Софийски Университет „Св. Климент Охридски”

Курсова работа

По Нова Българска история

На тема:

„Българското национално 

освободително движение

 в Добруджа (1919­1934 г.)”

Добруджанският въпрос се появява в момента, когато се ражда за живот 

Третата българска държава. По силата на Санстсфанския договор от 3 март 1878 

г., увенчал с успех похода на руската армия на Балканите, новата държава се 
разпростира   в   граници,   близки   до   онези,   в   които   живее   българското   племе. 

Близки, защото вън от нея остават земи, населени компактно с българи. Сърбия 
слага ръка върху Нишката българска епархия. В пределите на Турция остават част 

от Източна и цяла Западна Тракия заедно с Централните Родопи. Особено тежко 
българската общественост изживява загубата на Северна Добруджа.

Как   се   получи   така,   че   Северна   Добруджа   преминава  в   румънски   ръце? 

След   Кримската   война   на   Парижката   мирна   конференция   от   1856   г.   победена 

Русия губи не само своите крепости по крайбрежието и Черноморския си флот, но 
и  Южна Бесарабия. Последната е предадена на Румъния. Русия е отстранена от 

важна   позиция.   Посредством   Южна   Бесарабия   до   този   момент   тя   упражнява 
контрол   върху   делтата   на   р.   Дунав.   Това   парче   земя   я   доближава   плътно   до 

Балканския полуостров. Когато побеждава Турция във войната  от 1877—1878 г., 
Русия желае да обезсили и тежките за нея последици от Кримската война. Русия 

отнема   от   Румъния   Южна   Бесарабия,   като   използва   Северна   Добруджа   за 

1

разменна монета. Румънската армия участва във войната за освобождението на Б­
я и руското правителство преценява, че Румъния трябва да бъде възнаградена за 

жертвите, дадени в боевете при Плевен. В Сан Стефано Русия получава от Турция 
Северна Добруджа като част от военните контрибуции. Малко по­късно тя налага 

нейната размяна с Южна Бесарабия. Стореното не се посреща от Румъния с охота. 
На 6 март 1878 румънското правителство изпраща мемоар до Великите сили. В него 

е отбелязано, че предлаганата размяна билапагубна за Румъния. Румъния дава 
цяла серия от аргументи защо не желае Северна Добруджа­ 1.  С  отнемането на 

Южна   Бесарабия   Рум   губи   част   от   своята   национална   територия,   населена   с 
етнически румънци. 2. Затрудненията, които биха възникнали между Рум и Б­я по 

въпроса   за   Северна   Добруджа.   3.   Земите   на   юг   от   делтата   на   р.   Дунав   били 
блатисти   и   маларисти,   разпространители   на   болести   и   мъчно   усвоими.   Тяхното 

приобщаване към Рум  щяло да погълне огромни финансови средства.

На   14   октомври   1878   руските   войски   завземат   Южна   Бесарабия.   На   28 

ноември   1879   Рум   окупира   Северна   Добруджа.   През   онези   години   Северна 
ДОбруджа е със смесено население. Според известния руски учен Васил Теплов 

през 1877 в Северна Добруджа има около 51 000 българи, 43 000 татари, 28 000 
румъни,   23 000   турци.   След   взетото   решение   за   откъсване   на   областта   от 

България хиляди местни жители се изселват в Б­я. Основната част от българското 
население обаче остава по родните си места. Румънските власти постепенно го 

лишават   от   неговите   национални   институции,   които   крепят   българското   му 
съзнание. От около 60 бг училища, оцеляват само 2­ в Тулча и Кюстенджа. От 66 

черки   остава   само   тази   в   град   Кюстенджа.   Българският   език   е   изхвърлен   от 
църковните служби. Румънски свещеници заемат мястото на българските.  

Другият похват за бързото „усвояване" на Северна Добруджа е масовото 

колонизиране на румънци в областта. Този процес се улеснява от съществуващите 

аграрни   отношения   в   Румъния.   Основната   част   от   земята   през   тези   години   е 
съсредоточена   в   ръцете   на   тънка   прослойка   от   едри   земевладелци.   Стотици 

хиляди румънски семейства не притежават никаква собственост. Предложението 
да бъдат настанени в Северна Добруджа, където получават парче земя, за тях е 

добър изход. Колонизирането на значително румънско население е невъзможно 
без осигуряването на значителен поземлен фонд в ръцете на държавата. Това се 

постига   чрез   прокарването   на   два   особено   важни   закона.   На   2   март   1880   г. 

Софийски Университет „Св. Климент Охридски”

парламентът в Букурещ гласува „Закон за устройството на Добруджа", наричан от 

съвременниците   му   „Конституция   на   Добруджа."   Две   години   по­късно   (5   април 
1882   г.)   е   приет   „Закон   за   регулиране   недвижимата   собственост   в   Добруджа". 

Михаил Когалничану, автор и вносител на законопроектите, заявява в парламента 
казва, че населенията, които остават там сами, трябва по какъвто и да е начин да 

бъдат направени румънци. Начертаният план е поставен в действие. Почти до Бал­
канската война в Северна Добруджа конституцията на Румъния не се прилага и 

тук е наложено извънредното законодателство. Колонизационната политика скоро 
дава своите резултати. Етническият облик на Северна Добруджа се изменя ра­

дикално.     През     1909   г.     в     областта румънците  достигат вече близо 150 000 
души. 

Притиснати   от   румънската   доминация,   българите   в   Северна   Добруджа 

търсят начин  да  отстояват   своите  интереси  Сред  тях  се  оформят две  основни 

групи. Първите са привърженици на политически практицизъм. Те влизат в раз­
лични  румънски   политически  партии  и  настояват   да се  премахне  извънредният 

режим   в   областта.   Другата   група   българи   са   привържениците   на   идеята   за 
поддържане  и  разширяване   на   връзките   с   България.   Сред   тях   са   бъдещите 

активни   дейци   на   добруджанското   движение   Иван   Огнянов,   Иван   Пенаков   и 
др.Наред   с   „усвояването"   на   Северна   Добруджа   в   румънското   общество   се 

прокрадват  и първите идеи и нарастват претенциите и по отношение на Южна 
Добруджа. Румъния изказва тезата, че всяко разширение на Б­я към Македония 

щяло да наруши равновесието на Балканския п­ов. Рум изпитвала необходимост да 
пази своята жп линия Черна вода­ Кюстенджа. Тя искала да построи своя морска 

база и пристанище  при Балчик. По този начин румънското правителство  желае 
териториално разширение от 50 км в южна посока.  

По време на Балканската война добруджанският въпрос навлиза в нов етап 

от своето развитие. Рум не се включва в Балканския съюз и запазва неутралитет, 

но   няма   намерение   да   се   остави   без   възнаграждение.   На   преден   план   отново 
излиза   терията   за   „балканското   равновесие”.   В   началото   на   март   1912   мин 

председателят   и   министър   на   външните   работи   на   Рум   Майореску   заявява   на 
българите , че докато Б­я пази статуквото на Балканите и Рум ще го направи. Ако 

3

Б­я   поиска   осъществяването   на   Санстефанска   Б­я   изцяло   или   отчасти,   Рум   с 
всички   средства   ще   поиска   поправянето   на   добруджанската   си   граница   с   Б­я. 

Първите     победи   на   българската   войска   карат   румънското   правителство   да 
предприеме енергични дипломатически стъпки. На 27 октомври 1912 Майореску 

заявява на руския посланик в Букурещ, че щом разпорежданията на Берлинския 
договор са отстранени, основата на Добруджанската граница, положена от този 

договор, изчезва и е необходимо едно ново урегулиране. С направените постъпки 
пред АУ и Русия Рум сондира становищата на две от най­заинтересованите велики 

сили. Те са съпроводени с началото на силен натиск срещу Б­я. На 21 октомври 
1912   пратеник  на  рум  правителство  пристига в  София   и  води  разговори  с мин 

председателя Ив. Ев. Гешов. Поставените от Рум условия са да има нова граница 
по линията Тутракан­Балчик, т.е. почти цяла Добруджа. Българското правителство 

изпраща   в   Букурещ   Стоян   Данев­   председател   на   НС   и   шеф   на   Прогресивно­
либералната партия. Пристига в рум столица на 25 ноември 1912 и е тържествено 

посрещнат от краля. До конкретни резултати от преговорите обаче не се достига и 
те се пренасят в Лондон. Стоян Данев предлага план от 4 точки за уреждане на 

българо­рум спор: 1. Църковна и училищна автономия на куцовласите в Македония; 
2. Разрушаване на бг укрепления около Силистра; 3. Поправка на добруджанската 

граница с отстъпване на ок. 20 села а Рум; 4. Гаранции за неприкосновеността на 
рум интереси в Сев Добруджа. 

Позициите на двете страни са уточнени в специален протокол, подписан от 

Ст. Даневв и рум представител Н. Мишу на 16/29 януари 1913 в Лондон. Основните 

моменти в него гласят:  1.  Б­я се съгласява да даде автономия  на училищата и 
църквите на куцовласите в М­я; 2. Рум иска поправка на границата в Добруджа до 

линията Тутракан­ Балчик. 3. Българската делегация не приема тази граница и 
предлага: а) Б­я е готова да унищожи укрепленията ок. гр. Силистра, а Рум може 

да укрепва границата си в Добруджа; б) Б­я се съгласява на една поправка на 
добруджанската граница в полза на Рум, като отстъпи двата триъгълника, които 

се вдават в рум територия, а също и един триъгълник, имащ за основа брега на 
Черно море с дължина от 5­6 км. Протоколът изяснява позициите, но не разрешава 

противоречията,   които   се   изострят.   Преговорите   продължават   в   София.   Рум 
пълномощен министър Гика предлага на Б­я да отстъпи Силистра и Балчик, като 

граничната линия се предлага така, че ДОбрич да остане български, а Каварна да 

Софийски Университет „Св. Климент Охридски”

се предаде на Румъния. Бг правителство не отстъпва от своите позиции, на което 

Гика отговаря със заплахата, че ще отпътува за Букурещ. Двустранните преговори 
остават   без   резултат.   На   11­24   февруари   Ив.   Ев.   Гешов   е   принуден   да   поеме 

посредничеството на Великите сили. Посланическата конференция е открита на 
18/31 март 1913 в Петербург под председателството на руския външен министър 

Сергей Сазонов. На 9 май е подписан протокол, който съдържа следните условия: 
Б­я   отстъпва   на   Рум   Силистра   с   3   км   територия   от   периферията   на   града; 

образуват   се   две   смесени   комисии,   които   да   уточнят   трасето   на   границата   и 
зоната, в която до 6 месеца Б­я трябва да разруши своите укрепления; Б­я поема 

задължение   да   даде   автономия   на   куцовлашките   църкви   и   училища   в   нейните 
бъдещи   територии.   Б­я   и   Рум   приемат   условията   на   петербургския   протокол, 

въпреки, че не са доволни. 

На 16 юни 1913 по заповед на цар Фердинанд българската армия атакува 

сръбските   и   гръцките   войски   с   цел   да   сплаши   бившите   си   съюзници. 
Правителствата на Сърбия и Гърция, които отдавна се подготвят за този момент, 

това чакат. Започва катастрофалната за Б­я междусъюзническа война. На 20 юни 
Рум   мобилизира   и   на   27   юли   нейните   войски   навлизат   в   Б­я.   Бг   войски   водят 

успешни боеве в М­я. Те обаче нпмат сили да се противопоставят на турската армия 
в Одринска Тракия и на румънците, които нахлуат от север. Б­я е принудена да 

иска мир. Той е подписан на 28 юли/ 10 август в Букурещ. 

