От гледна  точка на човешкия фактор и негошото поведение, запазването на 
устойчивостта в социално­икономическата система се определя до голяма 
степен от мярата между потребност и доходи, т.е. за да потребяваш, трябва 
да създаваш.

Всеки доход се свръзва с труд или владеене на капитала или комбинация от 
двеетна , а парите са всеобщ еквивалент на всички доходи спрямо 
потребностите. Последните като вид благо имат цена, която се изразява в 
пари. Или за да се трансформират потребностите в потребление, са 
необходими доходи, респ. Пари. Но потребностите са тези, които 
провокират тирсенето, респ.  предлагане то на пазра. Доходите и парите 
пък стимулират  потреблението. По този начи две причини – потребности и 
доходи, са в основата на провокирнето на търсенето и предлагането, от 
една страна, и потреблението от друга. РАзбира се, в случая не се изключва 
и възможността чрез предлагане на дадена стока или  услуга  да се 
формира поведение на търсене в човешкия фактор, за задоволчване на 
определени потребности, но те са от друго равнище и не се отнсят  за 
масовия случай. Връзката между потребности и потребление, от една