Динамика, развитие и възраст на ландшафтите

На тези въпроси са обърнали внимание още първите ландшафтоведи, 

като Берг, Полинов и др., които са разглеждали ландшафта като сложна 
материална геосистема, намираща се в процес на непрекъснато 
функциониране и развитие.

Във всяко определение на ПТК се подчертава неговото генетико-

диалектическо единство и относителната генетична еднородност на 
взаимосвързаните материални геокомпоненти. Следователно на всеки 
ландшафт, както на всяка материална геосистема, са присъщи изменения. 
Източник на тези изменения е борбата между вътрешните и външните 
противостящи явления и процеси в ландшафтната сфера. Те са движещи 
сили в еволюцията на всеки един ландшафт.

Динамика на ландшафтите

Промените   в   ландшафта,   които   се   извършват   без   да   се   нарушава 

неговата   вътрешна   структура   и   без   да   се   стига   до   нейното   качествено 
преобразуване,   се   наричат   динамика   на   ландшафтите.   Така   че   под 
динамика на ПТК трябва да се разбира съвкупността от измененията му в 
рамките   на   определена   инвариантна   структура.   Динамиката   на 
ландшафтите се характеризира с периодични и обратими изменения. Тези 
изменения се предизвикват от редица взаимосвързани процеси, протичащи 
вътре   в   ландшафта   и   характеризиращи   неговата   устойчивост. 
Устойчивостта   е   свойството   на   всеки   ландшафт   да   запазва   своята 
структура   и   характер   на   функциониране   под   въздействието   на   външни 
природни   и   антропогенни   процеси.   Устойчивостта   на   ландшафта 
представлява   период   на   относителен   застой,   в   който   се   наблюдава 
обратимост   на   явленията   и   краткотрайни   несъществени   промени   във 
вертикалната   структура.   Саморегулацията   на   ландшафта   може   да   се 
определи   като   друго   негово   свойство,   което   обуславя   запазването   на 
определено състояние, режим и връзки между геокомпонентите. 

Динамичните   промени   в   ландшафта   се   изразяват   в   определена 

насоченост   на   процесите   при   функционирането   както   на   компонентите, 
така   и   на   морфологичните   му   части.   Най-характерната   особеност   на 
извършващите се процеси в даден ландшафт е тяхната циклична форма. 
Това се отнася в най-голяма степен до преноса, обмена и трансформацията 
на вещества и енергия вътре в самия ландшафт. Тези процеси зависят от 
слънчевата   радиация,   която   е   най-важния   и   постоянно   действащ 
енергетичен   източник.   Диференциацията   на   циклите   в   динамиката   на 
ландшафтите   се   дължи   на   тяхната   променливост   във   времето   и   всеки 
цикъл   има   съответна   продължителност.   Определени   са   денонощни,