Политически системи през ХХ век. Демокрация, 
тоталитаризъм, авторитаризъм 

Най-общо казано, диктатурата с власт на малцинството над 
мнозинството.От тази гледна точка диктатурите са стари 
точно толкова, колкото и светът. До началото на XX век 
обаче никъде няма всеобхватна, т. е. тотална диктатура. 
Или, ако използвам въведеното през 1925 г. понятие, 
никъде няма тоталитаризъм.
Второ, още по-важно: в “старите” диктаторски режими 
личността или малцинството упражняват властта от свое 
име, но и за себе си, докато всички съвременни 
тоталитарни диктатори неизменно държат не само да 
управляват “от името на народа” и “в името на народа”, но 
и постоянно да получават доказателства за масовата 
подкрепа, на която се радват.
С други думи, тоталитаризмът като политическа система 
също е явление, характерно само и единствено за XX век. 
Според една от по-новите теории това е съвсем логично, 
доколкото не може да съществува тотална диктатура, без да 
с постигнато съответното технологично равнище в областта 
на комуникациите в най-широкия смисъл на това понятие. 
Защото едно от задължителните условия, без което 
подобна политическа система просто не може да 
съществува, е нейната постоянна вътрешна мобилизация.
Тоталитарната диктатура ежедневно се нуждае от 
двупосочна връзка между управляващите и управляваните. 
Без нея тя губи не само смисъла, но и логиката на 
съществуването си. Естествено, силната посока в тази 
връзка е от горе на долу, от диктатора към “поданиците 
му”. Но за да ги държи в подчинение, той трябва да 
получава и “обратни сигнали”, независимо дали на 
възхищение или на страх.
Това обаче наистина е невъзможно, ако няма добре развита 
мрежа от електронни и печатни средства за масова 
комуникация, или пък ако липсват транспортни връзки, 
чрез които те да достигат до адресата (поданиците), а и 
органите на държавната власт да могат във всеки един