Шуменски университет
,,Епископ КонстантинПреславски,,
Факултет по хуманитарни науки
КУРСОВА РАБОТА
по Музейна археология
Тема:
Исторически музей Плевен
2009
Шумен
Музейното дело в Плевен има дългогодишни традиции. По
инициатива на бележития български възрожденец и
революционер Стоян Заимов през периода 19031907 г. в Плевен и
окръга са изградени Военноисторическите музеи и паметниците на
падналите в Освободителната война от 18771878 г. руски и
румънски воини. През 1903 г. местни любители историци създават
археологическо дружество в града. То се заема със събирателска
работа и през 1911 г. открива скромна археологическа сбирка.
Истинско развитие музейното дело получава едва след
Втората световна война. През 1952 г. Музеят става държавен и
създава експозиция на отдел ”Археология’’. Няколко години по
късно (1959 г.) на музея е предоставена красива сграда от края на
XIX в. След преустройството и ремонта й, след извършена
събирателска и проучвателска работа, на 3 септември 1961 г. е
открита за пръв път поцялостна историческа експозиция с
отдели: ’’Археология’’,’’Етнография’’ и ’’Работническо
революционно движение’’. Покъсно са създадени и отделите
’’Възраждане’’ , ’’Социалистическо строителство’’ , ’’Природа’’ и
Художествена галерия . Разгръща се многостранна дейност по
проучване културноисторическото наследство от дълбока
древност до наши дни. Едновременно с това възниква нужда от
разширяване на материалната база.
За нова сграда на музея са предложени няколко варианта.
През септември 1978 г., само няколко месеца след обединяването
на Окръжния исторически музей и Военноисторическите музеи в
Дирекция ’’Културноисторическо наследство’’, бюрото на
Окръжен комитет на БКП решава всички нейни експозиции да се
реализират в построената през 18841888 г. по италиански проект
сграда, използвана до този момент като казарма и Школа за
запасни офицери.
Едно от предимствата на сградата е че , дава възможност на
музейните работници да разполагат с достатачно площ и с
помещения за всички видове музейна дейност.
При посещение през декември 1980 г. в Плевен Людмила
Живкова, председател на Комитета за култура, одобрява
събирането на културноисторическото наследство в един музей .
Така се стига до заседание на ОК на БКП на което се взема
решение: ’’От 1.01.1981 г. обявява изграждането на музейния
комплекс за юбилеен обект на цялата окръжна партийна
организация и на всички трудещи се от Плевенски окръг в чест
1300годишнината от създаването на българската държава”.
След решението за кратък период музейните работници
трябва да решат редица въпроси. Много внимание се отделя на
началния момент на подготовката на музейната експозиция –
създаването на научна концепция. През пролетта на 1981 г.
Клубът на музейните работници съвместно с дирекция ’’Музеи’’ при
Комитета за култура провежда разширено съвещание в София за
обсъждане концепцията за развитието на музейната мрежа и за
изграждане експозицията на Окръжния исторически музей.
Особеност на музейното дело в Плевен, за разлика от редица
други райони в страната, тогава е липсата на музеи в градовете на
окръга и съсредоточаването на основните обекти от музейната
мрежа в окръжния център. Възприето е становището
експозицията да обхване територия съобразно историческите
събития – оформилите се географски, икономически и културно
битови райони в даден период, а не съобразно сегашните
административни граници.
Важен момент в този етап е анализът на същността на
различните принципи на експозиционното изграждане –
хронологичен, тематикохронологичен, комплекснотематичен,
проблемен, отраслов и колекционен. Всички тези възможности са
обсъдени и на края е избран тематикохронологичния в съчетание
с колекционния. Предимството на този принцип е, че при
използването му се извършва групиране по теми. Това дава
възможност да се покажат резултатите обобщено, в тематични
комплекси, които стават и главни акценти в експозициите.
Главната тема във всички раздели на експозицията в новия
музей става спецификата на историческото развитие и върховите
постижения на хората, населявали Плевенския край. Основните
акценти стават древната култура, Плевенската епопея от 1877 г.,
Юнското антифашистко въстание от 1923 г. и социалистическият
възход във всички области. Българоруската и българо
съветската дружба, които имат конкретни прояви на територията
на окръга, се налагат като акцент за различните исторически
периоди.
Постоянната експозиция на музея се реализира от няколко
поколения музейни работници с различно ниво на опитност, което
довежда до редица дискусии относно художественото
оформление на музея. За художникпроектант е избран Златко
Чалъков.
18 специалисти, в чиито ръце е поставено създаването на
музея, са командировани в Унгария, Чехословакия и ГДР, за да се
запознаят с найновите експозиционни решения и организацията
на музеите в тези страни.Като резултат се появява проектното
задание за преустройство на всички основни и допълнителни
постройки в музейния комплекс.
Независимо от богатия музеен фонд, по време на самото
реализиране на експозициите се налага да се извърши широка
допълнителна събирателска работа. А също така от музейните
сбирки са взети найценните експонати, а ръководството на музея
е задължено за някои от тях да изработи копия.
Откриването на експозицията е поетапно в последователността
на завършването на отделните й части, за да се стигне до
официалното й откриване на 21 юни 1984 година.
Експозиционната площ на музея е 8000 кв.м. Експозицията
днес е разположена в 24 зали с над 5000 музейни ценности, чрез
които, в пет раздела – Археология, Османско владичество и
Възраждане, Етнография, Нова и найнова история и Природа, е
представена историята, културата, флората и фауната на град
Плевен и прилежащия му район от найдълбока древност до
съвременността.
Музейната експозиция е силно въздействаща и
запомняща се.
Тя е една от найбогатите сред музеите в България.
Нумизматичната колекция, включваща над 25 000 монети, е една от
значимите музейни колекции.
Районът, който експозициите обхващат, е богат на значими
находища от различни епохи, обхващащи много хилядолетия.
Именно тук, в условията на този район, се е развивала
старокаменната цивилизация, която има голямо значение за
опознаване културата на населението на балканските земи през
периода, започващ от 50 х.г. пр.н.е. И затова първият акцент от
самото начало на експозицията стават находките от тази епоха от
известното ноходище при с. Муселиево.
Изградените тематични комплекси дават завършен вид както
на всеки раздел, така и на целия музей. Например към
’’Праистория” основна тема е културата през каменномедната
епоха в района с акцент върху праисторическото селище в
местността ’’Редутите” при с. Телиш. Изключителната запазеност
на останките и богатството от находки допринасят за решаване на
някои проблеми, свързани с края на меднокаменната епоха и
Предмет: | Музейно дело, Култура и изкуство |
Тип: | Курсови работи |
Брой страници: | 15 |
Брой думи: | 2535 |
Брой символи: | 16428 |