Увод

Сама по себе си философията не е нещо единно, т.е. единно учение, което 

се поддържа от всички философи. Тя се състои от много взаимно изключващи 

се, алтернативни учения, школи, течения и направления.

От най-дълбока древност философите са си задавали въпроса: "Що е това 

битие? Какво значи да бъда? Къде е моето място в света на нещата? Какво ме 

свързва с тях? Мога ли да ги опозная?" – въпроси, на които вероятно дълго 

време ще се търси най-пълния и изчерпателен отговор.

Счита се, че като наука философията възниква преди 27 века, като през 

това   си   съществуване   е   изминала   сложен,   дълъг   и   противоречив   път   на 

развитие. Той не е самоцелен и въпреки, че включва в себе си случайното, не е 

верига от случайни теории и възгледи.

Фактите   за   възникването   и   развитието   на   философията   са   вътрешни 

(логиката   на   собственото   развитие)   и   външни   (степента   на   развитие   на 

естествените науки и социално-икономическите условия). Затова и началото на 

човешкото знание търсим в зората на човешката цивилизация.

1. Възникване и развитие на философията в древна Индия и Китай.

Средата  на  първото  хилядолетие  пр. Хр.  е  този  рубеж в  историята  на 

развитието   на   човечеството,   когато   в   Индия,   Китай   и   Гърция   практически 

едновременно възниква философията като наука. Това "раждане"' е било дълъг 

процес – заченат още в древен Вавилон – на преход от бронз към желязо, поява 

на стоково-парични отношения, отслабване на родово-племенните структури, 

поява на първите държави, опит за систематизация на научните знания, довел до 

конфликт с методологичния светоглед на жреческото съсловие.

1.1. Индуска философия.

Философия

Първите философски школи се зараждат в древна Индия. Това твърдение е 

в голяма степен относително, защото е трудно определимо кой е пръв в самата 

Индия.   Тук   въпреки   деперсонификацията   се   зараждат   първите   философски 

школи, тук започва вечната борба между материалисти и идеалисти.

Научната мисъл в древна Индия достига непознати за тогавашната човешка 

история висоти. Древноиндийските астрономи , занимаващи с различните фази 

на   луната,   долавят   кълбовидността   на   земята   и   въртенето   й   около   своята   ос. 

Древноиндийските математици дават на света десетичната система и писането на 

цифрите;   те   знаят   да   решават   квадратни   уравнения   и   да   извличат   кубични 

корени. Определени успехи са достигнати и в областта на медицината.

Заедно с научното откритие настъпват и определени изменения в социалната 

организация на обществото. Тези достижения в живота на хората предполагат и 

определена философска интерпретация.

Философските   школи,   възникнали   в   самото   начало   на   индийската 

цивилизация,   оправдават   теоретически   религията,   като   провъзгласяват   за 

единствена същност, за първооснова на света, на всичко съществуващо, безликия 

световен   дух   "брахмана".   За   създател   на   брахманизма   е   считан   философът 

Брахиспати. Свещените книги – "ведите" – са в основата на тази философия. Те 

съдържат предимно молитви и са от различни епохи. Съществува една всеобща 

инстанция, която може да бъде схваната по-абстрактно или по-конкретно, и от 

която възниква всичко.

Съществено място в индуската школа заема философската система Санкхя. 

Неин създател е Капила – древен мъдрец, за когото легендите твърдят, че е син на 

Брама, един от седемте велики светии; според други е бил въплъщение на Вишну. 

Тази   философска   школа   се   счита   за   дуалистична   и   има   три   основни 

направления:начин   на познание;  предмет  на познание;  определена  форма  на 

познание. По отношение на първото Санкхя казва, че има три вида очевидност 

-възприятие,   разсъждение,   утвърждение;   към   тях   могат   да   се   сведат   всички 

останали   начини   на   познание.   Системата   Санкхя   посочва   25   предмета   на 

познание (или 25 принципа). Сред тях са природата, интелектът, съзнанието, азът, 

Т3/2: Философията на Античността.

Стр. 2 от 15

Философия

сетивата   на   човека   (огън,   земя,   вода,   въздух,   пространство),   органите   на 

действието (глас, ръце, крака, седалище, полови части), душата. Това е един 

твърде разхвърлян, еклектичен опит да се обясни съществуващото около нас и в 

нас.   Но   той   има   достойнства,   отчитайки   първопричината   за   света   и 

необходимостта от хармония между природата и душата. Според Хегел в това 

учение съществуват в единство теизмът и атеизмът.

Едновременно с идеализма се появяват и материалистически учения, които 

започват   борба   срещу   брахманизма.   Първото   от   тях   е   т.нар.   "Яричка-Вада". 

Според него физическият свят е вечен и несътворим. Друго материалистическо 

учение – "Сапха-Вада" – твърди, че в природата не съществува хаос, а строга 

закономерност,   не   свръхестествена,   а   вътрешно   присъща   на   вещите.   Трето 

материалистическо учение е познато като "Паринама-Вада". Неговата основна 

категория "пракрити" е крайната реалност на света, която не е създадена от 

никого и съществува вечно; душата е тъждествена на съзнанието и е възникнала 

от материята.

От 4 до 2 век пр. Хр. в индийската философия господства т.нар. категория 

"Дарщана" от учението на "Черваките". Светът е материален и се състои от огън, 

въздух, земя, вода. От тези материални същности се ражда човекът и останалият 

животински свят. Единствен източник на човешкото познание е усещането и 

възприятието. Тази философия отрича съществуването на бог, душата и нейното 

преселване.

