1)Генетиката   изучава   закономерностите   на   наследствеността   и   изменчивостта   на 
молекулярно,клетъчно,организмово и популационно равнище..Наследственост-сходство м/у родители и 
потомство и способността на живата природа да вазпроизвежда своите признаци.Изменчивост-обуславя 
появата на нови качества в поколенията,които се предават в следващите поколения.Етапи в развитието 
на   Г.1-генетиката   като   понятие   още   не   саществува;2-от   1900до1910-парви   научни   идеи   за 
наследственоста.Утварждаване   на   менделовото   учение   и   мутационната   теория.През   1900   неговото 
учение   е   потвардено.Това   се   смята  на   рожденната   дата   на   генетиката;3)1910до1920-саздава   се 
хромозомната   теория   за   наследственоста-Томас   Морган   установява,4е   генте   са   локализирани   в 
хромозомите   на   клета4ното   ниво   и   са   линейно   разположени   по   тяхната   далжина;4-1920до1940-
разкриват   се   вазмогности   за   предизвикване   на   изкуствени   мутации.;5-1940до   1953-проу4ване   на 
генети4ните   аспекти   на   физиологи4ните   и   биохими4ни   признаци.Доказва   се   4е   носителите   на 
наследствената   информация   е   ДНК   и   се   открива   неината   структура.6-савременен   етап-обхваща 
молякулярната   генетика.За   парви   пьт   е   синтезиран   изкустжения   ген,разкрива   се   генното 
инжинерство.Зада4и и зна4ение на Г.Тя има за цел по-задлбо4ено да се опознаят закономерностите на 
наследственоста и измен4ивостта и вазможностите за практи4еското им използване.Зада4и-запзване на 
генети4ната и-я-каке закодирано
-предавана   на   ген.и-я,реализирането   им,изменението.Г.   е   теорети4на   основа   на   селекцията.Тя   е   в 
основата   на   сортовото   семепроизводство.Наследственост-свойството   на   организмите   обезпе4ава6то 
материалната им и функционална приемственост на поколенията или способноста на родителите да 
предават   признаците   си   и   особеностите   на   индивидуалното   си   развитеи   на   поколенията.Под 
унаследяване се рзбира предаването на който и да е признак.Има два типа унаследяване-интермедиерно 
и доминиращо.
4)  Репликации   (самовъзпроизвеждане).Известно   е  че   ген   информация   е   зашифрована   в 
ДНК.Удвояването   на   генома   при   деленето   на   клетката   означава   удвояване   на   млекулата   ДНК.Този 
процес се нарича  репликация  наДНК.Новите молекули се изграждат  посредством копиране с пълна 
последователност   на   нуклеотидите   от   изходната   молекула.Съществуват   следните   механизми   за 
репликация на ДНК:а)дисперсионен механизам-според него едноверижни фрагменти от родителската 
ДНК по случаен начин се рапределят м/у дъщерните молекули ДНК;б)при косервативния механизъм-
изходната двойно верижна молекула остава цяла.Нейните вериги служат като матрица за синтез на две 
нови   полинуклеотидни   вериги,които   образуват   новосинтезирана   молекулаДНК;в)полуконсервативен 
механизъм-включва методите  на ‘репликационната вилица’ и таркалящо  се колело.РЕпликацията на 
ДНК   проти4а   в   три   етапа:1)инициация2)елонгация3)терминация.Метод   на   репликационната   вилица-
репликацията запо4ва с разкасване на водородните вразки и разделянето на двете вериги.В резултат на 
това се образува две полидезоксирибонуклеотидни верижки.Те служат като матрици за присаединяване 
на   садържащите   се   в   цитоплазмата   свободни   нуклеотидни   молекули.Мето   на   таркалящия   се   кръг-
репликацията   на   кръговите   молекули   ДНК   протича   при   запазване   на   краговата   структура.Нейното 
начало   е   сварзано   с   появата   на   разриви   на   едната   нишка   на   маи4ината   двуверижна 
