Икономически университет – Варна

Стопански факултет

Изготвил: 
Кремена Иванова – 4 курс, гр 30, 
Стопанска логистика, Фак. номер: 9573

Икономически университет – Варна

Стопански факултет

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД

..........................................................................................................................................

 2  

УВОД

Протичането   на   производствения   процес   изисква   своевременното   му   и   ритмично 

осигуряване със суровини и материали.

В зависимост от обема на производството в предприятията е възможно създаването на 

различни   по   обем   и   асортимент   запаси   от   стоково-материални   ценности   (СМЦ).   Местата, 
където се съхраняват СМЦ са складовете. Те представляват материалната база на снабдяването.

Комплексът   от   складове   в   производствените   предприятия   образува   складовото 

стопанство.

Задачите   на   складовото   стопанство   могат   да   бъдат   сведени   до:   съхраняване   на 

необходимите   СМЦ,   тяхната   подготовка   за   производствено   потребление,   както   и   за 
експедиране   на   готовата   продукция,   организиране   на   количествен   и   качествен   контрол   на 
постъпващите   и   отпусканите   материали,   намаляване   на   складовите   разходи,   ускоряване   на 
обращаемостта на СМЦ.

Целта на настоящата дипломна работа е да се изяснят основните теоретични аспекти, 

свързани с дейността на складовото стопанство в предприятията, да се направи анализ и оценка 
на състоянието и организацията на работата на складовото стопанство в “ Софарма” АД и да се 
очертаят основните насоки за подобряването им.

Технико-икономически анализ на складовото стопанство на “Софарма” АД 

стр. 2

Икономически университет – Варна

Стопански факултет

ГЛАВА ПЪРВА

ТЕОРЕТИКО-МЕТОДОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА СКЛАДОВОТО СТОПАНСТВО

1.1. Същност, значение и задачи на складовото стопанство

За нормалното протичане на производствения процес в едно индустриално предприятие е 

необходимо   създаването   на   определено   количество   производствени   запаси.   Наличието   на 
запаси   осигурява   поддържането   на   непрекъснат   и   ритмичен   производствен   процес   и 
същевременно   позволява   безпрепятствено   изпълнение   на   производствените   задачи   от 
предприятията.

За   съхраняване   на   запасите   от   СМЦ   е   необходимо   изграждането   и   поддържането   на 

складове. Складовете са сгради или открити площадки, на които се складират и обработват 
материални ресурси. 

Основните функции на складовете са:
-

получаване на материални ресурси

  – дейностите по разтоварване на материалните 

ресурси от транспортните средства и своевременното им приемане по количество и качество;

-

складиране на материалните ресурси  

– тук влизат дейностите по придвижване на 

материалните ресурси до складовете и тяхното подреждане;

-

отпускане   на   материални   ресурси

  –   включва   вземането   на   необходимите 

материални ресурси от местата за съхраняване и придвижването им до транспортните средства 
или до работните места.

Комплексът от складове образува складовото стопанство.

Технико-икономически анализ на складовото стопанство на “Софарма” АД 

стр. 3

Икономически университет – Варна

Стопански факултет

Складовото   стопанство   представлява   база   за   съхраняване   на   постъпващите   в 

предприятието суровини, материали и други СМЦ, за тяхното комплектоване и отпускане в 
производството,  за съхраняване на  междинните  продукти,  които подлежат на  по-нататъшна 
дообработка   в   предприятието,   за   комплектоване,   съхраняване   и   експедиране   на   готовата 
продукция.

Дейността на складовото стопанство има важно значение за своевременното снабдяване 

на производствените звена с необходимите им суровини и материали и експедиране на готовата 
продукция, опазване на СМЦ от увреждане и разхищение, за намаляване на трудоемкостта и 
себестойността   на   складовите   операции,   за   увеличаване   на   пропускателната   способност   на 
складовете и др.

Значението на складовете може да се оценява в няколко направления –  

техническо и 

икономическо

. Техническото се изразява в това, че складовете служат като депа за запазване на 

потребителната стойност на СМЦ до тяхното производствено потребление или до реализацията 
им на пазара. Икономическото значение се изразява чрез влиянието им върху скоростта на 
обръщението   на   производствените   запаси,   разходите   за   обръщението   и   икономическите 
резултати от дейността на производственото предприятие. 

 Основните задачи на складовото стопанство в производствените предприятия могат да се 

сведат до следните:

-

приемане, съхраняване и отчитане на суровините, материалите, готовата продукция и 

др.;

-

подготовка   и   отпускане   на   необходимите   суровини,   материали   и   др.   за 

производствено потребление;

-

своевременно комплектоване и експедиране на готовата продукция;

-

осигуряване необходимите условия за съхраняване на СМЦ в складовете;

-

контрол на качеството на съхраняваните СМЦ;

-

контролиране и поддържане на необходимите производствени запаси от суровини, 

материали и други СМЦ, съобразно нормативите;

-

опазване на материалните ценности от разхищение и увреждане;

-

механизиране и автоматизиране на товаро-разтоварните операции с цел облекчаване 

труда на складовия персонал;

-

намаляване на трудоемкостта и себестойността на складовите операции и др.

1.2. Организационна структура на складовото стопанство и видове складове

Складовото стопанство заема важно място в производствено-организационната структура 

на предприятието.

Съвкупността от всички складове в предприятието образува структурата на складовото 

стопанство.   При   определяне   на   териториалното   разположение,   броя,   вида,   големината   и 
специализацията на складовете в предприятието, трябва да се има предвид номенклатурата и 

Технико-икономически анализ на складовото стопанство на “Софарма” АД 

стр. 4

Икономически университет – Варна

Стопански факултет

количеството   на   съхраняваните   СМЦ,   специфичните   изисквания   към   съхраняването   им, 
движението им в рамките на предприятието и др. Видът и месторазположението на складовете 
по територията на предприятието, както и степента на техническата им съоръженост трябва да 
бъдат   такива,   че   да   осигуряват   опазване   на   материалите   от   увреждане   и   разхищение,   да 
създават  възможност   за   най-бързо  придвижване   на   материалните   ресурси   от   складовете   до 
цеховете-потребители и от цеховете-производители до складовете за готова продукция и то при 
възможно най-малки разходи за тяхното съхраняване и транспортиране.

В   производствените   предприятия   съществува   тясна   технологична   връзка   между 

складовете   и   производствените   звена   и   затова   от   съществено   значение   е   териториалното 
разположение на складовете. 

Складовете в предприятията могат да бъдат класифицирани по различни признаци:

I. В зависимост от вида на съхраняваните СМЦ се различават складове за:

1.

Суровини   и   материали   –   тези   складове   са   подчинени   на   отдел   “Материално-

техническо снабдяване”;

2.

Кооперирани изделия;

3.

Полуфабрикати и заготовки – подчинени са на Планово-диспечерския отдел;

4.

Инструменти – подчинени са на отдел “Инструментален”;

5.

Оборудване;

6.

Резервни части;

7.

Готова продукция – тези складове са подчинени на отдел “Пласмент”;

8.

Работно облекло и др.

II. В зависимост от съхраняваните в тях суровини и материали, складовете за суровини  

и материали могат да бъдат:

1.

Специализирани складове – в тях се съхраняват материални ценности от определена 

група.  В някои предприятия могат да  бъдат изградени и тясно специализирани складове, в 
които се съхранява строго ограничена номенклатура от материални ценности;

2.

Смесени складове – в тях се съхраняват няколко групи материални ценности;

3.

Универсални   складове   –   са   тези,   в   които   се   съхраняват   всички   видове   основни 

суровини и материали.

III.   Съобразно   обхвата   на   действие,   т.е.   сферата   която   обслужват,   биват:  

общозаводски,   цехови   и   районни   (районните   обслужват   цеховете   от   определен   район   на  
предприятието).

1.

