Великотърновси университет “Св. Св. Кирил и Методий”

Стопански факултет

РЕФЕРАТ

На тема

:    Европейска екологична политика.Цели и инструменти на 

екологичната политика на Европейския съюз.Развитие на 
екополитиката и програми за екологично действие.

Въведение

Когато   става   въпрос   за   глобално   развитие   на   околната   среда   и   екологична 
политика   в   нас   изниква   асоцияциата   за   защита   на   озоновия   слой,опазване   на 
биоразнообразието,флората   и   фауната   на   земята.Но   зад   тези   понятия   стой 
ключовата дума”екология”,която се базира на редица научни изследвания,правни и 
законодателни   норми   на   Европейския   съюз.Вазаимодействията   между   околната 
среда   и   гражданите   се   проявяват   на   определено   място   в   пространството   т.е. 
свързани са с пространствени измерения.Този факт за съжаление не е достатъчно 
разбиран   и   не   е   намерил   място   в   екологията   и   другите   секторни   политики.А 
добрата   политика   започва   с   качествена   информация,която   ще   се   засегне   като 
”субстенцална”   рамка   на   насочвания   към   глобализирано   опазване   на   околната 
среда,чиято същност ще бъде пресъздадена в настоящата тема.

В продължение на много години и по-специално на Съвета в Гьотеборг през 2001г. 
лидерите   на   ЕС   признават,че   околната   среда   не   е   изолиран   въпрос,който   се 
ограничава   до   национолните   граници.Решенията,взети   в   други   области,от 
транспорта   и   земеделието   до   разширяването   на   международната   търговия   и 
развитие,оказват   благотворно   или   неблаготворно   върху   нея.За   да   подобрим 
качеството   на   живота     за   бъдещите   поколения   всички   политики   и   дейности   на 
Съюза   трябва   да   бъдат   разгледани   в   соцоално-политически   и   икономически 
аспект.Това се отнася не само за държавите-членки на ЕС,но създава възможност за 
прилагането   на   ефективни   средства,подкрепящи   и   останалите   европейски 
страни,които се опитват да въведат политики за защита на околната среда.
Заедно с нарастващия интерес към опазването на околната среда през 70-те години 
ЕС започва да играе значителна роля,която създава възможност за координация на 
усилията   за   предотвратяване   на   замърсяванията   в   по-широк   обхват   на   западно 
европейския регион.Законодателсвото,прието на ниво на ЕС,стои над националното 
законодателство   и   така   се   постига   един   по-цялостен   подход   към   защита   на 
оклоната   среда.С   началото   на   приемането   на   екологични   мерки   и   по-късно   с 
признаването   на   необходимостта   на   създаването   на   екологична   политика 
правителсвата осъзнават,че всички държави са част от един взаимнообвързан свят 
на хора,които са неразделна единица на социума.
Ето   защо   се   отдава   такова   значение   на   политиката   за   опазване   на   околната 
среда,която цели намаляването и предотвратяването на замърсяванията,защита на 
здравето и опазване на природните ресурси.За тяхнато овладяване e необходимо да 
се   положи   основата   на   по-рационална   политика   в   областта   на   опазването   на 
околната среда на във всяка държава.

