background image

КОЛЕЖ ПО ИКОНОМИКА И УПРАВЛЕНИЕ

ГРАД СВИЩОВ 

2009г.

ДОКЛАД

по 

Организация и управление на социалното осигуряване

на тема:

Организация на пенсионното осигуряване за старост в рамките 

на публичната схема. Обхват по осигурени лица, осигурителни 

вноски,точкова система, формула за изчисляване. Минимални и 

максимални размери

изготвил:

Камен Красимиров Дончев 

специалност: Застраховане и социално дело

курс: III

Ф.№: 07066

 

Estoy Boracho

background image

Пенсионната система на България

През последните няколко години в България се провежда цялостна 

реформа в социалното осигуряване. От 1.01.2000 г. влезе в сила Кодексът за 
задължително обществено осигуряване, а от 2.08.2003 г. е в сила Кодексът 
за социално осигуряване (КСО), който урежда обществените отношения по 
задължителното   обществено   и  допълнително   социално   осигуряване   и 
кодифицира   правната   материя   по  задължителното   краткосрочно   и 
дългосрочно   обществено   осигуряване,  допълнителното   задължително   и 
допълнителното   доброволно   пенсионно   осигуряване.  По   този   начин   в 
страната ни се изгради тристълбова система на пенсионно осигуряване, 
основана на принципа “сигурност чрез многообразие”, и обхващаща:

I. ОБЩЕСТВЕНА СИСТЕМА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПЕНСИОННО

ОСИГУРЯВАНЕ ОТ РАЗХОДОПОКРИВЕН ТИП – I СТЪЛБ

За лицата, родени преди 1 януари 1960 г., размерът на вноската е 18 

на сто, като за работещите по условията на първа и втора категория труд, за 
лицата по чл.4, ал.1, т.4 от КСО и за следователите по Закона за съдеб-ната 
власт той е 21 на сто.

Родените след 31 декември 1959 г. правят вноски в размер на 13 на сто, ка-
то за работещите при условията на първа и втора категория труд, за лица-та 
по чл.4, ал.1, т.4 от КСО и за следователите по Закона за съдебната власт 
размерът на вноската е 16 на сто.

Разпределението на осигурителните вноски за фонд "Пенсии" за сметка на 
осигурителя и на осигуреното лице за работниците и служителите, за оси-
гурените по чл.4, ал.1, точки 5, 7 и 8 от КСО и за работещите без трудови 
правоотношения е определено в чл.6, ал.3, точки 8 и 9 от кодекса както 
следва:

За родените преди 1 януари 1960 г.:

- 8 на сто за сметка на осигуреното лице и 18 на сто за сметка на самооси-
гуряващото се лице.

- 10 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията 
на І и ІІ категория труд - 13 на сто.

За родените след 31 декември 1959 г.:

background image

- 5.8 на сто за сметка на осигуреното лице и 13 на сто за сметка на самооси-
гуряващото се лице

- 7.2 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията 
на І и ІІ категория труд – 10.2 на сто.

От 1 януари 2009 г. държавата се включва в осигуряването за фонд "Пен-
сии" чрез трансфери от републиканския бюджет в размер 12 на сто върху 
сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица за календарната 
година. Държавата участва в осигуряването за фонд "Пенсии", както на 
наетите лица, така и на самоосигуряващите се.

