В първа част на книгата си „Литература,медии,творчески влияния” авторът,ръко-
воден от убедеността в неизчерпаемата сила на писаното слово,прави преглед на основ-
ните тенденции в книгоиздателската дейност в годините на преход у нас.Докато допре-
ди десетина години има 20 държавни издателства,сега техният брой е нараснал-според
статистиката е между 3600 и 7000.Този факт заслужава положително отношение,макар
че в условията на криза много издателства попадат в ръцете на хора,за които книгата е
само едно от средствата за трупане на печалба.Поведението им демонстратира нисък
вкус,художествена безпомощност,търгашество.
           В книгата е поставен въпросът-има ли ренесанс в родното книгоиздаване.Авто-
рът отбелязва,че редица нови издателства се налагат с разнообразната си продукция-
„Христо Ботев”,”Захарий Стоянов”,”Труд”,”Хермес”,”Колибри”,”Прозорец”,”Сиела”,
„Лик”,”Стрелец”,”Слънце”,”Анубис”,”Слово”,”Пан”,”Библиотека 48” и други,сред кои-
то и университетските издателства.Възстановяването на частното книгоиздаване е един
много сериозен етап от развитието на книжното дело у нас.Една от най-старите тради-
ции на нашето книгоиздаване е прецизният професионален подбор на книгите.За съжа-
ление чудновати и странни сюжети и герои изместват безсмъртните книги на големите
български поети и писатели,на Лев Толстой и Достоевски,Пушкин,Лермонтов,Гогол,на
редица западноевропейски и американски писатели с тяхното класическо наследство.
Книгоиздателите плащат  твърде висока цена в периода на първоначалното натрупване
на капитала,издавайки долнопробна полицейска и еротична книжнина,нарушавайки ра-
зумната мярка в съотношението между преводна и българска литература.Съперничест-
вото между издателите ни е наложително да се изгражда не върху поредици,които имат
лесен, шумен успех и бързо носят пари,а върху усилията за издирване и представяне на
автори и произведения от цял свят,които отразяват новите тенденции в литературния 
процес,постигат сериозни естетически завоевания.
          Един от най-верните пътища да се защити и съхрани националното литературно 
богатство е издателите,подпомагани,да предлагат произведения от майстори на съвре-
менното слово.В това отношение надежда будят трайните усилия на издателствата:”За-
харий Стоянов”,”Христо Ботев”,”Стрелец”,”Слово”,”Библиотека 48”,”Жанет 45”,”Хер-
мес” и др.
          Според автора на статията въпросът за издателските поредици и библиотеки зас-
лужава специално внимание,защото заедно с преобладаващия все още хаос в съвремен-
ното книгоиздаване,той съвсем не е маловажен.Стават все по-популярни поредиците с 
речници и енциклопедии и хубаво би било далновидните и грижовни издатели да по-
търсят автори и авторски колективи в институтите на БАН,в университетите ни,където
има подготвени специалисти.Друг жанр,който също няма богата традиция у нас и може
да се стимулира от отделни книгоиздатели,е жанрът на биографията.
           На второ място,воден от идеята,че в годините на преход още по-отговорно тряб-
ва да се търсят нови гледни точки върху процесите ,свързани с мястото и бъдещето на
книгата ,авторът изразява мнението си,че сериозната литературнокритическа оценка е
отдавна рядкост в нашите медии.Първото впечатление от обзора на публикациите за
дейността на нашите издателства е,че се издават доста книги,като често това се обвърз-
ва с излъчвани филми и сериали,което осигурява добър пазар на изданието.Подборът