молекула.Транскрипция-тай   като   ядрото   садържа   генетична   и-я,   а   цитоплазмата   е   местото   на 
белтъчната синтеза, това довежда до схващането,4е саществува някакав посредник кодиран от гените и 
пренасящ   информацията     в   цитоплазмата.Ролята   на   такъв   посредник   изпалнява   –нформац   РНК.Тя 
придава на ризомите то4но копие на иформацията полу4ена от ДНК.Процесат н презаписване е сварзан 
със   синтез   на   РНК   молекули.Главния   елемент   на   този   процес   е   ензим   РНК-полимериза.Тя   има 
способност да презаписва генетичната и-я само на една от дветв вериги.При траскрипцията се раделя на 
3   фази:1)инициацията;2)елониация;3)терминиация.Транслация-процес   на   превращане   на   ИРНК   в 
последователност   и   аминокиселини   в  полипептидните   вериги.Н   всяка   аминокиселина   саответсват   3 
нуклеотида подредени в ДНК в срога последователност.Ген код- система 4рез която подреждането на 
нуклеотидите   в   молекуа   ДНК   обуславя   последователноста   на   аминокиселините   в   молекулата   на 
съответната полипептидна  верига.Гени и алели.Генът  е учатък от молекулата  ДНК и е изграден  от 
нуклеотидете   подредени   в   специфи4на   за   всеки   ге   последователност.Чрез   тази   последователност   в 

нуклеотидите е зашифрована и-я за синтеза на една полипептидна верига с определена аминокиселинна 
последователност.Генът оба4е не взема пряко участие в синтеза на белтъчините.Изавесто е че гените са 
скачени линейно разположени в хромозомите.Генът е единица за ф-я,мутация и рекомбинация.Всички 
гени може да се разделят на две основни категории:-структурни гени-чрез информационна РНК кодират 
структурата на синтезираните в клетката полипептиди и белтъци;-акцепторни служат като места към 
които се присаединяват определени ензими участващи в репликацията,транскрипцията и др.Алелите-те 
са   алтернативни   състояния   на   гените.Двете   крайни   алтернативни   ф-ии   в   състоянието   на   гена   са 
доминантно и рецесивно.

8)  .   Взаимодейсвието   на   гените   стана   известно   преди   случаите   когато   признаците   се   обуславят   от 
действието   на   2   или   повече   гена.Взаимодействието   на   гените   два   вида-алелно   и   неалелно.освен 
доминантността,рецесивността,   и   непълната   доминантност   има   и   алелни   взаимодействия   като:-
кодоминантност-гените   на   една   алелна   двойка   показват   пъло   самостоятелно   проявяваане;-при 
сврахдоминираето-хетерозиготния  састав на една алелна двойка обуславя по-силното  проявяване на 
отделен признак от колкото двете хомозиготни състояния;-междинна наследственост-  в хибридите се 
повяват   признаци   на   двата   родитела.Унаследяването   на   повечето   от   признаците   и   свойствата   се 
определя   не   само   от   една   двойка   алелни   гени,   а   от   сложното   взаимод   на   голям   брой   гени;-
комплиметарни   са   тези   неалелни   гени,които   при   авместното   си   действие   в   хомозиготен   или 
хетерозиготен състав обуславят развитието на нов признак.;-Полимерия-явлението при което изявата на 
количествения признак се определя от савместното двйствие на два или пове4е гена,които принадлежат 
към алелни двойки.Взаимодействия м/у алелните гени-при плейотропното действие едини ген определя 
развитието на пове4е от един прознак.То е сварзано с това,че синтезираният под контрола на даден ген 
ензим влияе в/у няколко иохимични реакции,които определят в една или друга степен развитието на 
нчколко признака.Летални  гени-това са гени, които в хомозиготно  састояние  причиняват  смарта на 
индивидите   през   най-ранните   фази   в   развитието.Генетика   на   пола-При   повечето   растения   4иито 
