ЗК Пловдив
Специалност Икономика на туризма
РЕФЕРАТ
По Етнология
Старообрядците в Татарица
Предал: Проверил:
Станислав Георгиев
Силистра 2010г.
По произход основното население на село Татарица са предимно
казаци. Селото е на възраст повече от 300 години.
Преди да се заселят в тази област Русия. Основателите на селото
живеят в Там,и са се занимавали предимно с риболов и земеделие. Селата,
в които живеят са построение от тях самите, те изповядват вярата си в
църквите, който са тяхно основно средище. През 17в. патриарх на Руската
Православна църква става Патриарх Никон, който решава да раздели
старата православна вяра. Тогава започват гоненията на властите и на
църквата насочени към казаците староверци. Тези, които не искат да
предадат вярата си са подложени на мъчения, цели села са опожарявани и
жителите са прогонени или убити. Гоненията продължават около 200
години. Староверците бягат колкото се може по – далеч и така една част от
тях стигат до Черно море и продължават по поречието на р. Дунав. Част от
тях се заселват в Румъния и до днес живеят там, а друга част продължават
напред и стигат до днешен Видин. Там не откриват подходящи условия за
създаване на селище и се връщат обратно. Малка група от преселниците
остават в с. Мечка русенска област. По – голямата група от преселниците
стигат до блато намиращо се близо до село Айдемир. Заселват се на най –
високото място на блатото, което им осигурява необходимото им за
извършване на техния поминък – риба за риболов и папур за тъкане на
рогозки. Заради местоположението си всяка година в дъждовните сезони
селището е наводнявано от прииждащите води на р. Дунав.
По времето когато казаците се заселват на блатото, на мястото където
днес се намира с. Татарица тогава има татарско селище. Заради
историческите събития през този период татарите са принудени да
напуснат селото си. Според разказите на жителите на Татарица, когато
татарите напускали водача им отива при атамана на староверците и му
предлага да се преместят в тяхното село. Той не искал нищо за
построените вече къщи и изградените улици, единствено е трябвало да се
2
заплати за направените три чешми. Казаците не са разполагали с много
злато и събират откупа само за две от чешмите. Тогава татарите запушват
третата, която и до днес не работи и напускат селището си. Така
староверците се преместват във вече построеното татарско село, което
запазва името на първоначалните си обитатели – татарите.
Населението на селото е известно и още с названието липованци,
което се свързва с религиозните книги, които носи със себе си – изписани
на липово дърво. Всички книги, които са пренесли със себе си при
бягството от Русия, са написани на църковно - славянски език, който и до
днес се чете от някои от по – възрастните жители на селото. И до днес има
запазени молитвени книги, които са се чели в църквата.
Книга написана на църковно - славянски
Когато се заселват на брега на блатото, а и след преместването в
татарското село, те продължават да се занимават с обичайния за тях
поминък. Мъжете от сутрин до вечер ловят риба, а жените стават в ранни
зори и започват да тъкат рогозки. Благодарение на тези си умения те правят
търговия със съседните турски села. Разменят риба и черги за жито,
брашно, злато. Казват, че когато турците са идвали да правят размяна с
казаците, не смеели да влязат в селото, защото се страхували от местните
мъже. Според тяхната традиция мъжете трябва да ходят с дълги бради, тези
бради внушавали страхопочитание в турците. До преди 30 години тъкането
на рогозки от папур все още се е практикувало, но днес това вече не е така.
3