СОУ „Йордан Йовков”-65 години на крилете на бялата лястовица

Училищата,   както   и   хората,   имат   свои   биографии,   но 

техните   мащаби   са   несъизмерими,   защото   в   живота   на   едно 
училище   като   в   свещен   храм   ритуално   се   вграждат   човешки 
съдби. Ако съществуването на хората е ограничено във времето, 
то животът на училището се измерва с векове и тук биографията 
се   нарича   история.   Истинската   история   започва   с   началото,   с 
раждането на идеята за школото, защото дълбоката същност на 
един народ не лежи само в земята която населява, нито само във 
вярата   която   изповядва,   а   в   езика,   в   словото,   в   неговата 
просветност.

Истинската история започва в далечната 1941 година, когато 

по   инициатива   на   тогавашния   кмет   Петър   Друмев   е   основан 
Общограждански комитет за културно и стопанско издигане на 
Тутракан. Едно от исканията на този комитет до Министерския 
съвет на България е да се открие поне четвърти и пети клас на 
гимназия. Отражението върху психиката, езика и националното 
чувство на населението от града през робството е изостряне на 
тяхната   чувствителност   и   те   смятат,   че   мощният   фактор   за 
културно и национално приобщаване би бил една гимназия. През 
1942 година със заповед на министъра на Народното събрание-
Борис   Йоцов   е   открит   гимназиалният   клон   с   4   и   5   клас 
/сегашните VІІІ и ІХ клас/. Това събитие поражда в душите на 
тутраканци голяма радост и признателност, защото за първи път 
се създава такова първостепенно учебно заведение.

Историята на всяко училище в същността си е история на 

духовността на хората, които са положили неговите основи и на 
поколенията   след   тях,   продължили   всеотдайно   да   градят   и 
утвърждават   авторитета   на   българско   просветно   средище. 
Историята се прави от поколения, които излизат на нейната сцена 
в годините на младостта си с желание за обнова и с амбиция да 
сложат свой печат върху хода на събитията.