индивиди   са   диференциирани   по   пол,определянето   на   пола   става   в   момент   на   сливане   на 
гаметите.Извести са обче и случаи на определяне на пола преди оплождането и след него.1)програмно 
определяне на пола-при нега пола се определя още при узряване на яйцеклетката;2)сингамия-полат се 
определя при сливането на м. И ж. Гамета.Това е най-разпространения на4ин в природата;3)епигамно 
определяне на пола-тои се определя след оплождането в резултат на взаимодействието на организма и 
външните условия.Хомозиготни механизми за определяне на пола-Гените определящи пола могат да 
бъдат локализирани спец хромозоми,наречени положи хромозоми.Неположите хромозоми се наричат 
автозоми.По   морфологично   устр-во   половите   хромозоми   се   различават   от   автозомите.Половите 
хромозоми имат особено движение в профазата на мейозата.Те са силно спирализирани и почти не се 
обединяват в бивалент.Детерминирането на пола при ципокрилите се обуславя от наличието на полови 
хромозоми, а от броя на автозомите.Унаследяване на признаци сжарзани с пола-половите хромозоми 
съдържат гени, които определят пола, но и гени които определят други признаци в организмите-цвета 
на очите на дрозофилата.Гинандроморфизъм-при дрозофилата и някои дървесни видове едни участници 
са от мъжки тип,а другите от женски.Срещат се рядко и предимно при онези видове при които ясно е 
изразен половия диморфизъм.Известни са 3 типа:1)латерален-при него едната половина на тялото има 
признаците на м. Другата на ж.;2)предно-заден-тялото е разделено на предна и задна част при него 
едната  половина на тялото  има признаците  на м. Другата на ж.;3)мозаичен-на фона на единия  пол 
разпраснати се проявяват признаци от другия пол.Балансова хипотеза за определяне на пола- полът 
зависи от съотношението м/у x-хромозомите и автозомите.Гените с женска тенденци при дрозофилата 
се намирам глажно в  x-хромозомите, а гените с мажка в автозомите.Ограничени от пола се наричат 
такива наследствени признаци които се проявяват само в единия пол или проявата им е в различна 
степен при м. И ж. Пол.
19)  Смисълат на селекционната категоризация е да се разпознаят генотиповете и да категоризират по 
фенотипни   признаци   с   отделян   на   всички   стоящи   над   средното   качество.Селекционните   категории 
дървета   са:1)минусови-изостанали   в   растежа   си,кривостъблени,повредени   и   неустойчиви 

дървета;2)нормални   дървета-добри   и   средни   качества,диаметарът   им   е   над   и   под   средния   с 
20%;3)плюсови дървета-най-добрите по растеж, по качество и по здравословно състояние.Диаметарът 
им   е   с   20%   по-голям   от   средния   диаметър.В   Б-я   те   се   делят   на:1)плюсово   дърво   по 
производителност.Това   е   най-едрарамерното   дъърво;2)плюсово   дърво   по   качество-най   хубаво   по 
качество   на   стъблото   и   короната;3)абсолютно   плюсово   дърво.Съчетава   положителните   ка4ества   на 
предните 2.Тези 3 виде са отбрани по фенотип и от тях се отделят кандидат елитни дървета.Елит-дърво 
което генетически се проверява.Фенотипното окачесвяване се изваршва по няколко начина:1)табличен-
използват  се специалнитаблици.  Приложим е северните  равнинни  гори;2)по  средно моделно дърво-
използва   се   средното   таксационно   дърво;3)чрез   дървета   за   сравнение-сравняват   се   по   диаметър   и 
височина   със  съседните  3,4  дървета.Обръща  се  внимание  на  формата  на  стъблото,короната,типа  на 
напукване на кората.След това се прави генетическа проверка-залагат се потомствени опит, който могат 
да бъдат семенни и вегетативни.Генеративно потомство:1)от свободно опрашване;2)от контролирано 
опрапване.Вегетативно   потомство:1)от   вкоренени   резници;2)от   присаждане.Селекционни   категории 
насаждения:1)минусови-най-некачествените   се   състоят   от   минусови   дървета;2)нормални-състоят   се 
главно   от   нормални   дървета;3)плюсови-доминират   добри   фенотипове,които   не   са   задалжително   да 
бъдат   плюсови   дървета,  които   трябвя   да   с   повече   от25%.С   ранната   диагноза   се   цели   да  се   изянят 
наследствените   възможности   на   индивидите   още   в   най-ранна   вазраст.Но   те   немогат   да   заменят 
потомствените   опити.Ранната   диагноза   започва   още   от   семената.  получава   се   информация   за 
цвета,масата и размерите на семената.Наблюденията продължават в разсадниците където се използват 
основно броя на котилидоните,височинта а по-слабо от дебелината на фиданките.Чрез хим анализ на 
зародиша или на младите фиданки се установява продуктивността на смола.Рентгенографски метод-
установява жизнеспособността на семената.Може да се установи наличието на фототропизъм,степента 
на мрао и сухо устойчивост.За всеки дървесен вид има спец показатели на ранна диагноза.
16) Селекцията в тесния смисъл на думата означава отбор.В широкия смисъл на понятието се цели да се 
създадат нови или да се подобрят съществуващите видове полезни за човека.Предмет на селекцията е 
вътревидовото   разнообразие.Тя   проучва   вътревидовите   систематични   единици,   отбира   най-ценните 
форми, а и увеличава честотата на измененията.Тя е еволюция развивана от човека.Селекцията при 
горскодървесните и декоративните видове заимства методите използвани в селското стопанство, но ги 
нагажда   към   своя   обект-дървото.Също   така   използва   и   свои   специфичти   методи.Селекцията   си 
взаимодейства най-тясно с генетиката, ботаниката, екологията, а селекцията на дървесните видове-с 
горската таксация, лесовъдство и др.Използват се главно два вида методи:1.отбор на естествени форми 
в природата(аналитична селекция);2.активни методи-създава се материал с разклатена наследственост, 
който   по   нататък   подлежи   на   селекционна   обработка   и   бива:   полова   хибридизация   (вътревидова   и 
междувидова);изкуствен   мутагенезис   (получаване   на   изкуствени   хромозомни   и   генни 
мутации);изкуствена   полиплоидизация   (получаване   на   изкуствени   геномни   мутации);вегетативна 
хибридизация,   получаване   на   химери.В   селекцията   тези   методи   обикновенно   се   използват 
комплексно.Но   активната   намеса   на   човека   в   естествената   гора   налага   дълбоко   познаване   на 
наследствените   възможности   на   дървесните   видове.Особено   значение   придобиват   наследствените 
качества   на   горските   семена   свързани   с   техния   произход.Това   налага   създаване   на   модерна 
семепроизводствена база като източник на сортови семена.Сортът в горското стопанство се свързва с 
произхода   и   като   резултат   на   аналитичната   селекция   представлява   съвкупност   от   отбрани   дървета 
получени   по   семенен   или   вегетативен   път.Той   може   да   бъде   резултат   и   от   полова 
хибридизация.Терминът сорт означава група култивирани   растения която се характеризира с някакви 
общи признаци, представлява ценност за човека, запазва отличителните признаци при размножаване и е 
получила официално сортово название. Полиморфизмът (едновременно съществуване в една и съща 
популация на две или повече наследствени форми на един вид) има огромно значение за селекцията.Той 
дава голям изходен материал както за естествения отбор, така и за селекцията.Колкото по-разнообразен 
е   естествения   материал,   толкова   повече   сортове   могат   да   се   получат   чрез   метода   на   отбора.Чрез 
активните методи на селекцията ще се получат повече хетерозиготни индивиди.