Видове природни ресурси на Земята
Енергийни ресурси
Стратегически суровини, добива на които рязко нараства (над 15 пъти) през ХХ век . Рязкото
нарастване на добива им, води до замърсяване на околната среда и до поява на суровинно
енергийния проблем.
Енергийният потенциал на планетата се формира от различни енергийни източници. В
зависимост от произхода и възможностите им за самовъзстановяване, те се поделят на две групи:
•
Изчерпаеми (изкопаеми горива) – 93% нефт, природен газ, въглища, ядрено гориво, торф,
битуминозни шисти и др.
•
Неизчерпаеми (алтернативни източници) – слънчева, ветрова, геотермална енергия, енергия
на приливите и отливите, хидроенергия.
Ресурсите от втората група все още играят незначителна роля в енергийния баланс на
световното стопанство. Използването им има експериментален характер, но те са практически
неизчерпаеми и бъдещото принадлежи на тях. Ресурсите от първата група са традиционните
източници на енергия. Енергийният баланс се формира основно от тях, затова и запасите им в
света постепенно намаляват.
Основният дял в световните геоложки запаси от изкопаеми горива се пада на въглищата – 79%.
Те имат растителен органичен произход. Съобразно времето на образуване и калоричността им
биват лигнитни, кафяви, черни и антрацитни. Найценни са антрацитните и черните, а най
нискокачествени лигнитните. Най голям е делът на черните – 60% от запасите. Основните запаси
от въглища са разположени в Северното полукълбо – 63% в Азия и 27% в Северна Америка, а в
Европа само 6%. Неравномерно е разпределението на въглищата по страни – Русия, САЩ и Китай
разполагат с над 80% от световните въглищни ресурси. С големи запаси на въглища са още
Австралия, Индия, ЮАР, Канада, в Европа – Полша, Украйна и Германия. Найголеми въглищни
басейни в света са тези в Североизточен Китай (Фушин и Фусин),Рурският,
Шльонският,Кузнецкият, Ленският,Донбанският, Апалачкият и други. Въглищата могат да се
използват като суровина в химическата промишленост, гориво в металургията, циментовата,
стъкларската и порцеланофаянсовата промишленост, като енергийно гориво (за отопление, за
производство на електро и топлоенергия). Днес 2/3 от въглищата се добиват по открит способ.
Нефтът е важен енергиен източник и ценна суровина за химическата промишленост. Световните
запаси са около 140 млр.т. Географското му разположение е изключително неравномерно. 55% в
Близкия и Среден Изток (основно в района на Персийския залив). Тук са 5те найбогати на нефт
страни в света – Саудитска Арабия, Кувейт, Ирак, Иран, ОАЕ. 15% в Африка (Либия, Нигерия,
Алжир),15% Русия, Китай, Индия. Големи нефтени находища – Мексиканския залив,
Западносибирската низина, Северно море, Северна Африка, Аляска, Малайския архипелаг,
Венецуелския залив и др. Увеличава се добивът на нефт от шелфа на Световния океан – 30%.
Природният газ има редица предимства – отличава се с висока калоричност; средната
себестойност на газодобива е няколко пъти пониска от тази на нефта и близо 10 пъти от тази на
въглищата; евтино е и транспортирането му; помалко замърсява околната среда при изгарянето
му. Обикновено съпътства нефта в находищата , но се срещат и големи самостоятелни находища.
Съвременните запаси се изчисляват на 140 трл. тона. Почти 40% от запасите на природен газ са в
Русия, около 30% в страните от Близкия и Средния Изток и 15% в САЩ и Канада. В Европа най
много природен газ се добива в Норвегия. Найголемият басейн с природен газ в света се намира в
северните части на Западен Сибир.
Развитието на атомната енергетика се основава на използването на запасите от руди на
радиоактивните елементи (уран и плутоний). Човечеството разполага със значителни запаси на
уран. Това позволява редица страни, слабо осигурени с горива, да ориентират енергийната си