ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ СВЪРЗАНИ СЪС 

СЪЗДАВАНЕТО И ИЗПОЛЗВАНЕТО НА 

АКРЕДИТИВА

Терминът “акредитив” (на английски език “letter of credit”, на френски “lettre de credit”, 

на   немски   “Akkreditiv”)   произлиза   от   думите   “кредит”,   “кредитирам”.   Произходът   му   се 
обяснява   с   това,   че   акредитивът   легитимира   (акредитира)   бенефициента   като   получател   на 
сумата пред банката-издател, в това значение се използва и в дипломацията. Второто обяснение 
за произхода на думата е свързан с факта, че често наредителя кредитира бенефициента, тъй  
като плащането се извършва преди получаването на стоката.

Безналичните дистанционни плащания са били познати още в древна Гърция и Рим. 

През   средните   векове   несигурният   превоз   и   наличието   на   много   нa   брой   валути   наложил 
появата на договора „cambium" и на така нареченото „платежно" или „кредитно писмо" . При 
него   една   банка   по   нареждане   на   друга   банка   е   изплащала   парична   сума   на   трето   лице, 
наречено бенефициент, срещу представяне на самото нареждане. Друга отношение, от която 
акредитивът вероятно произхожда, било обещанието, което търговец давал на свой партньор, 
че ще приеме или плати теглена срещу търговеца менителница. Подобно обещание изпратил 
например крал Джон до търговци в Италия от името на английската държава през тринадесети 
век.   През   осемнадесети   век   търговските   банки   в   Лондон   започнали   срещу   комисионна   да 
приемат   менителници,   издадени   от   чуждестранни   продавачи,   като   местни   купувачи 
предоставяли   на   банките   покритие   по   менителниците   преди   падежа.   Към   средата   на 
деветнадесети век тази практика се наложила и в САЩ и континентална Европа. Постепенно 
започнал да се използува така нареченият „неотменяем акредитив", при който банката, до която 
било отправено нареждането, поемала неотменяемо задължение към бенефициента да извърши 
плащане   или   да   приеме   издадена   срещу   нея   менителница.   По-късно   в   САЩ   се   наложила 
практиката   акредитивът   да   се   потвърждава   от   друга   банка.   Нарасналият   външнотърговски 
оборот, обстоятелството, че страните по дистанционните продажби често не се познавали и  
повишеният   риск   по   време   на   Първата   световна   война   предпоставили   широкото 
разпространение   на   неотменяемия   акредитив,   при   който   купувачът-вносител   нареждал   на 
обслужваща го банка да се задължи към продавача-износител. Първоначално акредитивите се 
уреждали съобразно принципа на договорната свобода. По-късно в Англия, САЩ, Франция, 
Германия,   Италия   банките   създали   обичайно   право,   което   да   регулира   акредитивите. 
Разширяването на външнотърговския оборот предпоставило необходимостта от унифициране 
на правилата за акредитивите. Опити в това отношение са били направени още през 1919 г., а от 
Международната търговска камара в Париж - през 1926 г. През 1933 г. камарата приела първия  
вариант   за   Еднообразни   правила   и   обичаи   за   документарните   акредитиви   (ЕПОДА).   Тези 
правила са изменени и допълнени през 1951, 1962, 1974, 1983 и 1993 г.

ПРАВНА УРЕДБА НА АКРЕДИТИВА,

КАТО ФОРМА НА ПЛАЩАНЕ

2

Правната уредба на акредитива, като форма на плащане е посочена в чл. 435-441 от 

Търговския закон. 

Акредитивът е едностранно писмено изявление на банка, с което тя се 

задължава да плати на посоченото в акредитива  лице сумата по акредитива, ако то 
предаде   на   банката   в   срока   по   акредитива   описаните   в   него   документи   и   изпълни 
другите   негови   условия.   Акредитивът   влиза   в   сила   след   уведомяване   на   лицето. 
Банката   може   да   възложи   на   друга   банка   получаването   на   документите,   тяхната 
проверка,  изпълнението   на   другите   условия   по   акредитива   и   плащането   на   сумата. 
Проверката   на   документите   се   върши   от   външна   страна.  За   плащане   на   сумата   по 
акредитива са от значение само посочените в акредитива условия. С изтичане на срока 
задълженията по акредитива се прекратяват. Ако от акредитива не следва друго, той се 
смята за неотменяем  и може да бъде отменен  или изменен  само със съгласието  на 
третото   лице.  Отменяемият   акредитив   може   да   се   отмени   едностранно   от   банката, 
докато не бъде изпълнен.  Акредитивът е делим и непрехвърляем, освен ако от него 
следва   друго.  Когато   неотменяем   акредитив   е   потвърден   от   друга   банка,   тя   се 
задължава  самостоятелно  и пряко  да.  За отношенията  между наредителя  и банката, 
открила акредитива, както и между банките по акредитива се прилагат разпоредбите на 
договора за поръчка. Наредителят дължи възнаграждение на банката.

СЪЩНОСТ, СТРАНИ,

ПРАВООТНОШЕНИЯ

И

ВИДОВЕ 

АКРЕДИТИВИ

3

Акредитивът   е   често   срещана   и   използвана   форма   на   плащане   в   международната 

търговия. Неговата популярност се дължи на това, че той е най-сигурната форма на плащане,  
която   предоставя   редица   преимущества,   особено   за   продавачите   и   износителите   в 
международните сделки.

Акредитивът улеснява сключването на сделката между наредителя и бенефициента, тъй 

като обстоятелството, че плащането ще се извърши от банка, а не от наредителя, е сериозна  
гаранция   срещу  неизпълнение   или   несъстоятелност  на   наредителя.   Друго  предимство  е,   че 
акредитивът ускорява търговския оборот, като позволява продавачът бързо да получи сумата, 
която купувачът му дължи. Акредитивът намалява и разходите по плащането, защото банката 
на   купувача   като   правило   добре   познава   своя   клиент   и   не   е   необходимо   да   проучва 
финансовото му състояние. 

Акредитивът възлага риска от неизпълнение на търговските сделки и от евентуалните 

последващи   съдебни   санкции   изцяло   върху   купувача   (наредителя).   Чрез   откриване   на 
акредитив могат да се избегнат и рисковете от изменението на валутния курс на дадена държава 
– ако той се издаде или потвърди в друга валута. Негов основен недостатък се явява високата  
му цена, изразена във големи комисионни и такси от банките-посредници по акредитива.

Под “документарен акредитив” най-общо се разбира писмен ангажимент на една банка, 

поет по нареждане на купувача по сделката (наредителя) да заплати на дадено физическо или 
юридическо   лице   дадена   сума   в   определен   срок   при   представяне   на   точно   определени 
документи.

Акредитивът е уреден на международно ниво чрез ЕПОДА – Еднообразни правила и 

обичаи за документарните акредитиви. Това е унификация на правилата за работа с акредитиви, 
чиято първа редакция е приета от Международната търговска камара в Париж през 1933 г.  
Участниците   в   акредитивните   отношения   са   най-малко   три   лица,   които   се   означават   с 
термините “наредител”, “издател” и “бенефициент”. Наредителят (наричан още “акредитант”) е 
това физ. или юрид. лице, което е страна по договора за сделка – най-често той е купувачът или 
вносителят,   ако   отношенията   са   международни.   Насрещната   страна   по   акредитивното 
отношение   на   наредителя,   е   издателят   на   акредитива.   Той   издава   акредитива   в   полза   на 
бенефициента и е задължително да бъде банка според международните спогодби и ЕПОДА.  
Бенефициентът (наричан често “бенефициер”) е лицето, което придобива права по акредитива – 
възможността да вземе дължимите му суми от банката-наредител. Бенефициентът е на-често 
продавачът или износителят в международните отношения.

В акредитива  по правило участват и други лица. Често банка, различна  от банката-

издател, уведомява бенефициента за откриването на акредитива и условията му, а също така 
извършва и самото му изплащане. Това се дължи на факта че сделките, които се уреждат чрез 
акредитив, са най-често дистанционни, разстоянията между продавача и купувача са големи и 
наредителят   открива   акредитива   в   местната   банка,   която   го   обслужва.   Така   интересите   на 
издателя   са   по-добре   гарантирани,   тъй   като   той   познава   своя   клиент.   От   другата   страна  
бенефициентът очаква изпълнението от банка, с която има трайни отношения и която е най-
често в близост до него. По най-новата редакция на ЕПОДА от 1993 г., акредитивът реално 
може да се изпълни само от една банка, тъй като клонът на издателя в друга страна се счита за 
друга банка.

Възможно е банката само да уведомява бенефициента за откриването на акредитива, 

тогава тя се нарича “авизираща”.

Банката може не само да уведоми бенефициента за откриването на акредитива, но и да 

го изпълни, без да поема задължение към него. В такъв случай тя е “банка-домицилиат”.

4

Банката на бенефициента (или банката, която е различна от издателя) може да потвърди 

акредитива, като поеме лично задължение по него. Тази банка се нарича „потвърждаваща". Тя 
може да съвпада с авизиращата банка, но може и да бъде различна от нея.

Когато издателят и банката, която извършва плащането, нямат открити сметки помежду 

си, тези сметки не са открити във валутата по акредитива, или е необходимо да се използват 
услугите на банка, разположена в голям финансов център, което осигурява бързина и уговаряне 
на ниска лихва, средствата по плащането може да се преведат от издателя на банката-платец 
чрез така наречената “рамбурсираща банка”. Лицето, което издателят (или потвърждаващата 
банка) е овластил да заплати разходите и възнаграждението по акредитива, може и да не бъде  
банка, като ЕПОДА го означава с термина „страна". Това лице не е страна по акредитива, но по 
правило е довереник на издателя.

По правило откриването на акредитива се предхожда от отношения между наредителя и 

бенефициента – най-често това е договор за покупко-продажба, но също може да е договор за  
изработка, за превоз, комисионен договор, лизинг, търг, сделка по прехвърляне на ценни книжа 
– акции, облигации, менителници.

Страни по валутното отношение са само наредителят и бенефициентът. Банките, чрез 

които   се   извършва   плащането,   не   са   страни,   макар   че   изпълнението   на   задължението   за 
плащане на цената и на други задължения се осъществява чрез тях. Съдържанието на договора 
се определя по правилата на съответния вид сделки и се уговаря свободно от наредителя и  
бенефициера. При отношения с международен елемент тълкуването трябва по правило да бъде 
съответно с изискванията, установени в ЕПОДА. В договора между наредителя и бенефициента 
се посочва, че плащането ще се извърши чрез особена форма с помощта на банка. Наредителят 
поема задължение да открие акредитив в полза на бенефициента при установени от страните  
условия. Това задължение се формулира по различен начин - например „цената се плаща чрез 
акредитив",   ,,...срещу   документи",   „...чрез   приемане   на   менителница".   Възникването   на 
подобно задължение може, ако е уговорено, да лиши бенефициента от възможността да иска 
плащане непосредствено от наредителя. В такъв случай бенефициентът може да се обърне към  
наредителя само ако банката откаже да открие акредитив или да извърши плащане. От своя 
страна бенефициентът се задължава да предаде документите за стоката на банката, при която 
ще бъде открит акредитивът, или на посочено от нея лице. 

В   договора   страните   по   правило   уговарят   особеностите   на   тези   две   насрещни 

задължения,   като   определят   банката,   при   която   ще   бъде   открит   акредитивът;   вида   на 
акредитива:

1.

Отменяем или неотменяем;

2.

Потвърден или непотвърден;

3.

Прехвърляем или непрехвьрляем;

4.

Делим или неделим;

5.

Покрит или непокрит;

6.

Еднократен или възобновим,

също   така   и   датата   на   откриване;   срока   на   действие;   документите,   които   трябва   да   се 
представят и т.н. От особено значение за бенефициента е посочването на банката, която ще  
извърши   плащането.   Наредителят   трябва   да   поставя   само   такива   условия   относно 
съдържанието   на   документите,   каквито   бенефициентът   може   да   изпълни.   Така   напримерв 
документите следва да се посочва дата на изпращане, а не на получаване на стоките, тъй като 
спазването   на   подобен   срок   може   да   е   извън   възможностите   на   бенефициента.   Когато   в 

5

договора   не   се   уточнени   условията   за   откриване   на   акредитива,   наредителят   следва   да   го 
открие така, че да не създава затруднения за бенефициента.
Важно практическо значение има разпределянето на разноските по откриването и изпълнението 
на   акредитива.   Обикновено   наредителят   и   бенефициентът   заплащат   заедно   разноските, 
понесени   от   обслужващата   ги   банка.   Възможно   е   да   се   уговори   друго   -   например 
бенефициентът да се задължи да заплати всички разноски.

Ако страните  не са уговорили ред за разпределяне  на разноските, при отношения с 

международен   елемент   в   сила   е   правилото   на   чл.18.а   ЕПОДА   -   разноските   по 
упълномощаването   се   носят   от   наредителя.Тези   разноски   могат   да   бъдат:   разходи   по 
предварителното   уведомяване   и   уведомяването   за   откриването   на   акредитива;   разходи   по 
потвърждаването   на   акредитива;   такса   за   плащане,   приемане   или   негоциране;   разноски   за 
изменение на акредитива; такса за обработка на неуважени от банката документи;разходи по 
използваните телекомуникационни средства; лихви; сконто и др. Когато се заплаща такса за  
приемане, по правило не се дължи такса за плащане.

За да се осигури, наредителят може да включи в договора с бенефициента уговорки 

като:   изпълнението   на   акредитива   да   се   предпоставя   от   изпълнението   на   многобройни   и 
подробно   формулирани   изисквания;   задължението   на   издателя   по   акредитива   да   стане 
изискуемо след получаване на писмено потвърждение от наредителя или от независимо трето 
лице, че бенефициентът е изпълнил задълженията си по договора ; акредитивът да е с уговорка 
за отложено плащане и с удобно за наредителя място за плащане; бенефициентът да предостави  
насрещна гаранция или стенд-бай акредитив за задължението си по договора и др.

От своя страна бенефициентът може да поиска от наредителя форма на плащане, по  

която той най-лесно да може да се удовлетвори - например акредитивът да бъде с минимален  
брой условия и да бъде платим на предявяване: акредитивът да бъде потвърден от банка по 
седалището или в държавата на бенефициента; задължението на издателя да е под такъв краен  
срок,   който   да   позволява   на   бенефициента   да   отстрани   допуснатите   недостатъци   в 
документите, и др.

Наредителят   няма   поначало   задължение   да   уведомява   бенефициента   нито   за 

преговорите   си   с   банката,   нито   за   откриването   на   акредитива.   По   правило   банката   сама 
съобщава   на   бенефициента   за   откриването   на   акредитива.   Задължението   на   наредителя   се 
изпълнява   не   в   момента   на   откриването   на   акредитива,   а   в   момента   на   плащането   му   от 
банката.

Задълженията по договора са насрещни и всяка от страните може да иска изпълнението 

им от другата страна, а не от трето лице - например банката, при която е открит акредитивът. В  
случай на неизпълнение на задълженията по договора, отговорността се носи от неизправната 
страна. Така наредителят отговаря към бенефициента, ако банката не поеме задължение или не  
изпълни поетото задължение. Без значение е обстоятелството, че наредителят е поръчал на 
банката да плати на бенефициента. Той може на свой ред да се обърне към нея. Аналогично е 
положението в случай че акредитивът не бъде потвърден, независимо от наличието на уговорка  
в договора между наредителя и бенефициента. От своя страна, бенефициентът отговаря към 
наредителя,   в   случай   че   не   представи   документите   на   банката   или   не   изпълни   другите   си 
задължения по договора.

Формата   на   акредитива   не   е   точно   определена   в   ЕПОДА.   Независимо   от   това, 

задължително е той да бъде в писмена форма.