Системата въвежда тясно обвързване между размера на получаваните 

обезщетения/пенсии   и   личния   финансов   принос   на   осигурените   лица, 
оптимално  диференцира   осигурителната   тежест   между   осигурените, 
осигурителите   и   държавата.  Регламентира   нови   по–рестриктивни 
изисквания  за придобиване на право на пенсия  за  осигурителен стаж и 
възраст, които чрез постепенното си увеличаване до определените в закона 
максимуми, намаляват пенсионерския товар върху активното население и 
благоприятстват развитието на свободната стопанска инициатива. Създава 
необходимите правни механизми и стимули за повишаване събираемостта 
на  осигурителните   вноски   като   едновременно   с   това   засилва   текущия 
контрол   върху  осигурителните   приходи   и   плащания.  Чрез   спазване 
принципа за задължителност и всеобщност, първият стълб обхваща всички 
икономически активни лица, като условията за достъп до осигурителната 
система са универсализирани и не зависят от формата на осъществяваната 
активност.  Едновременно   с   това   се   провежда   диференциация   между 
категориите осигурени лица  според броя и видовете осигурени социални 
рискове, за  които са длъжни да се  осигуряват,  както и според  правната 
природа   на   първичните   правоотношения,   които 

предшестват 

осигурителните и в рамките на които се осъществява трудовата дейност. 
Така се определя различен обем и интензитет на осигурителната закрила за 
отделните категории осигурени лица, които по този признак се обособяват 
в три отделни групи: 

Първа група

 

- задължително осигурените за всички 

социални рискове. Това е най-  голямата група, която се характеризира с 
широта и пълнота на осигурителната закрила, предвид осъществяването на 
трудова дейност по траен и постоянен начин и получаването на регулярни 
доходи от нея. Тук влизат работещите по трудови и приравнени на тях по 
своята   трайност   и   подчиненост   на   определен   ред  правоотношения   - 
работници и служители, наети на работа за повече от 5 работни дни или 40 
часа;   държавни   служители;   съдии,   прокурори,   следователи,   съдия-
изпълнители,  съдии   по   вписванията,   съдебни   служители,   кадрови 
военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. България, 

background image

държавни служители - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за 
Министерството на вътрешните работи и държавните служители-офицери, 
сержанти   и   граждански   лица   по   Закона   за   изпълнение  на   наказанията; 
членове на кооперации, получаващи трудови възнаграждения; лица, които 
работят по втори или по допълнителен трудов договор; изпълнители по 
договори за управление и контрол на търговски дружества. 

Втора група

 

задължително осигурени за инвалидност, старост, смърт, трудова злополука 
и   професионална   болест.   Това   са   работниците   и   служителите,   наети   на 
работа при един или повече работодатели, краткотрайно и епизодично (за 
не   повече   от  5   работни   дни   или   40   часа   през   календарния   месец).   До 
31.12.2001 г. тази група лица беше осигурявана само за трудова злополука 
и професионална болест, изцяло за сметка на работодателите. С изменение 
на   КСО   от   1.01.2002   г.   и   на   тази   група   осигурени   лица  се   предостави 
възможността да акумулират права за пенсия. 

Трета група

 

– задължително 

осигурени за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Това 
са полагащите независим труд, самоосигуряващи се (свободни  професии; 
занаятчии; еднолични търговци; собственици или съдружници в търговски 
дружества; земеделски производители) и лицата, които полагат труд без 
трудови  правоотношения.   Самоосигуряващите   се   могат   да   разширят 
обхвата на социалните  рискове и да се осигуряват по свое желание и за 
всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална 
болест и безработица. 

Първият стълб въвежда единно понятие за осигурителен доход като 

база за месечното начисляване и внасяне на осигурителните вноски, което 
се отнася и за трите групи осигурени лица и обхваща всяко увеличение на 
патримониума   на   осигурения,   което   е  резултат   от   доходоносната   му 
трудова дейност. КСО препраща към отделен закон - Закона за бюджета на 
Държавното обществено осигуряване (ДОО), който определя минималния 
и максималния месечен размер на  осигурителния доход за календарната 
година,   както   и   основните   икономически  дейности   и   квалификационни 
групи   професии,   за   които   се   въвежда   минимален   месечен  размер   на 
осигурителния доход по дейности и групи професии за наетите по трудов 
договор   лица,   както   и   минимален   осигурителен   доход   за 
самоосигуряващите   се   лица   за  всяка   календарна   година.   Максималният 
месечен размер на осигурителния доход е  общият горен праг за всички 
осигурени лица, като за 2008 г. той е 1400 лева. За самоосигуряващите се 
лица съществува долен праг - минимален месечен размер на осигурителния 
доход, както следва:
       �минимален   месечен   размер   на   осигурителния   доход   за 
самоосигуряващите се лица – 240 лева;
       �преференциален минимален месечен размер на осигурителния доход 
за земеделските производители – 120 лева;

background image

� преференциален минимален месечен размер на осигурителния доход за 
земеделските производители, упражняващи само земеделска дейност – 60 
лева.

