ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ `` НЕОФИТ РИЛСКИ``

ПРАВНО- ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

КУРСОВА РАБОТА

по

Финансово право

                                          на тема: 
Субекти на финансовите правоотношения, класификация.

Изготвил:                                                                    Проверил:  
Ангелина Стоянова                                                   гл. ас. д-р. В. Голева
III курс Право, II група, ф. номер: 80730

                                               Благоевград, 2010г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

I. Увод – стр.3

II. Изложение на темата – стр.3

1. Субекти на финансовото правоотношение- стр.3

2.

Класификация- стр.5

3. Държавата като субект на финансовите 
     правоотношения- стр.7

4.

Физическите лица като субекти на финансовите 
правоотношения- стр.9

III. Заключение - стр.11

2

I.  Увод

  За финансовото право е важно да бъдат  регламентирани обществените 

отношения по отчитането, разпределението, натрупването и използването 

на  националния  доход.  Това  е  едната  страна   на  въпроса.   Другата  е-  да 

бъдат определени и субектите, които са задължени от правната норма да 

получат нещо или да заплатят нещо, да изпълнят една разпоредба или да 

не изпълнят разпоредба на правна норма. Определянето на субектите във 

финансовото право е от значение и за осъществяване на въздействието на 

правната норма върху хората, а чрез тях- върху процесите. От този аспект 

проблемът придобива съществено значение. Като се определят субектите 

на финансовото правоотношение, ще се определят и видовете финансови 

правоотношения, в зависимост от субектите.

                           II. Изложение на темата

1. Субекти на финансовото правоотношение.

Финансовите правоотношения са сложни и за разлика от гражданските 

правоотношения,   те   възникват   между   субекти,   от   които   единият 

задължително   трябва   да   бъде   държавата,   представена   от   свой   орган. 

Финансови отношения между граждани и търговски дружества не могат 

да  възникват,  защото  финансовите  правоотношения  са  отношения  на 

власт и подчинение, те не могат да съществуват вън и независимо от 

държавната   организация   и   от   правното   регулиране.     Държавата   като 

властническа организация не може да се прояви и да действа по друг 

начин, освен чрез свой орган. Вън от своите органи държавата не може 

3

да   осъществява   функциите   си,   защото   държавата   е   механизъм, 

съвкупност на неговите части- органите.  

  Другите   правни  субекти  на   финансовото  правоотношение   са 

юридическите правоспособни и физическите дееспособни лица, носители 

на   субективни   права   и   юридически   задължения.   Те   са   определени   от 

правната  норма  чрез  волята   на държавата.   Никой не  може  да  определи 

субектите на финансовото право чрез неофициално тълкуване на правната 

норма   или   по   пътя   на   неправилното  й  приложение.   Държавата,   която 

определя   субектите   на   финансовото   правоотношение,   поначало   не   е 

ограничена в дейността си. Но по същество тази дейност е обусловена от 

икономически   и   социални   съображения.   Финансовоправната   норма 

например   определя   като   субект   на   правоотношението   регистрираните 

физически   или   юридически   лица-   по   икономически   и   социални 

съображения.   Но   държавата   има   право   да   определи   субекта   на 

правоотношението и по друг начин  като   на   преден   план   постави 

икономическите   съображения,   т.е.   по-   големите   икономически 

възможности на лицата, без да се посочва личното им качество. Държавата 

е в правото си да определи субектите и с оглед да въздейства върху тях и 

тяхната дейност, като ги насърчава или възспира. В случая е важно да се 

отбележи, че за да бъде определено едно лице като субект на финансовото 

правоотношение,   то   трябва   да   бъде   визирано   в   правната   норма   чрез 

властническото разпореждане на държавата. 

    В   правото,   когато   се   говори   за   субекти   се   приема,   че   те   имат   както 

субективно,   така   и   обективно   право.     Под   обективно   право   се   разбира 

системата   от   финансовоправни   норми,   които   регулират   възникналите, 

развиващите   се   и   прекратяващите   се   правоотношения   в   тази   сфера.   От 

друга   страна,   субективното   право   обезпечава   реализирането   на 

правомощията на страните, съдържащи се в обективните правни норми. 

Например, една от страните има правото и задължението да приеме една 

4