1. Поява и развитие на педагогическата мисъл в Древността. 
Педагогически идеи на Сократ, Платон, Аристотел, Марк Фабий 
Квинтилиан

Сравнена със страните от Древния Изток, които били обединени в 
мощни   империи,   Древна   Гърция   изглеждала   нищожна.   Тя   е 
разделена на малки градове-държави, всяка населявана от няколко 
семейства   и   е   затворена   организация   със   своя   самостоятелна 
политика.   В   Гърция   се   обръща   внимание   на   свободата   на 
индивидуалното   развитие,   на   личната   самостоятелност. 
Вниманието   е   насочено   към   индивидуалното   възпитание,   към 
развитието на самостоятелно мислене, към изграждане на личното 
нравствено   достойнство.   От   Гърция   произхождат   най-големите 
философски и педагогически мислители на древността, поставили 
началото на теория на възпитанието. Между тях са Сократ, Платон, 
Аристотел и Марк Фабий Квинтилиан.

Сократ

(469-399 пр.н.е)

Един   от   седемте   мъдреци   на   Атина.   Известен   е   с   няколко   ярки 
факта:
- взима участие във всички войни на Атина тогава;
- за разлика от други софисти не взима пари за обучението;
- известен е с две максими.
* „Аз знам, че нищо не знам.”
* „Човеко, осъзнай себе си.”
- бива осъден от народа на Атина на смърт;
- умира изпивайки чашата с отрова;
-   негови   събеседници   са   били   неговите   ученици   и   случайни 
минувачи. Сократ винаги е бил в ролята на незнаещия;
- смятал е че съществува абсолютната истина, но всеки извървява 
пътя до познанието. След като познанието е записвано на хартия, 
то   губи   изтинността   си.   Сократ   беседва   със   съвременниците   си: 
Какво е добро и зло? За смелостта, доблестта и справедливостта. 
Той смята, че най-добрия начин да се научи нещо е беседата, в 
която човек намира, това което търси „евристична беседа”. 
Евистична беседа в 2 етапа: