Слято, полуслято и разделно писане

Книжовната   норма   определя   графичното   оформяне   на   сложните 

думи   в   зависимост   от   смисловите   и   структурните   отношения   между 

изграждащите ги компоненти.

1. Когато   първата   дума   може   да   се   променя   по   число   или   да   се 

членува, словосъчетанието се пише разделно: поет революционер. 

Проверка   :   мн.   ч.   -   поети   революционери;   чл.-   форма   поетът 

революционер; писател реалист; къща музей.

Възприето  е  да   се  пишат  полуслято  всички   устойчиви  фолклорни 

сравнения, независимо дали са в ед. или в мн. ч.: снага – топола; очи 

– череши и др.

2. Ако   връзката   между   компонентите,   които   изграждат   сложната 

дума, е съчинителна, т. е. те са равнопоставени, изписването им е 

полуслято:   есенно   –   зимни   дрехи.   В   повечето   случаи 

равнопоставеността  може да се провери, като между двете или 

пред всяка от двете основи, се постави съюзът 

и 

без да се променя 

смисълът

: и есенни и зимни дрехи.

Правилото няма изключения и важи за всички думи от всички части 

на

  речта. Например: жълто – черен (две прил. имена); зидаро – мазач (две 

същ.   им.);   напред   –   назад   (наречия);   ку   –   ку   (междуметия);   нов   – 

новеничък (прил. име във вторача част от словосъч. повтаря първата); ден 

– два (съчетанието е за приблизителен брой, като двете съставящи части са 

в равноправни отношения; Ева - Мария (същ. собств. име, което се състои 

две части).

В случай като Иван Шишман второто име е фамилно и затова се 

пише разделно.

3. Ако връзката между компонентите, които изграждат  сложната