1Правна уредба на политиката за опазване на околната среда

2

В първоначалната формулировка на ДЕО(Договора за Европейска общност) не се 
съдържат специални клаузи,отнасящи се до приемането на екологична политика.В 
Общността не могат да бъдат приемани нормативни актове,свързани с екологните 
проблеми на чисто екологични основания.Възможно е приемането на нормативни 
актове,свързани   с   околната   среда,само   въз   основа   чл.100   и   чл.235   от 
ДЕО.Необходимостта от хармонизиране на националните екологични изисквания 
създаването на единния пазар и свободното движение на стоки налага приемането 
на първите нормативни актове,свързани с околната среда.През 1967г. се приема 
директива   за   етикетирането   и   амбалажа   на   опасните   вещества(Директива 
67/548,ОJ1967L196/1),а   през   1970г.са   взети   мерки   за   шумоотделянето   при 
моторите(Директива   70/157,OJ1970L42/6).Тези   мерки   не   могат   да   се   сравняват   с 
развитието   на   цялостна   екологична   програма.В   началото   на   70-те   години   се 
повишава   интересът   от   страна   на   ЕО   към   опазването   на   околната   среда.Затова 
оказват   влияние   редица   фактори,сред   които   повишената   загриженост   за 
отрицателното   влияние   на   икономическото   развитие   на   околната 
среда,разрастване   на   екологичните   движения  в  много   от   промишлено  развитите 
страни,както и интернационализацията на екологичните въпроси.
              Приемането   на   директиви   за   опазване   на   околната   среда   въз   основа   на 
чл.100(ДЕО) в началото е спорно,но се признава от Съда в дело91/79,Комисия на ЕС 
срещу   Италия(Commission   of   the   European   Communities   in   Italian 
Republic-“Detergents”(1980)ECR1099),в   което   Съдът   признава   валидността   на 
директива   за   сближаване   на   законодателсвото   на   държавите-членки,свързано   с 
прахове за пране,приета въз основа на чл.100(Директива73/404,OJ1973,L347/51).По-
нататък продължава да се водят спорове дали Общността,и ги счита за съществени 
за развитието на Общия пазар.Във връзка с премахването на техническите пречки 
за свободна търговия се смята,че е необходимо сближаването на законодателството 
и в тази област.С тези съдебни решения се отбелязва началото на презнаването на 
компетентност на ЕО в областта на околната среда.
      Следват шест дела на Европейската комисия срещу Белгия за неприлагането на 
директиви,основаващи   се   на   чл.100   и   чл.235   от   ДЕО(68/73-81  Communities   in 
Belgium(1982)ECR   153,163,169,175,183  и   189).Като   подчертава   важността   на 
екологичните   мерки  за   Общия  пазар,Съдът  споменава  в  интерпретацията  си  на 
чл.235 ,че подобни мерки могат да бъдат неоходими в сферата на околната среда и 
подобряването на жизнените условия.Това тълкуване от страна на Съда поставя 
въпросите   за   опазване   на   околната   среда   в   косвените   компетенции   на 
Общността.Чрез дело 240/83(Procurereur  de la Republique vs. I’Association de Defense 
des   Bruleurs   d’Huiles   Usagees,(1985)ECR531)Съдът   утвърждава   валидността   на 
директива за отпадъчни горива(Директива75/439,OJ1975L194/23)  и по този начин 
признава   опазването   на   околната   среда   като   „една   основните   задачи   на 
Общността”.
     „....принципът за свободна търговия не трябва да се разглежда сам по себе си,а да 
се   съобразява   с   определени   ограничения,наложени   от   целите   от   общ 
интерес,следвани   от   Общността...Директивата   трябва   да   бъде   разглеждана   в 

3

перспектива на опазване на околната среда,което е една от основните задачи на 
ЕО.”(1985)ECR531,стр.584)
         От особена важност е фактът,че Съдът споменава,че „опазването на околната 
среда   е   една   от   „основните   задачи   на   Общността”,въпреки   че   все   още   липсва 
правна уредба.В този правен контекст и благоприятен политически интеграционен 
климат започват истинските промени,които засилват важността на опазването на 
околната среда.
      Преди приемането на ЕЕА правното основание на предприеманите екологични 
мерки са чл.2 от ДЕИО(хармонично развитие на икономическа дейност),чл.100 и 
чл.235.ЕЕА представлява официалното и юридическо признаване на отговорността 
на Общността в областта на екологичната защита.Чрез чл.130r,130s и 130t в ДЕО се 
включват   група   цели   и   принципи   като   основа   на   политиката   за   опазване   на 
околната среда и се уточнява процедурата за вземане на решения в тази област.
       В чл.2 на ДЕС опазването на околната среда става една от целите на Съюза:”  
устойчиво и неинфлационно развитие,което взема предвид околната среда”.Преди 
Маасрихт се говори само за „действия”в областта на околната среда,яа чл.3к на 
ДЕС вече става дума за”политика в областта на околната среда”.
      РазделVІІ от ДЕО,с който се въвежда правната уредба за екологични действия 
чрез ЕЕА,преминава в раздел XVІ в ДЕС. В чл.130 са уточнени целите,принципите 
и   условията   и   данните,които   трябва   да   се   вземат   предвид   при   разработване   на 
политиката   на   Общността   в   областта   на   околната   среда.В   чл.130s  е   уредена 
процедурата   за   вземане   на   решения,а   чл.130t  е   посочена   връзката   между 
националното и общносното право. 

