Великотърновски университет” св.св.Кирил и 

Методий”

Стопански факултет-публична администрация

РЕФЕРАТ

УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА:

УРБАНИСТИКА

тема:

УРБАНИЗАЦИЯ И УРБАНИСТИКА

Изготвил:                                                                          Проверил:
Надежда Бонева                                           доц.д-р Атанас Дерменджиев
фак. N ПА-79-К                             

април 2011г.

Най-общо казано, урбанизацията е термин, с който се обозначава 

повишаването на ролята на градовете и градския начин на живот в 
съвременната цивилизация.

Този процес има две страни, две лица:

-

социално   –   концентрация   на   населението   в   градовете   или 

градските агломерации, повсеместно доминиране на градския начин 
на живот….

пространствено   –   увеличаване   на   територията   на   градовете, 

увеличаване на плътността на усвояване на тяхната среда, развитие 
на транспортните системи. Пространствена проява на урбанизацията 
е и процесът на създаване на нови градове или превръщане на селата 
в градове.Проследявайки историческото развитие на процеса, можем 
да говорим за пет стадия на урбанизацията.

Поява, развитие и еволюция на понятията в урбанизма. 

Те имат собствен живот, появяват се в момент   на необходимост от 
обозначаване   на   ново   явление,   нов   факт……  В   своето   развитие, 
понятието   се   обогатява   или   изчиства,   придобива   еднозначно   или 
многозначно звучене..

От друга страна, то няма ясно фиксирани граници, има “поле” на 

обозначаване, което е с плуващи и преливащи граници.

От трета страна, в практиките на различните научни общности 

или   държави   тези   понятия   имат   различно   тълкувание,   различно 
обозначаване.

Урбанизация,   урбанизъм,     урбанистика,     –   общият   корен– 

“урбан“, произхожда от латинското “urbanus” – град, крепост, полис, 
изисканост   и   означава   всичко   онова,   което   засяга   града, 
характеризира   града   като   опозиция   на   селото,   на   аграрното,   на 
първичното. В самото си начало терминът “урбанизира” е означавал 
“прави   вежлив”,   тоест   обозначава   процеса   на   преобразуването   на 
нещо   в   по-изискано,   по-изтънчено.   Съвременният   смисъл   на 
понятието  –  “да  се придава  градски  характер”,  “да  се превръща  в 
град”.

-

Селото   е   мястото   на   истината,   на   традицията,   на  природния 

начин на живот, на опознаваемите, обозримите общности, обединени 
от общи традиционни ценности.

-

Градът   е   мястото   на   цивилизацията,   на   изтънчеността,   на 

вежливостта, на активността, на свободата и промените. Но градът е 
и   мястото   на   отчуждението,   на   разпадането   на   традиционните 
общности.   Той   е   мястото   на   парите   и   закона,   на   богатството   и 
разкоша, на тълпата и масите, на мобилността и изолацията.

Това са две противопоставени социокултурни системи, едната от 

които   –   селото,   се   разрушава   под   въздействието   на 

индустриализацията,   а   другата   –   градът,   се   развива.   Едната   е 
патриархалния   образ   на   доиндустриалните   общества,   другата   е 
агресивната рожба на индустриалната революция

.

Първият   стадий

  на   урбанизацията   започва   фактически   с 

историята на градовете, с тяхното раждане. Тяхната поява се дължи 
на първия скок в развитието на човешката цивилизация – началото на 
уседналата земеделска и животновъдна дейност.

Първите градове се появяват около 1000 години след земеделската  
революция. Например в Шумер земеделската революция е от 5000  
години преди Новата ера, а първият известен град в тази област е  
Ериду   –  възникнал   там   хиляда   години   по-късно.   Към   3500  година  
преди Новата ера в Шумер са налице вече редица градове - Ур, Урук,  
Лагаш,   Киш,   Ниппур.   Първата   урбанизация   остава   ограничена.  
Слабата продуктивност на земята ограничава числото на хората,  
които   тя   може   да   изхранва,   без   да   участват   в   земеделските  
работи. Тяхната част в началото е твърде малка – 1 до 2% и не е  
била   повече   от   5%.   В   зоните   на   старите   цивилизации   –  
Средиземноморието   или   Китай   –   пропорцията   остава   генерално  
около   10%   и   никога   не   надхвърля   20%.   Тъй   като   транспортът  
тогава е труден, градовете могат да разчитат само на близките  
села и на ограничен в периметъра си изхранващ ги селскостопански  
пояс. Това ограничава техния ръст и те са малки спрямо сегашните  
мащаби. Само морските райони и пристанищата надхвърлят това  
ограничение.   Например   във   вековете   преди   индустриалната 
революция градовете на Холандия са били вече сравнително големи, а  
частта   на   градското   и   население   е   била   почти   наполовина   от  
цялото.

Вторият   стадий

  (

същинската   урбанизация)

,   е   свързан   с 

промишлената   революция,   която   води   началото   си   от   18   век.  
Промишлената революция по начало е свързана с откриването на  
парната машина и възможността от това за концентриране на  
промишлените   дейности.   Обществото   започва   да   се   развива   под  
знака   на   формулата   “концентрация   на   труда   =   ефективност”.  
Развитието   на   промишлеността   и   новите   технологии   водят   от  
една   страна   до   паралелен   напредък   в   транспорта   с   появата   на  
железниците,   а   от   друга,   до   усъвършенстване   на   земеделското  
производство. Това дава възможност за освобождаване на работна  
ръка   от   селскостопанските   зони,   която   новите   промишлени  
центрове   поемат.   Това   води   до   много   бързо   разширяване   на  
териториите   на   градовете   с   нови   жилищни   и   промишлени   зони,  
води до криза в тяхното екологическо състояние. В същото време  
развитието   на   транспорта   разширява   областите,   от   които 
градовете   се   изхранват   със   селскостопанска   продукция   и