ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ

“ЕП.К ПРЕСЛАВСКИ”

ФАКУЛТЕТ ПО ТЕХНИЧЕСКИ НАУКИ

КАТЕДРА “ИНЖЕНЕРНА ЛОГИСТИКА

ТЕМА:5

ЗАДВИЖВАЩИ МЕХАНИЗМИ НА ПОДЕМНО – 

ТРАНСПОРТНИ МАШИНИ 
Разработил: д-р Червенков

ЗАДВИЖВАЩИ МЕХАНИЗМИ

• 1.Задвижващи механизми.

• За осъществяване на задвижването на работните 

механизми при то вароподемните машини могат да се 

използуват различни двигатели. Техният избор се 

свързва с определяне вида им в зависимост от 

условията на работа, мощността, границите и начините 

на регулиране на скоростта на движение.

• Основните изисквания по отношение на различните 

двигатели, използвани за задвижване на работните 

механизми, се свеждат до следното:

• а) да развиват момент, който да осигури потегляне при 

пълно натоварване;

• б) да имат възможност за регулиране на скоростта в 

определени граници и лесно реверсиране на 

движението;

• в) да осигуряват спирачен момент, когато се налага;

• г) да бъдат с добър к. п. д. ;
• д) да имат малки размери и малко собствено 

тегло;

• е) да бъдат евтини за изработване и 

експлоатация, лесно да се обслужват и 

ремонтират.

• Най-просто решение за задвижване на работен 

механизъм е :a)използуването на човешка сила, 

предимно ръчна. Ръчното задвижване може да 

намери приложение при машини с малка 

товароподемност, с нерегулярна скорост, с 

големи прекъсвания на работа и преди всичко с 

краткотрайна работа. Механизмите с ръчно 

задвижване са конструктивно прости и лесни за 

обслужване и експлоатация. 

• С тях се осъществява точно доставяне на товара.
•  Недостатъците на ръчното задвижване се 

свеждат до следното: висока експлоатационна 

стойност през време на работа, бързо уморяване 

на работниците, не може да се осигури постоянна 

мощност и високи работни скорости за 

продължително време на работа.

• Б)Задвижването на работните механизми с парен 

двигател. Може да се използува при специални 

кранове, където е невъзможно подвеждане на 

електрическа енергия. Такива са например 

плаващите кранове. Крановете от този тип 

притежават парен котел и парен двигател. 

Задвижването на отделните механизми е 

централно, което е причина да се оформи сложна 

трансмисия до всеки един от тях.

• . Задвижването с парен двигател се 

характеризира със сигурната си работа, 

възможност за регулиране на скорост а и 

мощността в сравнително широки граници и 

реверсиране на движението. Към недостатъците 

на задвижването на механизми с парен двигател 

се отнасят: големи габаритни размери, голямо 

собствено тегло и сравнително нисък к. п. д. 

В)Задвижването на работните механизми с 

помощта на двигатели с вътрешно горене - 

бензинови или дизелови, намира широко 

приложение при машините за движение по 

безрелсови пътища. В сравнение с парната 

машина механизмите, 

• задвижвани с двигател с вътрешно горене, са 

по-компактни и имат по-висок к. п. д. 

Недостатъците им са: не могат да се пускат в 

действие под натоварване, поради което 

следва да имат специален фрикционен 

изключващ и включващ съединител (амбриаж); 

двигателите с вътрешно горене са с 

еднопосочно движение, което налага да се 

включи реверсивен механизъм; задвижването 

на отделните работни механизми, както при 

парната машина, е централно.

• Пред вид на големите предимства все по-

голямо приложение в практиката за практиката 

за задвижване на работните механизми 

намира хидрозадвижването. 

  Г)Хидрозадвижване.
  То осигурява нормална и сигурна работа, 

широки граници на регулиране на работните 

скорости, плавност на движенията и приема 

добре претоварванията. Работните 

механизми с хидрозадвижване са компактни 

и всеки от тях се задвижва независимо, без 

да е необходима сложна трансмисия.           

Недостатъците на хидрозадвижването са: 

сравнително нисък к. п. д., условията на 

работа се влошават при ниска температура. 

Елементите на помпите, хидродвигателите и 

силовите хидроцилиндри изискват точна и 

висококачественна изработка.

• Задвижването на работните механизми с 

пневмодвигатели не е намерило особено 

приложение при товароподемните машини. 

Неговото приложение въпреки някои предимства 

засега се ограничава само за създаване на 

взривобезопасни машини за минната 

промишленост.

• Избягването недостатъците на задвижване с 

двигател с вътрешно горене може да стане чрез 

използуването на дизел-електрическата група. 

Използуването на дизел-двигател за източник на 

енергия и куплиран към него генератор създава 

възможност всеки работен механизъм да се 

задвижва от самостоятелен електродвигател. . 

Дизел-електрическата група има сравнително 

големи размери и е скъпа за направа и 

експлоатация.

• Най-голямо приложение за задвижване на 

работните механизми намира: 

• Д) Електрозадвижване с различни видове 

електродвигатели. Това се дължи преди всичко 
на следните му особености: всеки работен 
механизъм се задвижва със самостоятелен 
двигател (опростява се механическата част), 
създава се компактен механизъм, сигурна и 
икономична работа, възможност за регулиране на 
скоростта на движение в определени граници, 
удобно и лесно реверсиране на движението, 
простота на управлението и поемане на 
претоварвания.