;

    4.В.А.Лай-наблюдение,преработка,изложение;

    5.И.Ф.Хербарт-яснота,асоциация,система,метод;

    6.С.Л.Рубинщайн-възприемане,обмисляне,затвърждаване,приложение на 

практика;

    7.М.А. Данилов-поставяне на познавателна 

задача,възприемане,обобщаване,затвърждаване,приложение,анализ и 
проверка на усвоеното;

    8.Ю.К. Бабански-цел,стимулиране-мотивация,съдържание,дейност-

операции,контрол-регулиране,оценка-резултат;

    9.Р. Гиние-ситуация-

стимул,възприемане,усвояване,запомняне,актуализация,наблюдаемо 
усъвършенстване;

    10.Р. Хилгард-подбуждане и възникване на насочено поведение,сблъскване с 

трудностите и съпротивление,преодоляване на трудностите,вграждане на 
придобитите знания и умения в психичните структури и използване в 
бъдещи ситуации.

      Идеята на настоящото изследване е да се направи съвременно представяне 

на водещите фактори в процеса на технологичното обучение,като един добре 
определен,възпроизводим и управляем процес,поставен на научни 
основи,отчитащ конкретните условия на средата за обучение.Да се направи 
опит за преодоляване на противоречието:изучаване на техниката и 
технологиите днес със средствата и методите от вчера за живот и реализаци 
на нашите деца, утре на основата на приетия теоритичен модел за 
конструиране на технологичното обучение.

       Цел на обучението-дидактически резултат,определен от изискванията на 

обществото чрез социална поръчка.Съвременната учебна документация дава 
отговор в повечето случаи.

        Технологично обучение-обучение,при което основен обект за изучаване е 

технологията в различни области,сочени като валидни в по-голямата част от 
света са:

            1.земеделие и животновъдство;

            2.комуникации,компютърни технологии;

            3.технология на материалите;

            4.военни технологии;

            5.енергетика;

            6.космически технологии;

            7.машиностроене;

            8.транспорт.

       Технологична грамотност-технологичната грамотност е един доста често 

използван термин.Неговата широка и многообразна природа го прави труден 
за определяне или измерване.Технологичната грамотност е многопосочна 
концепция,която включва способността да се използва 
технологията(практическо измерение),разбирането на важността на 
технологията(културно измерение).Тези две определения предлагат едно 
доста добро виждане за общите положения при разглеждане на това понятие.

    Технологична компетентност-не е много често използвано понятие,но 

стремежът да се обхване по-пълно изследваната област изисква да се опише 
съдържателно.Може да се определи като дидактическо 
образование,предполагащо технологична грамотност ,съчетана с известен 
опит,знания,правоспособност за изпълнение на определени

дейности от 

сферата на техниката и технологиите.

Технологична култура-В. Георгиева(1995) определя технологичната култура 

като спектър от различни знания и умения – мисленето в система,поемането 
на отговорност,служенето на нашата околна среда,мисленето в йерархични 
структури и нива,очертаването на стратегии и аналогии,формулирането на 
технически и технологични проблеми,способността за учене през целия 
живот.Нейните елементи се определят като сложен спектър обхващащ:

     >организационна култура;

      >техническа култура;

      >естетическа култура;

    >физическа култура;

    >здравна култура;

    >еколигична култура;

    >нравствена култура;

   >икономическа култура.