Защо дискриминацията по пол е форма на социални девиации ?

За да можем да отговорим на въпроса защо дискриминацията по пол 
е форма на социални девиации трябва първо да изясним понятието 

девиация.

Девиацията е дадена ситуация при която личността или 

дадена социална група се отнасят с намален респект към 
социалните норми/включително и кън правните норми/ като 
например:престъпност,наркомания,алкохолизъм,дискриминация,на
силие и т.н.
В много публикации,анализи и книги различни автори 
пишат,коментират и разискват проблема с дискриминацията по пол 
като форма на девиации.Основоположник на общата концепция за 
социалната патология и социалната девиация е Емил Дюркем,който 
въвежда понятието „аномия”,което може да се разбере като липса 
на норма,липса на обичай.Емил Дюркем също така е автор на 
първото цялоство изследване върху самоубийствата.
В по-изчистен вариант проблемът за девиантното поведение е 
представен в концепциите на Р.Мертън и Т.Парсънз.Мертън 
представя социалната структура като мотиванционен фактор на 
човешкото поведение.
От друга страна Е.Лемерт посочва ,че индивидуалното 
поведение(конформно или девиантно),е случаен резултат от натиска 
на различните групи и техните социални или правни норми.
Други автори,застъпват становището ,че социалната девиация е 
всяко отклонение от социалните норми и наблягат върху връзката 
социална неприспособимост-фрустрация-агресия-девиантно 
поведение.
Правно-социологическите изследвания се съсредоточавт главно 
върху намирането на специфичните характеристики на онези 
проявни форми на дискриминация,за които все още не са намерени 
ясни критерии за дефиниране,а-оттам –и за изработване на 
адекватна стратегия за противодействие.
Обикновено при търсене на адекватни начини за противодействие 
на половата дискриминация се пренебрегват причините,които са ги 
породили.Със сигурност правото е онази институционална