Общозаводски (районни) складове – към тях се отнасят обикновено следните:

а)

Складове,   свързани   с   материално-техническо   снабдяване   (МТС),   в   това   число   за 

суровини и материали, гориво, кооперирани изделия и др.;

б) Складове, свързани с пласмента, в това число за готова продукция и за отпадъци;
в)

Централни инструментални складове (ЦИС);

г)

Складове за оборудване и резервни части;

Технико-икономически анализ на складовото стопанство на “Софарма” АД 

стр. 5

Икономически университет – Варна

Стопански факултет

д) Складове за работно облекло и други домакински материали;
е)

Други складове, в това число за бои, смазочни масла и други.

Общозаводските   и   районните   складове   снабдяват   производството   с   необходимите 

материали директно или посредством цеховите складове.

2.

Цеховите складове биват:

а)

За материали;

б) За заготовки;
в)

За съхраняване на междуоперационни задели;

г)

За инструменти и др.

Цеховите   складове   за   материали   могат   да   се   захранват   от   централните   (районните) 

складове   на   предприятието,   а   когато   съответния   вид   материал   се   консумира   в   големи 
количества, те се захранват директно от доставчика.

IV.   В   зависимост   от   конструктивните   им   особености,   складовете   биват:   закрити,  

открити или полузакрити.

1.

Закрити – в тях се съхраняват ценните материали и тези, които се увреждат под 

влияние на атмосферните условия. В предприятията преобладават закритите складове. Те могат 
да бъдат едно- или многоетажни сгради. В зависимост от температурните условия, при които 
следва да се съхраняват материалните ценности, закритите складове могат да бъдат отопляеми, 
неотопляеми и охлаждани;

2.

Открити складове – представляват открити площадки, съоръжени с необходимото 

подемно-транспортно   оборудване.   Тук   се   съхраняват   материални   ценности,   които   са   в   по-
големи количества  и не се увреждат под влиянието на атмосферните условия;

3.

Полузакрити   складове  –   представляват   навеси,   където   се   съхраняват   крупно-

габаритни,   тежки   материални   ценности,   които   не   се   увреждат   от   атмосферното   влияние   и 
температурните промени.

V. Според собствеността биват:

1.

Собствени складове – собственост на предприятието;

2.

Чужди складове – наети от други предприятия.

VI. Според предназначението си:

1.

Складове за съхранение – основното им предназначение е да съхраняват продукти за 

средносрочен или дългосрочен период от време;

2.

Складове за доставяне – те получават продукти от различни складове за съхранение, 

комплектоват   ги   и  ги   изпращат   по   най-бързия   начин   към   потребителите.   Съществуват   две 
разновидности на тези складове: разпределителни и транзитни.

VII. Според равнището на функциониране:

1.

Местни складове;

2.

Регионални складове;

3.

Национални складове;

Технико-икономически анализ на складовото стопанство на “Софарма” АД 

стр. 6

Икономически университет – Варна

Стопански факултет

4.

Международни складове.

VIII. Според автоматизацията:

1.

Немеханизирани;

2.

Механизирани;

3.

Автоматизирани.

1.3. Организация на дейността на складовото стопанство

Вътрешното устройство на складовете и разпределението на складовите помещения има 

важно   значение   за   правилното   съхранение   на   производствените   запаси   и   за   правилната 
организация на складовия процес. Изисквания, предявявани към устройството на складовете:

-

най-добри условия за опазване на СМЦ от повреди, похабяване и загуби като се 

осигурява необходимата климатизация, вентилация и противопожарна защита, отговарящи на 
физико-химичните свойства на СМЦ;

-

оптимални условия за изпълнение на операциите, включени в технологичния процес 

(разтоварване, приемане по количество и качество, преместване, съхранение и отпускане на 
материалните   ресурси   на   производствените   звена)   при   най-ефективно   използване   на 
материалната база и труда на работниците;

-

нормални условия на труд, ограничаване на тежкия и непривлекателен труд.

Необходимо   е   да   се   отдели   специално   внимание   и   на   изискванията   към   подовата  

настилка в складовете, която трябва да издържа на големи натоварвания (статично и динамично 
натоварване), на подовите повърхности и на подовите нива.

Основните фактори, от които зависи устройството на складовете са:
-

обем и структура на постъпващите за съхранение СМЦ;

-

физико-химични свойства на СМЦ;

-

особеностите и характерът на технологичните операции в склада;

-

видове складови площи.

В   повечето   случаи   складовете   се   изграждат   под   формата   на   правоъгълник,   като 

получаването и експедирането на материалните ресурси се извършват от по-късата страна.

В складовете се осъществяват дейности като товарене и разтоварване, преместване до 

местата   за   съхраняване   и   от   тях   до   работните   места,   подреждане   и   съхраняване   и   др.   В  
зависимост от това общата складова площ се подразделя на:

Площ   за   приемане   (Е

пр

)     и   площ   за   отпускане   (Е

отп

)     –   използват   се   за   временно 

престояване   на  материалните  ресурси  докато  се   осъществяват  дейностите  по  приемане   или 
отпускане. Те могат да бъдат отделно обособени или обединени. Определят се по следните 
формули:

E

пр

 = П

ср.дн.пол.

*

 K

нер.пол.

*

 t

пол

   (м

2

)

P

Технико-икономически анализ на складовото стопанство на “Софарма” АД 

стр. 7

Икономически университет – Варна

Стопански факултет

E

отп

 = П

ср.дн.отп.

*

 K

нер.отп.

*

 t

отп

   (м

2

), където:

P

Е

пр,  

Е

отп 

– площ за приемане или отпускане, в м

2 

;

П

ср.дн.пол.

, П

ср.дн.отп. 

– среднодневно получени или отпуснати количества материални ресурси, 

в тона;
К

нер.пол.

, К

нер.отп.

 – коефициент на неравномерност на получаване/отпускане;

t

пол

, t

отп

 – е време на престояване на материалните ресурси на приемната/отпускната площ, 

в дни;
Р – допустима натовареност на 1м

2

 складова площ, в т/м

2

.

2.

Площ   за   съхраняване   (Е

съхр

)   –   тя   заема   най-голям   относителен   дял   в   размера   на 

общата   складова   площ.   Посредством   нея   се   определя   коефициентът   на   използване   на 
складовата площ (К

изп.скл.пл.

), който е отношение на площта за съхраняване към общата складова 

площ (Е

скл.

).

Площта за съхраняване се определя по два начина:
а) по допустима натовареност на 1м

2

 складова площ:

E

съхр

 = З

макс

   (м

2

), където:

P

З

макс

  – максимален запас в тонове, определящ се като произведение на среднодневно 

получените материали и интервала м/у две поредни доставки в дни.

б) чрез сумиране на площите, заети от стелажи или стифове:
Е

съхр

 = а 

*

 в 

*

 п  (м

2

), където:

а – дължина на стелажа или стифа, в м;
в – ширина на стелажа или стифа, в м;

п – брой на стелажите или стифовете.

3.

Площ за пътищата, по които се движат техниката и персоналът (Е

път

) -определя се по 

следния начин:

Е

път

= п 

*

 a 

*

 в  (м

2

), където:

п – брой на проходите;
а – дължина на прохода, в метри (обикновено е равна на дължината на стелажа или 

стифа);

в – ширина на прохода, в метри.

Ширината на проходите зависи от количеството на съхраняваните материални ресурси 

и вида на използваните подемно-транспортни средства. Тя се определя по два начина:

а) там, където не се изисква разминаване на подемно-транспортна техника:
в = в

1 

+ 2в

2

 , където:

в

1

 – ширина на транспортното средство, в м;

Технико-икономически анализ на складовото стопанство на “Софарма” АД 

стр. 8

Икономически университет – Варна

Стопански факултет

в

2

  –   разстояние   между   транспортното   средство   и   стелажите   или   стифовете   при 

разминаване, в м.

б) там, където се изисква разминаване на транспортните средства:

в = 2в

1 

+ 3в

2

 .

4.

Площ за конструктивни елементи (Е

к.ел.

)   – тя включва площите, заети от колони, 

стълбища и асансьорни клетки. Определя се чрез пресмятане площта на всеки конструктивен 
елемент по неговите размери и последователното им сумиране. 

5.

Площ   за   административно-битови   помещения   (Е

адм.бит.

)   –   тя   се   определя   според 

съществуващите нормативи.

6.

Площ за подготвителни участъци (Е

подг.уч.

)  – зависи от количеството на подготвените 

за   производствено   потребление   материални  ресурси,   техните   размери,   броя   и  размерите   на 
използваните машини.

Необходимостта   от   правилно   опазване   на   съхраняваните   материални   ресурси   и   по-

доброто използване на наличните складови площи, е породила нужда от съответно оборудване. 
Оборудването   за   съхраняване   представлява   устройства   и   приспособления   за   подреждане   и 
съхраняване   на   материалните   ресурси   като   запас.   Оборудването   за   съхраняване   включва 
палетите, стелажите и различни приспособления за насипни и течни материални ресурси. 

Движението на материалните ресурси и съхраняването на по-големи количества от един и 

същи асортимент налага окрупняването на товарните единици. Когато товарите са с по-големи 
размери е възможно по-голямо окрупняване чрез използването на палети. По своята същност  
палетите   са   съоръжения   с   или   без   надстройка,   които   служат   за   подреждане   върху   тях   на 
единични или опаковани товари с цел получаване на уедрена товарна единица, която може да 
се обработва механично. Палетите могат да бъдат дървени, метални или пластмасови.

1

При международните превози е наложително палетите да са със стандартни размери.

2

За някои групи материални ресурси е по-удобно използването  на  каса-палети.
Възможно е подреждането на палетите в стиф (фигура с различни форми), с което се  

подобрява използването на кубатурата, но се затруднява обработката на долните редове и не се 
спазва правилото FIFO

3

. 

При съхраняването на различни СМЦ, широко използване са намерили стелажите. Те 

представляват   съоръжения   за   многоредово   подреждане   на   единични,   укрупнени   в   пакети, 
касети и палети товарни единици. Стелажите дават възможност за механична обработка на 

1

 Препоръчително е за хранителни продукти палетите да са пластмасови.

2

 Съществуващата тенденция за ширина на транспортните средства около 2,5 м. е наложило използването 

на стандартна дървена палета с размери 1200х800х150 мм., а за контейнерите, чиято ширина не 
превишава 2,4 м.се използва стандартна квадратна палета с размери 1100х1100х150 мм.

3

 FIFO – “първи постъпил, първи излязъл”

Технико-икономически анализ на складовото стопанство на “Софарма” АД 

стр. 9

Икономически университет – Варна

Стопански факултет

товарните единици, самостоятелно поставяне и вземане на необходимите количества, като се 
спазва правилото FIFO. Стелажите се делят на следните групи:

а)

за единични, опаковани и палетизирани материални ресурси;

б) за материални ресурси с голяма дължина.
При   съхраняването   на   материални   ресурси   от   първата   група   се   използват   клетъчни, 

проходни   и   блокови   стелажи.   Клетъчните   стелажи   могат   да   бъдат   с   полици,   с   носачи   и   с 
конзоли.

При   съхраняване   на   материални   ресурси   с   голяма   дължина,   приложение   намират 

стойковите и конзолните стелажи.

При съхраняването на насипни материали намират приложение бункерите и силозите с 

различна вместимост, които са изработени от метал или железобетон.

При   съхраняването   на   течности   се   употребяват   вместимости   като   бутилки,   бидони, 

варели, цистерни и резервоари.

Обработката   на   материални   ресурси   се   извършва   с   различни   подемно-транспортни 

механизми.   Колкото   по-голям   е   обемът   на   работата   в   складовете,   толкова   по-голяма   е 
необходимостта от механизирането на складовите процеси. 

В   практиката   намират  приложение   предимно  четири   основни  метода   на   обработване: 

ръчно,   с  колички,   с  вилкови  повдигачи  и с  конвейери.   Количките  могат да  бъдат  ръчни и  
моторизирани. Ръчните колички са ефективни само за малки обеми и за придвижване на къси  
разстояния. Те облекчават труда на работника и повишават неговата производителност. Тяхна 
разновидност са транспалетните колички. Те се използват за преместване на палети или други 
обединени товари на малки разстояния и се движат по равни подови настилки.

Моторизираните колички като влакчета и автоматично управлявани возила се използват 

за придвижване на многобройни обединени товари на големи разстояния. Техен недостатък е, 
че трябва да се товарят в началната и да се разтоварват в крайната точка.

При използването на влакчетата, се намалява броят на водачите на моторните колички и 

нараства обемът на едновременно придвижваните товари.

Автоматично   управляваните   возила   са   тип   електрокари,   които   следват   едно 

предварително   определено   трасе.   Чрез   тях   се   премахва   човешкия   труд.   Автоматично 
управляваното возило може да се превърне във влакче без водач, теглещо няколко ремаркета, 
всяко от които носи собствен товар.

Вилковите повдигачи могат да бъдат разделени в две групи:
-

универсални – като електрокари и мотокари – повдигачи;

-

специализирани – като трансманипулатори и щабелкранове.

Универсалните   вилкови   повдигачи   са   най-разпространените   машини   за   складова 

обработка на материални ресурси. Те са предназначени за транспортиране, поставяне и вземане 
на материални ресурси   в закрити и открити складове. В закритите складове се използват само 
електрокари-повдигачи, а в откритите освен тях се използват и мотокари.

Технико-икономически анализ на складовото стопанство на “Софарма” АД 

стр. 10

Икономически университет – Варна

Стопански факултет

Електрокарите-повдигачи   в   зависимост   от   функциите,   които   осъществяват   биват: 

разкрачващи, протяжни, с баланс, с три   или четири колела. Универсалността им нараства с 
използването   на   разнообразни   товарозахватни   приспособления,   като   вилици,   вилични 
удължители, дорници и др.

Електрокарите повдигачи имат редица слабости като ограничена височина на издигане и 

сваляне, сравнително големи работни коридори, отдалеченост на водача от мястото на вземане 
или поставяне на палета и други.

Специализираните вилкови повдигачи, а именно трансманипулатори и щабелкранове се 

използват   при   голям   товарооборот,   обработка   на   по-голяма   височина   и   работа   в   по-тесни 
коридори.

Изключително добри средства за транспортиране са конвейерите. При тях е възможно 

автоматично товарене и разтоварване. Най-важното при тях е да има непрекъснат поток от 
СМЦ. Те доставят и вземат материалите автоматично или по условен сигнал. Те могат да по -
дават, да подреждат или групират материалите и са незаменимо средство при автоматизирането 
на складовите и производствени процеси.

Конвейерите   биват:   лентови,   ролкови,   с   колела   или   вериги.   Могат   да   работят 

хоризонтално, вертикално, около ъгли, наклонени надолу или нагоре. В повечето случаи те са 
електрически, но в някои случаи може да се използва и гравитацията.

Крановете   са   друг   вид   подемно-транспортни   механизми,   които   се   използват   за 

хоризонтално и вертикално преместване на материални ресурси. Те могат да бъдат мостови, 
портални, конзолни, кулокранове и автокранове. Използват се предимно в складовете за метали 
и други едрогабаритни материали.

1.4. Технологичен процес на складовата дейност 

Технологичният процес на работа в складовете включва всички операции, свързани с 

обработването на СМЦ от постъпването им в склада до отпускането им в производството. Тези 
операции могат да се разделят на 

основни и спомагателни

. Към основните операции се отнасят 

приемането,   подреждането,   съхраняването,   отпускането   и   доставянето   на   материалните 
ресурси   до   работните   места.   Към   спомагателните   операции   се   отнасят   –   сортиране, 
разопаковане,   комплектуване   и   опаковане.   Основните   операции   са   задължителни   за   всеки 
технологичен процес, докато спомагателните определят степента му на сложност. 

Складовите операции трябва да се осъществяват в определена последователност, чието 

нарушаване води до загуби на работно време.

Получените СМЦ подлежат на своевременно разтоварване, количествено и качествено 

приемане. Те се придружават от фактура, сертификат за качество, спецификация, нареждане за 
експедиция   и   други.   Разтоварването   на   материалните   ресурси   трябва   да   осигури   бързо 
освобождаване   на   транспортните   средства,   премахване   на   престоите   и   на   загубите   при 

Технико-икономически анализ на складовото стопанство на “Софарма” АД 

стр. 11

Икономически университет – Варна

Стопански факултет

разтоварване и намаляване разходите на време и труд. След като се разтоварят, материалните 
ресурси се приемат по количество и качество. 

Количественото   приемане   на   материалните   ресурси   се   осъществява   от   материално-

отговорното лице /МОЛ/ на склада, а качественото - от представител на техническия контрол.

Количественото приемане предхожда качественото и се извършва при разтоварване на 

транспортните средства като се следи  дали фактическите количества отговарят на посочените 
в съпроводителните документи. То се постига чрез претегляне, преброяване и измерване като 
начина на приемане зависи от физико-химичните свойства на СМЦ.        

Качественото приемане на СМЦ има за цел да определи в каква степен те отговарят на 

стандартите,   техническите   условия   и   образци.   То   се   осъществява   въз   основа   на   данните   в 
съпроводителните   документи   (сертификат,   паспорт   и   др.),   удостоверяващи   качеството   и 
комплексността на доставените СМЦ с действащите за тях стандарти, технически условия и 
образци. При липса на сертификат или паспорт, доставените СМЦ се приемат по фактически 
установени качества, като се съставя констативен протокол. Получените СМЦ се проверяват 
качествено от органите за технически контрол по определени в контролните карти показатели.

За получените материални ресурси МОЛ на склада изготвя контролно съобщение (в 2 

екземпляра)   и   заедно   с   паспорта   или   сертификата   го   предава   на   органите   за   технически  
контрол.

Въз   основа   на   контролното  съобщение   органите   за   технически   контрол  осъществяват 

качествени проверки и лабораторни изпитания чрез вземане  на проби (средни и по избор). 
Материалите, които имат отклонение в качествените показатели и не могат да се използват по  
предназначение се връщат на доставчика или се използват за други нужди. Отхвърлените СМЦ 
се съхраняват отделно и отчитат като приети на отговорно пазене. 

Количественото и качественото приемане приключват с оформяне на складови разписки, 

които се предават в счетоводството, а получените материални ресурси се записват в складовите 
картони.

Непосредствено след количественото и качественото приемане на материалните ресурси 

и тяхното заприходяване в склада, следват операции по подреждане и съхраняване. Към тези 
операции   се   отнасят   придвижване   до   местата   за   съхраняване,   подреждане   в   местата   за 
съхраняване, създаване на необходимите условия за количествено и качествено опазване на  
СМЦ и контрол за състоянието им при продължително съхраняване. Придвижването на СМЦ и 
правилното им подреждане по местата за съхраняване се осъществява посредством наличната в 
склада подемно-транспортна техника.

Комплексът от организационно - технически мероприятия, които се осъществяват във 

връзка с опазването на СМЦ е известен като 

техника на съхраняването.

В складовете, материалните ресурси могат да бъдат подредени по следния начин:
1.

Сортово   подреждане

  –   при   него   за   всеки   вид   материален   ресурс   се   отделя 

конкретно място, до което трябва да има свободен достъп. 

Технико-икономически анализ на складовото стопанство на “Софарма” АД 

стр. 12