Елинска религия и елински богове
В основата си всяка религия е нереалистически мироглед, набор от традиционни
възгледи, мотиви и образи, задължителен за определена човешка общност. Религията е
основно средства за традиционните затворени общества да поддържат важната за тях
представа за един непрекъснат цял святСтарогръцката религия се гради свободно в крайно
отворена и подвижна система от култови действия които не поддържат личната религиозна
вяра.
Гръцкото религиозно съзнание се гради върху конкретната представа за свят предмет,
който налага почит.
Характермо за религията е приписването на човешки качества върху природни
явления и животни наричайки ги божества. Така например Зевс е богът на бурята и дъжда,
Посейдон на първичните елементи, океан и земетресения, Афродита на любовта, Деметра
богинята майка на земята, Артемида богинята ловджийка, Хермес божествения шмекер с
непрекъснато променящи се цветове, Дионис бог на виното и упойващите вещества, Хефест
бога ковач, Арес бога на войната, Атина богинята девица, Аполон бога на чистотата и
младоста и Хера царицата на боговете
.
Характерната за религиозната ориентация в света опозиция на сакрално и профанно
се проявява конкретно в отделянето на светите участъци – храмове. Храмът е къс свещено
пространство, а олтарът е място за трансгресия. Чрез жертвопринушение върху него,
участниците се издигат към по-висш ред. Съответно всяко божество има свой храм и олтар, в
които се извършват характерните за него обреди и жертвопринушения, за да се умилостивят
боговете или просто да се осъществи някаква връзка с тях. Пример за това откриваме в
ритуалите за почитане на бог Дионис, при който под въздействие на вино и упойващи
вещества се постига връзка с божественото.
Старогръцката религия определихме като система от култови практики. Култът е
символично действие чиято цел е да се затвърди или отхвърли нещо станало или нещо,
което предстои да стане. Или, казано по-общо, култът е практика за осигуряване на
благополучие. Култовите действия осигуряват благото на определена общност.
Религиозният ритуал е необходима добавка към всички значителни обществени
начинания, при които става дума за успех и постигане на общо благо.
Трансгресията към една или друга форма на отвъдност е сърцевината на всеки
религиозен ритуал. Жертвоприношение е сложно символично действие за трансгресия
(преход) към отвъдната сила. В старогръцката религия примери за това откриваме при
Артемида, която е господарка на жестоките и кървави жертвопринушения ( жертвопринасяне
на девици), Зевс (жертвопринасяне на бик), Хера (на добитък) и Атина (жертвопринасяне на
коза).
На едно божество се принася едно животно, а на друго – друго.
Кръвното