16 въпрос Анализ на системата за езиково обучение

Пред езиковото обучение стои задачата да се овладяват умения за оптимално 

практикуване на българския език в съответствие с книжовните норми, с 
възрастовите особености на учениците и с комуникативните им потребности. 

Таксономията на целите на езиковото обучение в НУ се изгражда съобразно с 
хпарактеристиките на личността – познавателно-логически, практико-приложни и 

мотивационно-ценностни. Различават се : информативно-познавателни цели – 
насочени са към овладяване на осн.лингвистични понятия и закономерности, нужни 

за езиковата подготовка на учениците; комуникативно-практически цели – отнасят 
се до формирането на учения и навици за пълноценно участие в речевото общуване.

Съдържание на началното обучение по български език – В НУ е предвидено да се 
усвои широк кръг знания и умения, свързани с фонетиката. Още в първи клас 

учениците започват да правят разлика межу звук и буква. Те изследват 
количествените несъвпадения между звук и буква, при което откриват, че в 

българския език има случаи, в които: една буква означава два звука; един звук се 
означава с две букви; буква „ь” няма звукова стойност, тоест не може да се 

озвучи. Изучават се и основните противопоставяния във фонемната система на 
българския език: звуковете се разделят в две основни групи – гласни и съгласни; 

в групата на гласните първокласниците разграничават тесни и широки гласни, а в 
групата на съгласните – сонорни, звучни и беззвучни. Осъзнаването на основните 

противопоставяния във фонемната система на езика е основата за обучението по 
правопис. Свързвайки звуковете по двойки, ученикът запомня възможните редувания 

– а/ъ, о/у ... Те се превръщат за него в сигтнал за възможна грешка. По-
съществени затруднения изпитват учениците при осъзнаване на различията между 

меките и твърдите съгласни, което се осъществява за първи път в етапа на 
ограмотяване при изучаване на буквите – ь,ю,я, а в четвърти клас е предмет на 

теоретически анализ.  Съществено място в началното обучение по български език е 
отделено и на знанията и уменията от областта на морфологията. В трети клас 

учениците се запознават с частите на думата – корен, представка, наставка и 
окончание. За разпознаването на морфемите с ключаво значение е умението на 

ученика да образува сродни думи. Чрез тях той може да определи корена на думата, 
а оттам и другите съставящи я морфеми. Широко място в началнот обучение по 

български език заема и изучаването на частите на рачта. Първоначално се формират 
понятията „прилагателно име”, „съществително име” и „ глагол”. Към тях в 

четвърти клас се добавят „наречие” и „ числително име”. От значение е малкият 
ученик да прави отчетлива разлика между различните лексико-граматически класове. 

Това е възможно само ако се позовава едновременно и на семантическите, и на 
граматическите признаци на думите. Учениците изучават и основните граматически 

категории: род, число, лице и време на глагола. В НУ  се изучават само четири 
глаголни времена – сегашно, бъдеще, минало свършено и минало несвършено. През 

първите три години на обучението си учениците работят само с основните глаголни 
времена, ориентирани към момента на говорене – сегашно, бъдеще и минало време. В 

четвърти клас знанията за темпоралната система се задълбочават, като така 
нареченото „минало време” се представя с две от миналите времена – минало 

свършено и минало несвършено време. В съдържанието на началното обучение по 
български език са включени и понятия от областта на синтаксиса. Понятието 

„изречение” се въвежда още в първи клас. Учениците се учат да означават 
границите на изречението, да постигат граматическа правилност при конструирането 

му, да променят словореда съобразно с комуникативните цели. Изучават се видовете 
изречения по цел на изказването – съобщително, въпросително и възклицателно 

(първи клас) и подбудително изр-е (въвежда се в 4 клас). Предмет на усвояване са 
и видовете изречения по състав – просто и сложно изр-е. В НУ  е предвидено да се 

изучават главните части на изречението – подлог и сказуемо. Началното обучение 
по български език включва и методическа работа, свързана със знания и умения от 

областта на стилистиката. Целта е да се отстранят основните стилистични 
несъвършенства в речта на малкия ученик. За отстраняването на тези типове 

стилистични грешки се провежда системна методическа работа, в хода на която 
учениците овладяват следните способи за редактиране: редактиране чрез 

съкращаване; редактиране чрез добавяне; редактиране чрез замяна; редактиране 
чрез разместване. Преодолявайки трудностите относно граматическата абстракция, 

учениците възхождат от незнанието към теоретичното изучаване на езика и неговите 
закономерности.