Елементи от 1Агрупа. Свойства и употреба на простите вещества.

Към тази група спадат елементите  Li,  Na,  K,  Rb,  Cs,  Fr. Наричат се алкални метали. 
Наименованието им идва от арабската дума “алкали” което значи основа.  Na  и  K  са 
познати   от   стари   времена.   Литият   започва   да   се   изучава   усилено   преди   30-40 
години.Рубидият и цезият все още не са намерили широко приложение. Францият е 
дъщерен елемент на актино-урановия радиоактивен ред. В най-външия си електронен 
слой имат по един електрон, който се намира в s-състояние т. е. те са s-елементи.При 
обикновена  температура  са в твърдо агрегатно  състояние  и са меки и леки метали. 
Йонизационният   потенциал   на   алкалните   метали   е   много   нисък,   затова   лесно 
преминават в едновалентни йони, които влизат в състава на много твърди соли, а се 
съдържат и в разтвор. Йоните имат конфигурация на предходния инертен газ и почти 
не   действат   поляризиращо,   затова   всички   съединения   са   безцветни   и   имат   йонен 
строеж. Във воден разтвор йоните са хидратирани. Най-силно хидратиран е литиевият 
йон.   Ниският   йонизационен   потенциал   и   голямата   електроположителност   обуславят 
значителната реактивоспособност на тези елементи. Единствената степен на окисление 
при алкалните метали е +1. Те са силни редуктори и затова в земната кора не се срещат 
в  свободно  състояние.  Лесно   се  окисляват   на  въздуха   и взаимодействат   с  водата   и 
киселините.

2Na + 2H

2

O 



 2 NaOH + H

2 

2Na + 2HCl 



2NaCl + H

2

Особено   интересна   е   реакцията   на   тези   елементи   с   течен   амоняк   и   амини.   Те   се 
разтварят в тях като образуват оцветени разтвори, които са добри проводници на тока. 
Преносител  на   тока   е  солватирания  електрон,   чиято  концентрация   се  намалява   при 
разреждане на течния амоняк.

Na

тв

 + NH

3 



 Na

+

+ [ e (NH

3

)

n

]

-

Li

тв

 +CH

3

NH

2



Li

+

 + [ e (CH

3

NH

2

)n]

-

Електрона   се   солватира   благодарение   на   силно   поляризиращото   му   действие   върху 
молекулите на течния амоняк, които се координират около него.
Разпространение: 
Натрият и калият са разпространени почти в еднакви количества. Те влизат в състава на 
много силикатни минерали, които след изветряване под действието на атмосферните 
условия се превръщат частично в разтворими съединения. Преминавайки през земните 
пластове водата извлича натрия и калия като Na

+ 

и

 K

+ 

. Натриевите йони почти изцяло 

се отнасят в морските басейни, където са се натрупвали в продължение на хилядолетия 
в   огромни   количества.   Морската   вода   съдържа   големи   количества   хлоридни   йони, 
затова   при   изпарение   от   нея   изкристализира   главно  NaCl.   Въпреки   че   и   калият   се 
извлича   от   земните   пластове   в   същия   размер   до   морските   басейни   достигат   само 
незначителни количества. Причината за това е способноста на калия да се адсурбира от 
почвата.Освен   това   калият   е   извънредно   необходим   елемент   за   развитието   на 
растенията.Те го извличат от водата и почвата. Големи находища от сравнително чисти 
соли на Na и K са открити за пръв път в Щрасфурт – Германия. Сега и на други места в 
света са намерени такива находища.Те са се получили в далечните геологични времена 
при изпарение на солени езера и морета. Този процес продължава и днес например в 
Мъртво   море.Моретата   и   океаните   са   неизчерпаем   източник   на  NaCl.   Водата   на 
океаните   представлява   приблизително   3%   разтвор   на  NaCl.Суровинен   източник   за 
добиване на елементите и съединенията им са NaCl и KCl Натриевият хлорид се добива 

1