От 1.01.2003 г. осигурителните вноски за работниците и служителите 

и   за  изпълнителите   по   договори   за   управление   и   контрол   на   търговски 
дружества, се дължат, върху получените брутни месечни възнаграждения, 
но върху не по-малко от  минималния осигурителен доход по основните 
икономически   дейности   и  квалификационни  групи  професии,   определен 
със   Закона   за   бюджета   на   Държавното  обществено   осигуряване   за 
съответната   календарна   година.   Минималният  осигурителен   доход   за 
работниците и служителите, които съгласно условията на трудовия договор 
работят   при   непълно   работно   време   или   непълен   месец,   се   определя 
пропорционално на законоустановеното работно време, съответно пълният 
брой на работните дни през месеца.

Съгласно   възприетия   принцип   за   фондовата   организация   на 

осигурителните средства, акумулираните от първия стълб парични потоци 
се   обособяват   в   4   отделни   и   финансово  самостоятелни   фонда   на   ДОО: 
фонд “Пенсии”; фонд “Трудова злополука и професионална болест”, фонд 
“Общо   заболяване   и   майчинство”   и   фонд   “Безработица”.  Средствата   за 
петия   фонд   “Пенсии,   несвързани   с   трудова   дейност”   се   осигуряват   от 
републиканския бюджет и не са свързани с осигурителни вноски.

Размерът   на   осигурителните   вноски,   които   следва   да   заплащат 

осигурени,   осигурители  и  самоосигуряващи   се   лица,   е   регламентиран  в 
КСО. Размерът на вноските за фонд “Пенсии” в края на 2007 г. е 22% и бе 
намален от 29% от осигурителния доход (който доход е между определено 
минимално и максимално ниво) с 7 процентни пункта в сравнение с 2005 г. 
Тази стъпка беше направена с цел да се насърчат работодателите към по-
ангажирано   участие   в   осигурителния   процес,   както   и   да   внасят 
осигурителните  вноски   върху   реалните   трудови   възнаграждения.   Друга 
причина за намалението на вноската е свързана със създаване на по-добри 
стимули   за   бизнеса   и   по-висока  конкурентоспособност   на   българската 
икономика. За лицата, работещи при условията на първа и втора категория 
труд   (т.н.“рисков”   труд),   се   внасят   допълнително   3%   за  сметка   на 
работодателя. Вноската за фонд “Общо заболяване и майчинство” е 3.5%, а 
за фонд “Безработица” – 1% (3% през 2006 г.). Вноската за фонд “Трудова 
злополука и  професионална болест” е диференцирана по групи основни 
икономически дейности в  зависимост от степента на риска и е изцяло за 
сметка   на   осигурителя.   Вноските   са  разделени   между   работодатели   и 
работници   в   съотношение   60:40.   Това   съотношение  постепенно   ще   се 
изменя, достигайки 50:50 през 2010 г. и след това.

Това е само предварителен преглед!

Организация на пенсионното осигуряване за старост в рамките на публичната схема

Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст зависи от участието на лицата в осигуряването (осигурителния им стаж). При определянето на дохода, от който се изчислява пенсията, участва индивидуалният коефициент на лицето...

Организация на пенсионното осигуряване за старост в рамките на публичната схема

Предмет: Социална политика, Икономика
Тип: Доклади
Брой страници: 15
Брой думи: 4165
Брой символи: 25935
Изтегли
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм