11.Анализиране и определяне на проектни цели

Логическата последователност на проектният мениджмънт след като се определят 
проблемите се извършва конкретизация на целите. Основно приложение в практиката 
при решаването на тези въпроси има инструментът “дърво на целите”. Той се прилага 
чрез преобразуване на проблемите в цели. Изведените чрез “дърво на проблемите” 
връзки тип причина-ефект сега се превръщат във взаимодействие от типа средство-цел. 
Целта може да се дефинира като желано бъдещо състояние. Всеки проект преследва 
постигането на цели на следните равнища: 

1.

непосредствени цели – определят 

проблемите, които се очаква да бъдат постигнати в края на проекта. Трябва да 
отговарят на следните условия – да се посочват ясно желаните промени; да се 
конкретизира величината на промените; да се отразява срока за извършване на 
промените; да бъде количествено измерима. 

2.

главна цел – дефинира се в контекста на 

фирмената стратегия за развитие или в програмата за развитие на дадена социална 
общност. Всеки проект може да има само една главна цел. Постигането й е след 
приключване на проекта. При нейното формулиране трябва да се вземат под внимание 
следните условия: да обосновава добре проекта; напредъкът при постигането й да има 
явни количествени измерители.

3

.междинни цели – в рамките на даден проект, когато не 

става ясно как непосредствените цели ще допринесат за постигането на главната цел 
могат да се въведат междинни цели. Тяхната роля е свързана с поясняването на 
логическите връзки между резултати и непосредствени цели или между 
непосредствени цели и главната цел. В зависимост от спецификата и сложността на 
проекта е възможно дори и целесъобразно въвеждане на междинни цели на всеки един 
от етапите при управлението и реализацията на проекта. Въвеждането на междинни 
цели е резултат от  прилагането на метода на “контролните точки”. За него е 
характерно, че на всеки етап, подетап, или група от дейности се определя контролна 
точка, която дава количествени и качествени измерители на постигнатия резултат. За да 
може проектните цели да се определят като ясни, те трябва във всеки един момент да 
показват степента на постигнатото желано бъдещо състояние. Всяка цел, независимо от 
статуса й в рамките на проекта, трябва да дава отговор на въпросите колко, кога, какво 
и къде. 

12. Оценка на алтернативи избор на проектен подход

Решаването на даден проблем е свързано с оценката на различни алтернативи. В “дърво 
на целите” отделните варианти за решаване на централния проблем са представени от 
отделните клонове на средствата и целите. Изборът на конкретен проектен подход при 
анализа на различни варианти на решение се извършва чрез система от критерии. По-
важни от които са: капитал и текущи разходи; ползи за преките и косвени 
бенифициенти; вероятност за постигане на целите; техническа осъществимост; 
социално въздействие; въздействие върху околната среда; финансова устойчивост; 
устойчивост на проектните резултати.
Изборът на проектен подход освен с определени критерии е свързан и с влиянието на 
дадени фактори. Те са в следните направления: съответствия на подхода с нуждите на 
ползвателите; въздействие върху ползвателите; степен на постижимост на целите; 
ресурсна осигуреност на проекта; въздействие на програмата за развитие на фирмата 
или социалната общност; възможни рискови събития и степен на тяхното проявление.
В зависимост от спецификата на проекта могат да се проявят и други фактори, но 
проектният екип трябва да избере критериите, че в крайна сметка да се докаже 
ефективността на предпочетения проектен подход. Крайната оценка на всяка 
алтернатива ще бъде средно претеглена величина от теглата на всички критерии. 
Изборът на вариант на решение е важно да се извърши и от гледна точка на 
отношението ползи – разходи. Това отношение е свързано с прилагането на т.нар. слот