Съществуват   два   начина   за   нареждане   на   акредитива   -   чрез   телекомуникационно 

средство - телеграф, телекс, СУИФТ, и чрез писмо, като ЕПОДА  отдава предпочитание на 
първия от тях. И при двата начина писмената форма е задължителна. Писменото изявление за 

6

откриване   на   акредитива   трябва   да   бъде   подписано   от   представител   на   издателя,   който 
притежава необходимата представителна власт, липсата на подпис го прави нищожен.

Съдържанието на акредитива също не е посочено точно в ЕПОДА. Необходимо е да се 

уточнят   страните   по   сделката.   Писмената   форма   на   изявлението   на   банката   налага   всеки 
акредитив да съдържа означение на банката-издател чрез нейната търговска фирма и адрес. Тъй 
като с акредитива банката поема задължение да извърши плащане в полза на бенефициента, той 
трябва   да   бъде   точно   посочен   Необходимо   е   да   се   посочи   не   само   точното   и   пълното   му 
наименование,   но   и   неговият   точен   адрес.   Посочването   на   номера   на   банковата   сметка   на 
бенефициента при дадена банка не е достатъчно, защото акредитивът може да не се авизира от  
тази  банка.   Акредитив,   който   не   посочва   името   или   наименованието  на   бенефициента,   е   с 
незавършен   фактически   състав.   Бенефициентът   може   обаче   да   бъде   индивидуализиран   при 
предявяването на посочените в акредитива документи. В такъв случай акредитивът се смята 
издаден в момента на попълването на името или наименованието на предявителя. Ако банката е 
в грешка относно личността на бенефициента, тя може да унищожи акредитива.

В акредитива трябва да се посочи неговия вид. Ако видът не е уточнен, по силата на 

последната редакция на ЕПОДА от 1993 г., акредитивът се счита за неотменяем, непрехвърлим 
и делим.

Необходимо   е   също   да   се   установи   дали   задължението   на   банката,   откриваща 

акредитива,   е   за   плащане,   за   приемане   на   менителници   или  за   негоциране.   Бенефициентът 
трябва   да   посочи   дали   плащането   ще   се   извърши   на   предявяване   на   документите   или   в 
определен срок след това.

Друг съществен елемент от съдържанието на акредитива е дължимата от издателя сума. 

Тази сума трябва да бъде изразена в думи и цифрите една и съща стойност - например 60  000 
щатски долара.

ЕПОДА   позволяват   на   издателя   да   не   определя   точно   сумата   по   акредитива,   като 

използува думите „около", „приблизително" и други подобни изрази. Те допускат наличието на 
отклонение до 10 % в повече или по-малко от записаната в акредитива сума. Друга възможност  
за издателя е да установи сумата по акредитива само като горна граница. Случаи, при които 
бенефициентът иска от банката плащане, което е по-малко по размер от сумата по акредитива 
не са редки. Най-честата причина за това е неправилната преценка за транспортните разходи 
или обстоятелството, че акредитивът е за по-голяма сума от задълженията на наредителя по 
договора.

При   отношения   с   международен   елемент   валутата   по   акредитива   може   да   бъде 

свободно избрана. Валутата по сделката между наредителя и бенефициента може да не съвпада  
с валутата по акредитива.

Условията на акредитива трябва да са точни и ясни. Изрази като „Акредитивът е платим 

срещу представяне на преписи от всички документи, установяващи издаването на акредитива", 
„Акредитивът ще се изпълни срещу предявяване на документи по договора за продажба" и др. 
трябва да се избягват.

Изпълнението   на   задължението   на   издателя   при   всеки   акредитив   се   предпоставя   от 

предявяването на посочените в акредитива документи. По правило бенефициентът представя 
превозни   документи   -   например   коносамент   или   товарителница;   складов   запис; 
застрахователни   документи;   фактури;   други   документи   -   удостоверение   за   произход, 
удостоверение за качество, менителници, ветеринарно удостоверение, митническа декларация 
и   др.   За   всеки   от   документите   трябва   да   бъде   точно   установено   от   кого   трябва   да   бъдат 
издадени и какво следва да бъде тяхното съдържание.. Предназначението на тези документи по 
правило е да се установи, че задълженията на бенефициента по договорното отношение са били  
изпълнени.

7