СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ ”

магистърска програма ¨ Антична култура и литература¨

КУРСОВА РАБОТА

Mария Красимирова Шахпазова,  ФН: 59-М

Предмет:

A

нтична митология и религия

                              Тема: 

E

лена или споменът за една богиня

:

1

Съдържание:

Увод...................................................................................................................................................3
Раждането на 
Елена..........................................................................................................................4
Тезей..................................................................................................................................................5
Менелай.............................................................................................................................................5
Парис.................................................................................................................................................6
Елена като богиня............................................................................................................................7
Изводи...............................................................................................................................................9
Заключение......................................................................................................................................1
2
Цитирана литература.....................................................................................................................13

2

Увoд

     Във втора книга на своята история Херодот ни разказва една необичайна 
история за Елена, станала причина за Троянската война. Докато  Парис и Елена 
пътували от Спарта към Троя, буря ги изхвърля в  Египет, където тогавашният цар 
Протей задържа Елена, а Парис прогонва. Херодот твърди, че Елена никога не е 
била в Троя-ако е била, троянците незабавно биха я предали на ахейците и биха 
спасили града и жителите му. Този по-неизвестен вариант на историята за Елена, 
първоначално озадачава и е толкова невероятен, че може и да не му обърнем 
внимание. В античността обаче не е бил нещо необичайно, бил е известен на 
хората и присъствието му у ред други автори е доказателство за това.
  В „Илиада”  Елена е представена като причината за Троянската война, 
продължила 10 години, в която се бият герои, редом с богове. В „Одисея”  (Hom, 
Od.ΙV, 220-235) освен  вярна съпруга на Менелай тя е изкусна магьосница, която 
приготвя отвара на забравата на отчаяния Телемах. 
   Нито веднъж Омир не дава точни сведения за външния вид на Елена- тя е 
прекалено красива, за да се обрисува и приземи до обикновените думи.  Напразно 
ще търсим там нейните очи-сини ли са били или зелени, или може би синьо-
зелени, като безкрайните морски дълбини; косата й- златна или с оттенъка на 
залязващото слънце..Така и няма да разберем. Ликът  й ще остане във всички 
прекрасни образи, които ни връхлитат при мисълта за идеалната красота.
 Все пак един намек за нейната красота има в „Илиада”.  Когато насъбраните на 
крепостните стени първенци, вече на преклонна възраст, начело с цар Приам, 
виждат Елена да идва към тях, въпреки десетгодишната война, въпреки плача и 
загубите възкликват:

Нека не съдим троянци и медноколенни ахейци,
че за такава жена те отдавна понасят неволи!

3

Страшно прилича по свойто лице и снага на богиня!
                                                                                       (Ом. Ил.III, 156-158)
 Нейният образ остава неприкосновен за обиди и нападки. Приам я оправдава, 
като обвинява за случилото се боговете. (Ом. Ил.III, 164).   
 
В “Илиaда” Елена, въпреки че е причина за войната, не понася никакви 
последствия за това, остава  обичана в стана на ахейците и единствена  се спасява 
невредима  след завладяването на Троя заживява спокоен семеен живот в родната 
Спарта. Горгий в своето похвално слово  казва, че Елена избягва обвинението 
(διαφεύγει τύν αύτύαν),  независимо дали е сгрешила от любов (ύρασθεύσα) или 
по принуда от боговете (ύπύ θεύας ύνύγκης ύναγκασθεύσα). (Gorg. 20)
   Нейната красота ли  я извисява над земните й грешки? Или може би 
магическите й дарби  й помагат.. Съществува ли подобна сила на земята- която 
задвижва войни и остава ненаказана и все така желана и боготворена. Образът на 
Елена буди ред въпроси… 

Раждането на Елена

В „Илиада” и „Одисея” Елена е наричана „дъщеря на Зевс” (ύλύνη Διύς 
ύκγεγαυύα) (Ом. Ил. III, 418). Аполодор, в своята „Mитологическа библиотека” 
разказва как се родила Елена: В една и съща нощ Леда била обладана от Зевс, 
уподобен на лебед, и от Тиндарей. Така  от Зевс се родили Полидевк и Елена, а от 
Тиндарей – Кастор и Клитемнестра. Според  други, добавя той,  Елена е дъщеря 
на Немезида и Зевс.  Немезида искала да се изплъзне на Зевс и се превърнала  в 
патица, а пък Зевс се уподобил на лебед и така успял да се сноши с нея. Тя снесла 
яйце, което някакъв пастир намерил в дъбравите и дал на Леда. (Аполодор, кн.III, 
10,7) Този вариант присъства и в Cypria,( fr. 9,I PEG I)  Според първия, по-
разпространен вариант на мита, Елена има полубожествена природа, тя е дете на 
върховното божество Зевс и една смъртна жена. Нерядко се случва Зевс, 
привлечен от красотата на една земна жена, с хитрост да се домогне до нея. Деца 
на подобни връзки са героите Херакъл и Персей, богът на виното Дионис, но 
дъщеря от смъртна  е само Елена. Според втория е дете на две божества.
     Изoкрат в своето „Похвално слово за Елена” казва, че Парис е избрал дара на 
Афродита пред тези на останалите богини, не „от влечение към 
насладите”(Isocr.42) а от стремеж да се сроди със Зевс, защото смятал, че не може 
да завещае на децата си по-хубаво нещо от сродството със Зевс...” (Isocr. 43) 
  Немезида е персонификация на опълчването срещу неправдата. Тя е разглеждана 
и като дъщеря на нощта.
  Яйцето символизира живота в зародиш. Според един орфически мит 
чернокрилата нощ, обладана от вятъра, снесла яйце, от което се излюпил Ерос или 

4