2.Цели

Най-важните   цели,на   които   трябва   да   се   основават   действията   в   областта   на 
околната среда,са следните:
*Запазване,защита и подобряване на качеството на околната среда
Постигането на тази цел влючва приемането на мерки за съхранение,предпазване 
от замърсяване или друи дейности и общи мерки за подобряване състоянието на 
околната   среда.Те   могат   да   бъдат   под   формата   на   кампании   за   почистване,след 
като   вече   е   извършено   замърсяване,на   изцледвания,обучение   или   въвеждане   на 
причиствателни технологии.
*Закрила на човешкото здраве
Придържането   към   тази   цел   понякога   е   спорно,защото   някои   мерки   са   на 
границата   между   защитата   на   оклоната   среда   и   на   потребителя   като   например 
Деректива80/778(OJ1980L229/11),отнасяща

се

до

качеството

на 

водата,предназначена за консумация.В ситуация когато има двойна цел,не винаги е 
ясно на кой член трябва да се основава нормативния акт.Реално погледнато,това 
може да бъде преценено само когато са налице съответните доказателства.В най-
общите   случаи   актовете,свързани   с   определени   продукти,по-скоро   не   биха   се 

4

основали на чл.130s дори и когато имат отношение към здравето и безопасността на 
потребителите.Такива   нормативни   актове   следва   да   имат   за   законова   основа 
чл.100а,който позволява изпълнението на двойната цел.
*Разумно и рационално използване на природните ресурси
Природните ресурси влючват:фауна,флора,дървен материал,минерали,вода
*Поощряване   на   мерките   на   международно   ниво   за   справяне   с   регионалните   и 
световните проблеми в областта на околната среда
Тази цел потвърждаава както регионалната,така и международната роля на ЕО в 
областта   на   опазване   на   околната   среда   и   легализира   значението   на 
международните мерки за практиката и дейностите на ЕО.Чрез включването й в 
ДЕС

се

подчертава

идеята,че

екологичните

мерки

са 

транснационални.Прибавянето   й   не   е   оспорвано,тъй   като   преди   това 
международните   мерки   са   приемани   въз   основа   на   другите   три   цели   от 
чл.130r.Освен   това   ЕО   е   страна   в   известен   брой   международни   конвенции,сред 
които:
-Парижката   конвенция   от   04.06.1974г.   за   предпазването   на   морските   басейни   от 
замърсяване от земни източници;
-Женевската конвенция от 13.11.1979г. за презгранично въздушно замърсяване;
-Конвенцията от Рио де Жанейро от1992г за промяна на климата.

2.3.Основни принципи

 
Освен целите Договорът определя и следните принципи на екологичната политика:

.Принцип на опазването
Този принцип е въведен от ДЕС и не е добавено никакво друго определение към 
него.Затова   той   има   различни   тълкования.Според   някои   автори   принципът 
означава,че   не   е   достатъчно   да   се   проучи   само   причината   за   увреждането   на 
околната среда преди предприемането на дейсвия,а да се предвидят и рисковете от 
непредприемането на действия.Според други принципът изисква само дейсвия за 
предварително планиране.

.Превантивни мерки
Принципът   за   превантивните   мерки   е   важен,защото   позволява   приемането   на 
мерки в ранен етап,преди същинското увреждане.Самата форма на превантивните 
мерки   не   е   опомената,но   могат   да   бъдат   посочени   следните   мерки   от   вече 
установената практика:
-уведомяване   на   компетентните   национални   органи   под   формата   на   проект   за 
мерки,за   да   може   ЕО   да   предприеме   съответните   законови   актове   за   цялата 
територия;
-изискване   за   оценка   на   въздействието   върху   околната   среда   за   някои   важни 
инфраструктурни проекти;

5