web

 | 

Цитиращият човек...

САНЧО ПАНСА - СЛОВОТО НА МАСОВИЯ АНОНИМ 

За тези влияния (нека не ги наричаме поражения) може да се говори само 
хипотетично и само в тоя дух ще споменем едно от тях -малко или много 
свързано с по-нататъшното изложение. Част от съвременните паремиолози 
свеждат национални и многонационални "регистри" от пословици до краен и 
изненадващо ограничен брой логически модели, инварианти на вариативните 
трансформи на отделните пословици. Този подход се натъква на енергична 
съпротива - изтъква се, че той омаловажава индивидуалността на отделната 
пословица за сметка на иивариантния модел.

16

 Може да се допусне, че ако 

паремиологичното мислене е положено върху узуалния, а не върху иманентния 
аспект на пословицата, не би се стигнало до такова взаимно недоразумение в 
тълкуване на нейната вариантност и инвариантност. 

Следователно, когато кори Санчо, че употребява пословици не намясто, Дон 
Кихот по същество подсказва една сериозна трудност в социалния живот и 
научното изследване на пословицата. Основални ли са упреците му? На този 
въпрос, първо, не е "лесно да се отговори, защото липсва що-годе устойчива 
мяра за съвместимост. На този въпрос, второ, не е и разумно да се отговаря, 
защото рицарят и оръженосецът са художествено условни, функционално 
подчинени помежду си и спрямо творбата единици и тяхното речево поведение 
е раздвоено между първия, буквалния си план и втория, производния план. 
Комичната настойчивост, с която единият реди пословиците си, а другият се 
гневи от тях, многобройните им разговори и разправии на тази тема, които 
изнасят пословицата на метаезично равнище, не снемат въпроса за 
основателността на Донкихотовите упреци, а го превръщат в мерило за степента 
на преобразуване на пословицата, в средство за борба между двамата герои и 
двата смислови пласта на романа. Разколебаната рационална устойчивост на 
тези упреци ги превръща в открит знак за скритото и нескривано въздействие на 
Санчовите пословици върху рицаря и неговия възвишен смислов пласт. Ето 
някои от проявите на това въздействие. 

Санчовите пословици свалят възвишените слова и действия на рицаря върху 
реалните на пословицата - върху всичките там магарета, кокали, тигани, 
кокошки, волове, колове, шкембета и пр. Дон Кихот например разсъждава за 
добродетелите на семейната вярност, а Санчо с половин глас тълкува отстрани: 
"Отвързаният вол по-добре се ближе." В такива мигове Дон Кихот най-добре би 
могъл да почувствува колко едностранчиво е следното съвременно определение 
на пословицата: "Разгърнато метафорично изразяване на смисъл, за който има и 
пряко наименование." Вярно е, че между "заобиколната" пословица и прякото 
наименование има свързващ ги смислов инвариант, благодарение на който 
пословицата може да се включи в контекста, но вярно е още, че между тях 
винаги има и смислови различия, благодарение на които включването на 
пословицата добива функционална стойност. Пословицата се гради върху 
сравнението, а сравнението съпоставя сходни, не тъждествени единици, тоест то 
е винаги частично и, както напомня крилатия израз на старата логика, "винаги 
куца" (Omnes comparatio claudicat). Многозначна, неизрязана особено строго в 
значенията си, само частично компарационна, пословицата винаги отмества в