От   древноиндийската   философска   школа   заслужава   внимание 

философията "Войшешика". Според това течение съществуват седем категории 

за   всичко   съществуващо:субстанция,   качество,действие,   небитие   и   др.   Най-

важна   е   категорията   особеност   ("вишейша"   —   оттук   и   името   на   школата). 

Съществуват   атоми,   които   са   вечни   и   неделими,   намират   се   в   постоянно 

движение и оттук светът се състои от вечни създавания и разрушения.

С разложението на робовладелския строй в древния свят се разпространява 

и крайният идеализъм. Появява се учението "Йоги", което се занимава с т.нар. 

обуздаване на мисълта от материалното съществуване, обуздаване на смъртта и 

Т3/2: Философията на Античността.

Стр. 3 от 15

Философия

т.н. За това са необходими две условия – "войрага"(безстрашие, равнодушие) и 

"йога" (съзерцание, усъвършенстване на тялото и сетивните органи). Основните 

идеи   на   йога   са   създадени   от   философа   Патанджали   около   1   в.   пр.   Хр. 

(произведението "Йога сутра").

1.2. Китайска философия.

Китай   също   бележи   върхове   в   развитието   на   човешката   мисъл,   като 

особено   големи   са   те   в   астрономията,   естествените   науки,   държавното 

управление, техническите изкуства, поезията и др. Това довежда и до развитието 

на философските знания, сред които се открояват школите на Лао-Дзъ, Конфуций 

и Ван Чун.

Тези философи работят по време на управлението на династиите Шан-ин и 

Чжоу. Основен бог за древнокитайските космогонически концепции е Шан-ди, 

който твори всичко в света. Философията на идеализма проповядва смирение и 

вяра, за да се затвърди родовата династия.

Лао-дзъ   (Лао-дан)   е   съвременник   на   Конфуций   и  създател   на   даоизма. 

Основните му идеи са изложени в книгата "Дао Де-Дзън". "Дао" означава главен 

път, главно направление на вървежа и развитието. В природата всичко се намира 

в движение и изменение. Нещата преминават едно в друго, както щастието в 

нещастие   и   т.н.   В   обществото   нещастието   се   поражда   от   нарушението   на 

естествения закон "дао". Според тази философия, за да бъдат удовлетворени, 

хората   трябва   да   бъдат   спокойни,а   не   да   действат.   "Дао"   е   първооснова   на 

всичко,   то   е   вечно   и   неизчерпаемо.   Диалектиката   на   Лао-дзъ   разглежда 

отношението между високо и ниско, трудно и леко, дълго и късо и т.н. Това е 

наивна   диалектика,   както   е   наивна  и   неговата   етика.   Според   този   философ, 

когато   се   унищожи   измамата   и   хитростта,   ще   изчезнат   крадците   и 

разбойниците. Даоизмът учи хората да бъдат прости и скромни и да се лишават 

от своите страсти.

Един от най-големите философи на древен Китай е Конфуций (551-479 

г.пр.Хр.).   С   идеите   си   той   се   утвърждава   като   натурфилософ.   Развива 

Т3/2: Философията на Античността.

Стр. 4 от 15

Философия

представата за небето и небесното господство като съзнателна действаща сила, 

определяща   действието   и   постъпките   на   хората   и   тяхното   обществено 

положение.   За   човешкия   живот   и   смърт   съществува   съдба.   Богатството   и 

знатността   зависят   от   небето;   моралните   норми   са   породени   от   небето. 

Централно място в нравствените норми заема категорията "жен". Тя е закон за 

нравствено   усъвършенстване.   Нормите   на   общежитие,   като   се   почне   от 

семейството и се стигне до държавата, се ръководят от т.нар. норма "ли". Без 

музиката   и   творчеството   не   може   да   се   постигне   "ли".Чувството   за   дълг   и 

справедливост се съдържа в нормата "и"; нормата за вярност и искреност – в 

"син".   Като   философ   Конфуций   отдава   голямо   значение   на   възпитанието   и 

обучението. Според него има четири групи хора:първа – притежаващи знания 

от   рождение;   втора   –   придобиващи   знания   в   процеса   на   обучението;   трета 

-учещи се трудно; четвърта - народът, който изпитва трудности и не се учи. 

Първата   група   има   склонност   към   стремеж   и   справедливост,   а   останалите 

-единствено към изгода. Първата група е предопределена за властта. Според 

Конфуций всеки член от дадено общество трябва да има строго определени 

функции,   а   управниците   да   служат   за   пример   сред   останалите.   Със   своята 

философия той защитава предимно интересите на господстващата класа.

Изявен представител на материалистическата концепция в древен Китай е 

Ван-Чун   (27-29   г.   пр.   Хр.).   Той   живее   в   период   на   разложение   на 

робовладелския   строй,   което   не   само   усилва   религиозния   мистицизъм, 

скептицизъм и философски идеализъм, но поражда и отрицанието им. Ван-Чун 

отстоява възгледа за материалната субстанция "ци" като основа на нещата в 

света, и на закона "дао" като обективна закономерност на всички промени в 

този свят. Според това учение съществуват два вида "ци": разредени ("Ян-ци"), 

които са в небесното пространство във вид на мъгляви маси; сгъстени ("Ин-

ци"),   които   са   на   земята   като   тела.   Двата   вида   "ци"   се   проявяват   като 

материални начала: Ян-ци – 

положително,

 Ин-ци – 

отрицателно.

При взаимодействието им възникват различните неща в света. Човекът е 

възникнал   от   материалната   субстанция   при   нейното   сгъстяване.   При   това 

Т3/2: Философията на Античността.

Стр. 5 от 15