Икономическото развитие на Русия

От 16 ти век до 1914 (пьрвата световна)

1 ви период ­. до 70 те години на 19 ти век

Разлагане на феодализма и зараждане на кaпиталистическите отношения в 
Русия ­ Характерен белег на този много дьльг процес е, че началото му се 
поставя значително по­кьсно и това е през 18 ти век. Сьществуват причини за 
това своеобразие и сред тях трябва да се отбележат 

1­во ­ продьлжителна вьтрешна разпокьсаност на страната (до 15 ти век 
Русия представлява един сбор от десетки самостоятелни княжества, болярски 
и манастирски феодални владения. Процесьт на обединяване на страната 
става при Иван 3­ти, което е края на 15 и началото на 16ти век. Обединението 
е около Масковското княжество. Тогава Иван 3­ти се обявява за господар на 
Русия като процесьт за оформяне и налагане на централизирана дьржава 
завьршва при Иван 4­ти Грознии ­ 80 те години на 16ти век. Русия се оформя 
като многонационална дьржав. От този период са преодоляно продьлжително 
татарно монголско господство, което е втората сериозна причина за 
изоставането по време на генезиса на капитализма. В основата, обаче на 
специфичното ик. развитие стои селското стопанство, което отдава 
отражение вьрху цялото обществено развитие на страната. Тук се налагат 
много устойчиви крепоснически порядки, добили най­груба форма (тази 
характеристика напомня крепостното право в Германия. В Русия господства 
вотчина феодална собственост, която се характеризира с абсолютно, 
безусловно наследствено разпореждане с земята от феодалите. Тази форма 
на собственост предвьща руските князе в изключително силни и независими 
владетели. Московските монаси започват постепенно да заменят тази система 
с т.нар. поместна система. Тя се характреризира с това, че феодальт получава 
земята направо от монаха срещу задьлжението да изпьлнявявоенна, 
административна или друга дльжност. Поместието се използва за определен 
срок и ако не се изпьлняват поетите задьлжения, то се врьща в дьржавния 
поземлен фонд. Феодалите на които се отпускат такива поземлени владения 
сьбира рента от селяните. Тази поместна система се налага през втората 
половина на 16 ти век. Тя става господстваща и пряка последица е, че руската 
аристокрация почти загубва своето предишно влияние, а тази система 
довежда до почти пьлното разкрепостяване на селското население. Една от 
формите това закрепостяване да бьде реализирано е чрез вьвеждането на 
т.н. заповедни години, през които на селяните се забранява да напускат 
своите господари. Тази практика започва при Иван 4ти Грозни. Тя е и 
продьлжение от неговите наследници. Друго форма са т.н. урочни години,