Румъния   слага   ръка   върху   цяла   Южна   Добруджа.  Заграбените  от   нея 

територии   надхвърлят   предварйтелните   максимални   претенции  на   нейното 
правителство.  Вместо по линията Тутракан—Балчик, границата е прокарана на 20 

км   навътре   в  България.   Първото   румънско   владичество   в   Южна   Добруджа   е 
кратко   и   продължава   до   септември   1916   г.   Българите   са   подложени   на 

преследване от страна на новите  власти. Главният контингент от висши и средни 
чиновници   идва   не   от   Влашко   и   Молдова,   а   от   Македония.   Оттам   са   докарани 

куцовласи, разпилени по време на Балканската воина. Първият румънски министър 
в „Нова Добруджа" Таки  Йонеску, родом от Битоля, довежда тук голяма част от 

своите съграждани. 

На   1   април  1914   рум   парламент   приема   „Закон   за   устройството   на   нова 

5

ДОбруджа”. Чрез него се премахва всякаква форма на собственост на общините, 
на   черквте,   училищата   и   благотворителните   учреждения.   Властите   създават 

свободен   поземлен   фонд   от   държавни   земи,   които   да   послужат   на   новата 
колонизационна вълна. Законът за уредвата на нова Добруджа нанася тежък удар 

върху местното население. Чрез него се отнема голяма част от земята „мирие”, а 
когато липсват документи за собственост­ и цялата земя. Заграбена е около 70% от 

земята   на   местното   население.   Оспорва   се   рум   поданство   на   много   българи   и 
техите  имоти  се  конфискуват.  Извършените   грабежи  рум  власти  представят   за 

аргарна реформа. Не е оземлен обаче нито един българин. Грабежи се вършат и 
под   скрита   форма.   Рум   власти   правят   комасация   (събиране   на   1   място   на 

разпръснати парцели) на имотите. Църк дело се поставя под върховенството на 
дух власти в Букурещ. По черквите рум свещеници заемат местата на българските. 

Службата се извършва на румънски език. Последвал разгром и на учебното дело. 
Българските училища са обявени за закрити веднага след окупацията.  На тяхно 

място се откриват румънски училища с преподаване на румънски език от румънски 
учители.Тежък   удар   върху   стопанското   развитие   на   Южна   Добруджа   нанасят 

системните грабежи. Особено силно пострадва животновъдството. 

През   Първата   световна   война   Румъния   се   ориентира   към   държавите   от 

Съглашението. България избира за съюзници Централните сили. В края на лятото 
на 1916 г. двете съседни балкански държави са изправени пред война. През август 

същата година румънските власти интернират десетки хиляди българи от селата и 
градовете, които се намират в близост до границата. Около 25 000 хиляди мъже и 

жени,   деца   и   старци   са   отвлечени   като   заложници   и   откарани   по   лагери   в 
Молдова,   където   остават   до   края   на   войната.   Много   от   тях   не   преживяват 

студените  зими. Оставени  и  без  работа, храна и  топлина, те измират с  хиляди 
далеч от родните си огнища.

Румънското владичество в Южна Добруджа принуждава много българи да 

търсят спасение в България. Първи напускат  областта държавните чиновници, 

учителите и свещениците. Последват ги и останали без земя и препитание селяни. 
Тази първа бежанска вълна от Южка Добруджа  не е много голяма, но все пак 

обхваща   хиляди   хора.   Те   поставят   началото   на   организираното   добруджанско 
движение в България.  Това става още през есента на 1913 г. Тогава в София се 

основава дружество  „Добруджа". Няколко месеца по­късно (февруари 1914) от­